Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Денгизих

      Готският историк Йорданес съобщава за война между Денгезих и готите.

      "Готите започнали да грабят съседните народи около себе си, като първо нападнали садагите, които заемали Долна Панония. Когато Динтзик, краля на хуните, син на Атила,узнал за това, той събрал около себе си не много племена,а именно ултинзури, ангискири, битугури и бардори. Настъпил към Басиан (с.Петровци,Сърбия), град в Панония и го обсадил , като започнал да граби територията около него.Когато  тите узнали за това, то те се отказали от кампанията си срещу садагите и се обърнали срещу хуните и ги прогонили позорно към тяхната земя. От тогава и до днес останалите живи хуни се боят от оръжието на готите."

      Според Ото Менхен -Хелфен тази хуно-готска война е била в периода между 463 и 466 г.По това време ултинзурите са живеели между Утусом (Вит) и Алмус (Лом) в Дакия.Същевременно битугурите се присъединили към остготите в техният път от Мизия към Италия.

      В 488 г. част от хуните около Южен Дунав, които последвали остготите,подобно на битугурите,постепенно загубили своята етническа идентичност или се присъединили към българите.

      Отношенията между Денгизих и Ернах не били особено добри. Причина за разногласията между тях бил въпроса около включването на родове от външни народи в състава на аристокрацията, както и отношенията с Византия.Разбира се и проблема за властта над хунските народи и територии също бил налице.                                                                                                  

       През 469 г. Денгезих загива в битка в т.н." Дунавска война" с византийците. Има сведения,че неговата войска била напълно разбита от ромеите, той бил заловен и обезглавен. Неговата глава е занесена в Константинопол и сложена за показ пред жителите му. След загубената война и смъртта на Денгизих хуно-българите напускат Дакия и Бесарабия. По-късно в периода 469-488-подвластния на Денгизик народ се заселва между Днепър и Азовско море.Това население започва да се споменава по нататък като кутригури или българи.

       Приск пише:"Около това време синовете на Атила изпратили до император Лъв послание, с което да се разяснят причините за съществуващите разногласия и да сключат нов мир, по старинен обичай с римляните на Истър.Предложили да продават стоките си и да купуват такива, от които имат нужда. Посланието нямало никакъв успех,понеже императорът не пожелал да позволи на хуните, които били създали толкова беди на римските земи да се ползват с римските търговски устави.Когато синовете на Атила получили отказа на императора , се скарали помежду си. Денгезих пожелал незабавно да се обяви война на римляните, докато Ернах бил против войната, защото в момента водил локални войни в неговите земи.

       Когато Денгизих обявил война на римляните и стоял на брега на Истър, узнавайки за това, синът на Орнигисклу, който ръководил охраната на тракийския бряг, изпратил при него няколко от своите приближени с въпрос -поради каква причина хунският владетел се готвил за битка. Денгезих се отнесъл пренебрежително към Анагаст, изпратил му съобщение да предаде на императора, че ако той не даде земи и пари на  него и на войската му, ще започне война.                                                                               

        Когато посланието му пристигнало в двореца на императора, Лъв отговорил, че той е готов да направи всичко, ако те идват като израз на смирение и се радва да получи послание от хуните за сключване на съюз.

        Когато Анагаст, Басилиск, Острий и други римски военачалници ги обкръжили, скитите угнетени от глада и поради липсата на продоволствия, отправили към римляните послание, чрез което предложили да се откажат от нападенията при условие, че им бъде дадена земя.Те били съгласни да вършат всичко, което римляните желаели.

        Военачалниците отговорили, че ще занесат на императора посланието, но варварите им казали, че искат да слючат съглашение с тях и заради глада нямали време да чакат.Предводителите на римските войски се посъветвали помежду си и решили да доставят на хуните продоволствия до разрешението на императора, но при определени условия свързани с начина на доставяне на храните.Скитити приели със задоволство предложението.

         Тогава Хелхал, хун по произход ,служещ в аспаровият полк, отишъл във варварския полк , за да занесе доставка.Този полк бил съставен основно от готи.Той им казал, че императорът ще даде земя за ползване само за хуните, но не и за тях.Хелхал успял да настрои готите срещу хуните.Готите започнали да избиват намиращите се около тях хуни, което послужило като сигнал за жестока схватка между тези народи.Узнавайки за това, Аспар, а също така и началниците на другите отряди строили своите войски и започнали да убиват всички варвари, на които попаднали.   Скитите,разбирайки коварната измама се събрали и се насочили срещу римляните. Хората на Аспар унищожили изправилата се срещу тях варварска част, но за останалите военачалници сражението не било така леко.Варварите се били смело и разкъсали римската обсада и успели да избягат."

        Йорданес също пише за смъртта на Денгезих.

      "Денгезих бил убит от Анагаст.Главата му била донесена в Константинопол, когато се празнували игрите на цирка, забодена на върха на едно копие, тя служила няколко дни за зрелище."

        Марцелин Комес пише,че "през 469 г. главата на Динзика, син на Атила, кралят на хуните, била доставена в Константинопол."

        В "Chronicon Paschale" пише:-"Динзирухус, син на Атила, бил убит от Анагастес, генерал наТракия.Неговата глава била доставена в Константинопол, била пренесена през средната улица и била поставена на стълб на дървения цирк.Целият град дошъл да я гледа."

      Според руският професор от татарски произход Зуфар Мифтахов, след смъртта на Елак, в хода на войната Денгизих (Тингиз) и Ернах (Бел Кермек) се укрили във военен лагер и две години се отбранявали.През 455 г. започнали разговори с гепидите за мир. Кралят на гепидите се съгласил да премахне обсадата.Разрешено било на Тингиз и Бел Кермек с подчинените си племена най-вече от български произход да напуснат Панония и да се отправят към Днепър.По пътя те често попадали под засади от германски племена.В една от битките загинал и Тингиз.

       Денгезик е споменат в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

 "Трите сина на Атиле, тримата братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек [Ирник], заедно с българите и улчийците се укрепили срещу фарангите в един лагер, но били разбити. Илак загинал в боя, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получили правото да напуснат лагера. Те отишли към устието на Бури-чай(Днепър), а по пътя згубили Тингиз, убит от засада от галиджийците(германците)"

       След смъртта му териториите, войските и подвластното на Денгизих население

попадат под властта на брат му Ернах.

                                                                 ГЛАВА III

.                                      Патрия Оногурия (Алтън Оба Орда).

Княз Ернах (Ернак, Хернак, Ирник, Белкермак, Бел-Кермек-455/469-490/503)

       Най-малкият син на Атила.Брат на Елак и Денгезих.Някои историци го приемат като първия владетел на Патрия Оногурия, която по-късно ще стане известна от византийските хроники като Стара Велика Булгария.

      Византийският дипломат Приск ни предлага интересна история свързана с Ернах.       " Само, когато най-младият от синовете му, на име Ерна, влязал и застанал около него,той го потупал по бузата, гледайки на него с нежни очи.Когато аз изразих удивление за това,че той не обръщаше внимание на другите си деца,а към този се отнасяше ласкаво, седящият до мен варварин, разбиращ авсонски и предупреждаващ, че аз на никого не трябва да предавам неговите думи, обясни,че гадатели предсказали на Атила,че неговият род ще падне,но ще бъде възстановен от този син."

      В"Именника на българските ханове" Ернах е записан под името Ирник.

      "Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем."

      След смъртта на баща си Атила, Ернах е прогонен от брат си Елак от вътрешноста на държавата към нейната периферия.Според историка Йорданес, Ернах се е заселил в т.н. Малка Скития, териториите на днешна Добруджа и Бесарабия с племена от българската група.Някои източници посочват, че още като съвладелец на Денгизих, властта му се е простирала до р.Днепър в Украйна.

        През 455 г. той оказва помощ на брат си Елак срещу гепидите.След смъртта на Елак , той се укрил заедно с брат си Денгизих във военен лагер и се отбранявал две години.След като бил сключен мир с гепидите ,било разрешено на Ернах с подчинените си народи да напусне Панония и да се отправи към Северното Причерноморие.

        Йорданес пише:

       "Също и Ернак, един от по-младите синове на Атила си избра за селище на своите най-крайните части на Малка Скития. Неговите братовчеди -Емнецур и Улциадур заеха в крайбрежна Дакия градовете Utus, Hiseus,Almus. Много хуни се стичаха тук и се подчиняваха, като получаваха селища в Романия."

        Ернах и Денгизих не били в добри отношения и действали самостоятелно. Съществуват и мнения,че около 463 г. разривът в отношенията между двамата братя бил толкова силен,че де факто съществували две държави.Територията на Ернах обхващала Северна Добруджа,Бесарабия, скитските земи по Северното Черноморие и Предкавказ.

         Приск пише"Около това време синовете на Атила изпратили до император Лъв послание, с което да се разяснят причините за съществуващите разногласия и да 

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-13.html