Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2023 20:00 - В търсене на македонците 1840-1918
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.03.2023 20:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
« А la recherche des Macйdoniens » : le regard des cartes, 1840-1918 Тези три карти показват това, което те наричат ​​"македославяни", където дотогава пътешественици и картографи са посочили само "българи". Това е картата на Сръбския Цвиич през 1909 г., тази, публикувана във Великобритания от изданията на Станфорд, която възприема данните на Чивджич, към които са добавени някои гръцки елементи, през 1917 г., и още по-изключително (вижда се от наше време) тази на гръцките Сотериади през 1918 г., публикувана по инициатива на Венизелос и която посочва „македославяните“ в рамките на гръцките граници, произтичащи от договора от 1913 г. Това е утвърждаване на нов компонент в етнолингвистичната мозайка на Македония. 
https://journals.openedition.org/ceb/782?lang=en

5. J. Cvijić, 1909, Carte ethnographique de la pйninsule des Balkans

image Zoom Original (jpeg, 84k)

(Wilkinson, op. cit., dйtail fig. 40, p. 163)

 

6. E. Stanford, 1917, A sketch map of the linguistic areas of Europe

image Zoom Original (jpeg, 76k)

(Wilkinson, op. cit., dйtail fig. 53, p. 220)

9Zaryansko, un Russe, dans sa carte de 1890, avait laissй, entre Serbes et Bulgares, une zone blanche portant le mot « slave », avouant ainsi son impuissance а prйciser. Peucker, en 1903, signale dans le commentaire de sa carte « slave » que les Slaves de Macйdoine sont diffйrents des autres car porteurs d’une culture byzantine, mais il ne les indique pas sйparйment sur sa carte. L’annйe 1903 est aussi celle oщ Misirkov, un Macйdonien (nй а Pella aujourd’hui en Grиce) vivant en Russie, dans un livre « Des affaires macйdoniennes », parle le premier d’une langue macйdonienne, de la nйcessitй d’en faire une langue littйraire en prenant pour base les dialectes de la rйgion Veles-Prilep-Bitola-Ochrid ; il affirme l’existence d’une ethnie macйdonienne diffйrente des Serbes ou а des Bulgares, ce que reprendra l’annйe suivante le plaidoyer Pro Macedonia de Victor Bйrard qui йlimine йgalement les prйtentions grecques. C’est le volet littйraire et scientifique d’une affirmation politique qui croоt depuis la fin du XIXe siиcle avec l’ORIM et ses divisions entre acceptation ou refus de la mainmise bulgare sur les « Macйdoniens ».

 

7. G. Sotйriades, 1918, Hellenism in the Near East, an ethnological map

image Етнографска карта 1865г.

Картографското утвърждаване на „Македослав” идва с труда на сърбина Цвиич; той е ръководител на географската катедра в Белградския университет, гост-професор в Сорбоната по време на Първата световна война, след това ръководител на сръбската делегация на Мирната конференция през 1918 г., думата му е авторитетна. В своята Човешка география той въвежда думата „македославски“ през 1906 г. и на следващата година посвещава цяла статия на тази тема. Той потвърждава, че Скопие или Тетово не са „Македония“, а „Стара Сърбия“, че масата македонски славяни не се чувстват нито сърби, нито българи и демонтира механизмите, използвани от лингвисти, историци, фолклористи и картографи, за да ги асимилират към един или друго. Македонският език, пише той, е „преход между български и сърбохърватски4” и не пречи на разбирането на другите два езика; населението е силно повлияно от византийската култура, но това не създава национално самосъзнание, името българи, дадено им от всички 

Гърци, турци и албанци, цинцари с гърци и славяни. Това сливане е повече или по-малко завършено: на някои места то едва е започнало, на други вече е напреднало, другаде е почти завършено. Най-после народната маса между македонските славяни няма ясно народно съзнание; няма собствено историческо минало, няма книжовен език. Тя говори език, който някои смятат за много близък до сръбския, други до българския, трети пък твърдят, че е специален славянски език. Следователно то няма достатъчно сигурни етнографски белези, за да определи масите от славянското население като сърби или като българи.

13 Откриваме тези „македославяни“ на няколко други карти, публикувани във Великобритания и вдъхновени от тези на Цвиич, на две гръцки карти от 1914 и 1918 г. (тези на Николаидис и Сотериадес). Сърбите и гърците са съгласни, че предпочитат да виждат „македославяни“, а не „българи“). И накрая, анекдотично, нека посочим една карта от германските външни работи от 1940 г., която разграничава „македонци с български твърдения“ от „македонци със сръбски твърдения“ и „съмнителни македонци“!

7 Цитирано в Димитрис Кицикис, Пропаганда и натиск в международната политика: Гърция в Co (...)

14 В заключение, за да поставя данните от това проучване в перспектива, бих искал да цитирам Никълсън, секретар на президента Уилсън на Мирната конференция7:

 

„Всяка от националностите на Централна Европа носи товар от фалшиви статистики и географски карти. Когато статистиката се провали, изваждаме цветните карти. Голям обем не би бил достатъчен, за да се анализират различните видове маскирани карти, породени от войната и Мирната конференция. Беше изобретен нов политически инструмент, езикът на картите. Една карта струва колкото един добър плакат, но бидейки карта, тя придобива респектиращ и автентичен вид. Добрата карта е спасителен пояс за много неуспешни и потъващи спорове. Особено на Балканите този процес достига своя апогей.
image
image




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6840866
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031