Едно от най-прочутите места за поклонение в епохата на ранното християнство е бил градът Абу-Мина в Египет. Разположен на 45 км югозападно от големия пристанищен център Александрия, там през цялата година са се стичали хиляди християни от цялата Римска империя. Манастирският комплекс Абу-Мина е бил едно от най-известните места за лечение в античния християнски свят, редом с християнските центрове в Константинопол на св. Козма и Дамян, св. Терапон и св. Артемий и църквата на св. Текла в Селевкия. Според разпространената практика в тези храмове са нощували стотици християни, надявайки се да бъдат изцелени от своите болести. На много места в империята – в Милано, Рим, Йерусалим, в Марсилия, Хайделберг и др. – археолозите са открили малки глинени бутилки с гравирани върху тях име и образ на светеца. Те са служили за пренасяне на светена вода и елей от мястото за поклонение.

Св. Мина Котуански е бил християнски подвижник и мъченик, умрял в края на 3 и началото на 4 в. Неговото житие е достигнало до нас във версии от петия и по-късни векове. Мина се е родил в Египет през 285 г. в гр. Никиу, близо до Мемфис. Неговите родители са били ревностни християни, но бездетни. Баща му се е казвал Евдоксий, а майка му – Евфимия. На един от празниците на Божията майка Евфимия се помолила горещо пред една нейна икона да има син. От иконата дошъл глас, казващ „Амин“. Няколко месеца по-късно Евфимия родила син и го нарекла „Мина“ в памет на чудото пред Богородичната икона.

Бащата на Мина Евдоксий, който е бил управител на една от административните области на Египет, е починал, когато момчето е било на четиринадесет. На петнадесет години Мина постъпва в римската армия и се издига до висок военен чин заради авторитета на баща си. Според някои извори той е служил в Кютахия (ант. Котиеум) във Фригия, днес в Западна Турция, а според други – в Алжир, Северна Африка. След три години напуска армията, искайки да посвети целия си живот на Христос и се оттегля в пустинята. Според някои от житията му причината е засилването на репресиите срещу войниците-християни в римската армия през този период. След като живее пет години като отшелник, Мина има видение, в което вижда ангели да увенчават с венци група мъченици. Докато размишлява над случилото се, той чува глас, който му казва: „Благословен си, Мина, защото си призван към благочестив живот от детството си. Ти ще получиш три нетленни венци: един за твоето девство, друг за твоя аскетизъм и трети – заради мъченичество“. Мина умира мъченически през 309 г., в разгара на гоненията на Галерий, само няколко години преди Медиоланския едикт през 313 г., сложил край на антихристиянската политика на империята.

Войниците са горили в продължение на три дни тялото на мъченика, но то се е съхранило. Според една от версиите сестра му (или група християни) е успяла да вземе останките и да ги пренесе в саркофаг в Александрия, за да изпълни последното му желание. Паметта му започва да се празнува много скоро след мъченическата му кончина, на 11 ноември.

Когато гоненията отминават, по време на църковното управление на св. Атанасий Александрийски, епископът има видение на ангел, който му се явява и му заповядва да натовари тялото на Мина на камила и да се отправи към Либийската пустиня. На едно място близо до кладенец в края на езерото Мариут, недалеч от Александрия, камилата спира и не иска да помръдне. Християните сметнали това за знамение от Бога и погребали тялото на Мина там.

Повечето версии на житието твърдят, че впоследствие мястото на погребението му е било забравено, докато тялото не е било открито по чудодеен начин от местен пастир. Според етиопското предание Господ пожелал да покаже мястото на погребението на св. Мина. И един пастир е бил изпратен в тази пустиня. Веднъж овца от неговото стадо, която е била болна, се приближава до това място и нагазва в малък извор. Щом влиза във водата, веднага оздравява. Видял чудото, пастирът се възхищава и удивява. Взема прах от това свято място и като го примесва с водата, намазва овцете си. Тези, които са били болни, веднага се изцеляват. Така той започва да лекува всички болни, идващи при него. Славата за изцеленията на пастира се разпространява бързо. Дори имп. Константин Велики изпраща болната си дъщеря при него. Тя и открива гроба на св. Мина, след което Константин заповядва на това място да се издигне църква. Според някои версии това се е случило при имп. Зенон, живял в края на 5 в., но археолозите датират основаването на църквата в края на 4 в.

Църквата веднага се превръща в главно място за поклонение в империята, около нея възникват много странноприемници и болници, още храмове, а централната църква е разширена, появяват се множество монашески постройки, превръщайки се в истински поклоннически град. Християните-поклонници отнасят за благословение на своите близки глинени колби и медалиони с негови изображения (на снимките: два запазени съда, съхранявани в археологическия музей в Лондон и в Лувъра).

Абу-Мина е превзет през 619 г. от персите, а през 639-641 г. от арабите. Към 9 в. манастирският комплекс и околното селище запустяват.

Днес от тях са останали само основите на многобройните постройки, които поради надигане на подпочвените води са застрашени от допълнително разрушение. Разкопките са открили седем храмови комплекса, заобиколени със стена. Сред тях е базиликата над гробницата на св. мъченик Мина от средата на 5 в., Голямата базилика (нач. на 6 в.), осмоъгълният баптистерий (края на 5 в.). В края на 6 в. около града е издигната крепостна стена, извън която са Северната базилика и Източната църква, и двете от 6 в.

От 1979 г. Абу-Мина е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В близост до него през 1950-1970 г. е изграден коптският манастир „Св. Мина“, който днес е една от най-големите забележителности на коптското християнство.

На Изток св. Мина обикновено е изобразяван между две камили, които са пренасяли тялото му през пустинята. Това е иконографският тип, който се среща на глинените артефакти от Абу-Мина, както и на мраморни плаки, купувани от поклонниците като сувенири. В западните части на империята е бил почитан преди всичко като мъченик-воин и се изобразява във военни дрехи. Този иконографски тип става водещ и във Византия през следващите векове. Във Византийската империя св. Мина е бил наричан Чудотворец и Христов приятел заради множеството изцеления, които е вършил.

На първата снимка: едно от най-ранните запазени коптски изображения на св. Мина с Христос, 6 в.; днес се съхранява в Лувъра.