Древна Варна и петте цивилизационни начала

.

Картата е съставена от професорите Райън и Питман от Колумбийския университет - САЩ. Варна е отбелязана като генезис, от където се разпространяват пет начала на древната цивилизация.

.

1.Индо-европейци, според новета теория Евроазийски народи и езици, създадена от изследователските ресурси на плеада изтъкнати учени.

ставена от професорите на Райън 

2.Културата на линейно-лентова керамика (LBK) - най-разпространената неолитна култура в Европа 5500-4000 години, принадлежи към групата на ранните Дунавски култури, наследили традициите на Балканския неолит. В края на VІІ хил.пр.н.е. в българските земи е цъфтяла неолитната многоцветна керамика, която достигнала високо съвършенство. А във Варненеския халколитен некропол е открита първата в света керамика съсзлатно покритие (VІІ хил.пр.н.е.).

3. Винчанска култура (около 5500 г. – 4500 г.пр.Хр.) е археологическа култура, кръстена на селото Винча, сега квартал на Белград - Сърбия. Свързва се с първите европейци и пелазгите (бълазгите-древните българи). (Изт)

4. Култура Хаманджия халколитна археологическа култура, наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г., село Хаманджия - сега в Румъния. Съществува от 5250 до 4500 г.пр.н.е. Проф. Ханриета Тодорав я определя като фаза на халколитната култура Варна. (И още) 

5. Култура Данило-хварци ( 4500-3999 г.пр.н.е.) е най-старата хърватска култура, развита първо в Далмация, свързана със селищата Вуко-вар и Старчево. (Изт.)

Има сведения, че племената Хварци и Варни са родствени и в древността при битки със силни врагове са се обединявали по пътя им до Индия. И там са се остановили по двата бряга на свещенната за арийците река Сарасвати. Името й означава, че протича в Сърт - земя на стбг, а от стхарв - в земята на хърт - Сарвати. (От www.pravda.rs) Източник: д-р Славян Стоянов от Археол. музей - Варна.

високи технологични постижения и за днес

.

Становище на проф. Руси Русев и инж. д-р Йордан Бояджиев -

преподаватели в Техническия университет във Варна

Карта, съставена от проф. Руси Русев и инж. дтн Йордан Бояджиев, показваща развитието на металургията в Европа и Близкия изток през епохата на халколита. 

Варна е посочена като нейно начало.

.

лед откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 год. мнозина изтъкнати историци твърдят, че преди Шумерската е съществувала цивилизация, наречена „Варненска”. В средата на V хил. пр. Хр. хората, обитаващи земите на Балканския полуостров, поддържат помежду си оживени връзки, израстват социално и навлизат в късно халколитната култура. За около 400 години тя се превръща във водещо явление за цяла Европа. Най-богат на информация и най-известен паметник, разкриващ  характеристиките на това общество, е Варненският некропол.

Известно е, че металните предмети са изцяло продукт на човешките знания и опит. Хората от тази цивилизация са умеели да стопят късовете злато при 1100 градуса и да изработват изкусни златни предмети. Явно, те са имали дълго траен опит и технологична екипировка, затова художествените им изделия по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.

.

Керамичен ритуален предмет, върху който е положена златна паста,

труден начин за постигане и днес

.

Това най-ярко е изразено в гроб 43 на 45-50-годишен мъж, където са намерени голямо богатство на гробни дарове – ритуална дреха, обшита със златни апликации и златни и карнеолови мъниста; шапка, украсена със златни пластини; обеци, огърлица и гривни от златни халки; гривни от черупката наSpondyllus; копия с меден и с кремъчен връх; лък и колчан, украсени със златни обковки; каменна и медна брадви и др., както и наличието на скиптър – каменна брадва, чиято дръжка е обкована със злато. Теглото на златото в този гроб надвишава 1,5 kg. А общо златните предмети във Варненския халколитен некропол са 3 078 на брой с тегло над 6 kg., най-много от този благороден метал в целия свят. Наличието тук на голям брой медни изделия – над 160, които не се срещат на друго място, ни позволява да приемем, че около днешна Варна е действал производствен център за обработка на металите.

.

Пластичната обработка на златото е правена най-често в студено състояние чрез свободно коване и валцоване. По този начин са получавани листово злато и тел, от които по-нататък чрез рязане, пробиване, шлифоване и други механични обработки са се получавали крайните форми на предметите. Но при постигане на ляти предмети са изисква по-голям опит и предварителна подготовка на майстора. Той е имал придобито умение да разтопява златото в специални огнища до температури над 1100 градуса и да го лее в предварително подготвени форми. Тук наблюдаваме серии предмети с еднакви размери и форма, които са били изработени с рутина и с предварително изготвени инструменти. В най-богатите на златни находки гробове № 1(сборен), 4, 36 (символични) и № 43 бяха направени изследвания в условия близки до праисторическите на древните майстори.

.

ази огърлица показва изключителното умение на древния майстор-златар. Той е знаел как да източи златна тел, да я нареже на частици от един грам, да ги пробие и да ги наниже с още по-тънък златен конец и така да станат украшение на знатния представител на развитото древно общество от гроб 43.

Трябва да се изтъкне, че разнообразните медни и кремъчни енеолитни сечива на труда - тесли, брадви, ножове, шила, длета и други, не са по-малко уникални от първото обработено злато. И те са убедителен факт, че в околностите на Варна е съществувал праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите и металолеенето.

Разнообразните изследвания на Варненския енеолитен некропол

допълват доказателствата за съществуването на признатата от учените човешка цивилизация, наречена Варненска цивилизация най-стара в Европа. Нейните създатели са притежавали технологични умения и са ги развивали във вековете, като наследство на по-късните човешки поколения. Оригиналът на статията от 23.12.2011 е Тук и от  4.04.2017 е Тук.

.

Затвореният арийски херметизъм

с пълна строгост е важал и за инструментите, с които е извършвана обработката на металите и на най-твърди минерали. И в нашите древни земи и където са се преселвали Бълг-ариите, не са намерени инструментите им. Явно те са били предавани по наследство и в края на професионалния род, са били унищожавани. Същият херметизъм е бил прилаган и при обучение и съхранение на уменията от тях да бъдат създавани едновременно голям брой оръдия на труда и на единични, но изящни ювелирни изделия. Традицията повелявала синовете на занаятчията, на лечителя, на учителя да наследят професията на бащите си.

В първата държава на Бълг-ариите - Балхара, създадена около 1301–1235 г.пр.Хр., са открити хиляди златни изделия, а няма и следа как е обработвано златото. (Повече Тук). Разгадаване на тайната намираме единствено в древният град на арийците Аркаим (в земите на Стара велика България). Там в една затрупана от земетресение галерия е открита пещта, чрез която са разтопявани златните рудни късове и златните пясъчинки. (Повече Тук) Вероятно от ония далечни времена е дошла българската поговорка "Занаят даром не се дава, занаят се краде".

Технологични послания на древните варненци  Нанизът от корнеол