Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2023 20:20 - Елак(Илак,Илик)-453-454/455 Той е най-големият син на Атила от кралица Крека.Брат е на Денгизик и Ернах
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1355 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Елак(Илак,Илик)-453-454/455

     Той е най-големият син на Атила от кралица Крека.Брат е на Денгизик и Ернах.Още приживе на Атила , около 448 г.той бил назначен за вожд на голямото васално племе агатири.Тогава той бил все още доста млад и опекун му бил военачалника Онегесий.

     В своите летописи Приск пише:"На следващият ден , аз отидох в двореца на Атила с дарове за неговата жена царица Крека.От нея той имал трима сина , от които най-големият (Елак),стоял начело на агатирите и други народи живеещи в

Припонтийска Скития"

     След смъртта на Атила, той е определен да бъде владетел на хуните.Влиза в конфликт с братята си Денгизик и Ернах, като ги принуждава да напуснат центъра на хунската държава и да отидат към нейната периферия. Борбата между братята била основно за разпределението на подвластните народи.Между синовете на Атила било взето решение подвластните племена да се поделят между тях чрез жребий.Това довело до възмущението на краля на гепидите Ардарих , който бил основен съюзник на Атила.

      Ардарих създал коалиция срещу хуните, в която влезли други германски племена и римляните.Решителното сражение се провело през 454 г. в Панония, до река Недао или Натав, приток на Сава.Към Елак се присъединили войските на братята му Денгизик и Ернах.Битката продължила дълго време, като накрая гепидите и техните съюзници се оказали победители.В хода на битката Елак загинал.

     Според Йордан,"около 30, 000 хуни загинали в битката,начело с вожда си Елак."  След битката подвластните на Елак територии в Панония били окупирани от гепидите.

     Има данни,че Елак е имал син , който се е казвал Аудан.  

     За Елак има сведения и в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

    "Трите сина на Атила, тримата братя - Илак( Елак), Тингиз (Денгизих) и Бел-Кермек [Ирник], заедно с българите и улчийците(славяните) се укрепили срещу фарангите (гепидите) в един лагер, но били разбити. Илак загинал в боя."

     За времето на управление на Елак информация получаваме и от Йорданес.

     "След погребението на Атила, между наследниците му се появи несъгласие относно управлението на държавата, понеже имаха глупостта да искат всички да управляват, те всички изведнъж загубиха властта.Защото синовете на Атила, както поради неговото безгранично сладострастие, образуваха почти един цял народ, искаха да си разделят народите по равно по между си тъй, че върху войнствените царе и техните народи се хвърляше жребий, като върху роби.Когато чу това, Ардарих гепидският княз пръв се повдигна против Атиловите синове, понеже се възмути,че върху съдбата на толкова народи се прави пазар като върху роби, и щастлив отърси позорния ярем на робството.Със своето повдигане той освободи не само своя народ, но и другите, които тъй също бяха притеснени, защото всички желаеха онова, което води към общо добро.Сега прочие се въоръжаваха за взаимно унищожение.

     Битката стана в Панония до реката Нетад (Недао).Тук се удариха разните народи, които Атила владееше.Тези храбри племена, които никога не срещаха равен на себе си противник, освен ако не се биеха по между си, искаха сега да се унищожат.

     След дълга ожесточена битка най-сетне се усмихна ненадейна победа на гепидите, понеже тридесет хиляди хуни и техни съюзници бидоха погубени от заговорния меч на Ардарих.В тая битка битка падна най-старият Атилов син Елак, когото баща му толкова обичал, щото желаел да го направи наследник.Обаче съдбата не се съгласила с онова,що бащата желаел.След като избил много неприятели Елак, сражавайки се, падна тъй храбро,че ако баща му беше жив, би желал сам да падне така.

     След неговата смърт братята му бяха пропъдени към бреговете на Черно море.Тъй бяха разбити хуните, които според общото очакване трябваше да покорят целия свят. Толкова е лошо несъгласието, защото разделени пропаднаха онези, които съединени бяха страшилище за другите народи.Този успех на гепидският княз Ардарих донесе щастие на разните народи, които неволно служеха на господството на хуните."

     На друго място Йорданес пише:

    "Случи се,че Атиловите синове дойдоха да искат готите като напуснали тяхното владичество и избягали роби.Без да знаят другите братя, налетели само върху Валемир.Той обаче, макар и с малко, ги посрещна и след дълга борба ги разби, и едва една малка част от неприятеля остана, която обърната в бягство се отправи за онези части от Скития, които се мият от реката Дунав , и които хуните на свой език наричат Хунивар."

      За съдбата на победените хуни Йорданес пише:

     "Гепидите със сила поискаха за себе си досегашната област на хуните, настаниха се като победители в цяла Дакия и направиха с римляните приятелски договор. Гепидите заеха с победа селищата на хуните, а хуните заеха техните си стари селища."

     "Когато Елак бил убит, неговите братя избягали по бреговете на Понтийско море, където преди това живеели готите.

     Сауроматите, които ние назоваваме сармати и семандри и някои хуни, живеели в Кастра Мартис (дн.Кула), град , даден им в региона Илирикум.

   Ернак, най-младия син на Атила, се заселил в най-далечната част на Малка Скития.

   Емнетзур и Ултзиндур, негови родственици, завладели Оескус,Втус и Алмус в Дакия

на брега на Дунав и много хуни, разселящи се тогава повсеместно се отправили в страната на римляните.Техните потомци в наши дни се наричат сакромонтиси и фосатиси."

   Втус се намирал на устието на река Втус (Вит),Оескус в близост до с.Гиген на устието на Искър, а Алмус се е намирал на мястото на днешният град Лом.По това време тези селища са част от провинцията Дакия Рипенсис.

   Данни от този период от хуно-българската история дава и францисканският монах Блазиус Клайнер в своята "История на България" от 1761 г.

   "След като Атила умрял в 444 или, както други твърдят, в 445 г., неговите синове не могли задълго да съжителствуват в мир, тъй като дивата страст за властвуване ги запалила дотолкова, щото всичките трима със съюзените си маджари и други народи - гепиди, остготи, алани, руги, квади , херули , маркомани, германци, свеви, турцилинги взаимно си нанасяли кръвополитни поражения дотолкова , че синът на Атила Елак бил убит, а пък войската му, съставена от различни народности, след голямо поражение се отказала да се подчинява и всяко племе се върнало в жилищата си. Другите двама синове на Атила, както и вождовете на маджарските племена повели цялото вече разкъсано хунско множество и го разпръснали тук и там: една част се отправила към страната на сикулите, а друга част потеглила към предишните си поселища в Скития. И така българите видели, че унгарското царство е освободено от страха пред Атила и неговите приемници и в по-голямата си част изоставено от унгарците."

      Римският политик от 5 век Сидониус Аполинарис в "Panagyricon Emperor Avitus" съобщава:

      "През есента на 455 г. Авитус с обикновен марш,възвърнал загубената Панония след много поколения."

       Повечето историци не приемат това известие за достоверно.                                                  

       Центърът на хунската държава след смъртта на Елак за век става част от Гепидското кралство.Някои хуно-българи остават в Панония, други тръгват на изток,а трети се заселват в Източната Римска империя като федерати.


Денгизих(Денгизик,Тингиз, Кутригур, Хурса)-454-469. Син на Атила и брат на Елак и Ернах.Ръководи западното крило на хунската държава в продължение на 15 г. от 454- 469 г.. След смъртта на баща си Атила-453 г., той влиза в конфликт с брат си Елак и е принуден с част от подвластните му племена да се оттегли от Панония, където бил центъра на държавата.След битката при Надао, в която може би участва като съюзник на брат си Елак, в съгласие с подписания мирен договор с гепидите и римляните Денгезих, заедно с брат си Ернах се задължили с народите си да напуснат Италия и Панония.Основната част от армиите на двамата братя били съставени от българите- утигури и кутригури и затова поели с тях по посока родните им места на изток.

       След като напуска Панония, той управлява държавно формирование, известно като Ордата на Денгизик, Оба Орда или Алтън Оба.Властта му се простирала най- вече върху бившата римска провинция Дакия, както и върху териториите на днешните Молдова и югозападна Украйна.Основният подчинен негов народ се е наричал акацири или агатири, дако-сарматско племе, което някои историци считат за предци на кутригурите. Неговата войска била съставена главно от племена от българската група.По негово време в държавата му се заселват и идващи от Поволжието и от други места сродни племена.

      Йорданес твърди,че след смъртта на първородният Атилов син Елак (убит през 454 или в началото на 455 г.), вторият брат Денгиз застанал начело на няколко народа, между които "ултинзури , ангискири , битугури и бардори".

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-12.html

 




Гласувай:
3



1. krumbelosvet - Интересно, на какъв език са се разбирали разноплеменните хуни.
09.03.2023 23:34
Щото маджарският и славянският например, са много различни. Откъде ли иде тоя маджарски? Щото славянският май иде от траките, а тюрският - от Алтай.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6802613
Постинги: 3986
Коментари: 11585
Гласове: 56323
Календар
«  Февруари, 2024  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829