.

дребното понякога се крие великото

След като заснех научно-документалния филм "Незалязващо златно слънце",

продължих често да посещавам варненския некропол, за да събирам като пчела впечатления от случващото се там. През 1974 един ден заварих моя съученик Мишо Лазаров край гроб №36. Там нямаше скелет, но въпреки това имаше 850 златни предмета - диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и боен колан, подредени според човешкото тяло и са били покрити от мантия със златни апликации и златни рога в краищата й. Тези гробове се тълкуват като символични погребения на вождове, загинали далече при битка. Там бяха и 30-те отломки от корнеол, които очертаваха огърлица, обвиваща шията и спускаща се до пояса. 

Мишо ги събра и ме прикани да идем в Варненския технически университет. Когато ги показа на проф. Руси Русев, той за миг ги погледна, от изненада закри с ръка очите си и каза: "Та това е корнеол, който има твърдост 6.5-7 по  скала на Мос и отстъпва само на благородните камъни. И как древните са успели да пробият дупка в тях преди кажи-речи 8000 години! Днес корнеолът се пробива само чрез високо скоростен апарат с игла от закалена шведска стомана. После сподели друго свое удивление: "Тези мъниста са с 32 прецизно обработени стени - ново постижение на древните ювелири. А ето погледнете - прикани ни той към прецизния кантар. - Всяко манисто тежи точно по 40 грама, значи и те са имали прецизна теглилка". Сега тази мерна единица се нарича „ван“ - съкратено от Варненски Некропол, за което заслуга има проф. Руси Русев.

.

Огърлица от корнеол, чиито зърна, макар и разбъркани, символично обвиваха шията и се спускаха до пояса на загиналия далече при битка знатен вожд.  Снимка: РИМ - Варна.

.

Колегата на проф. Русев - инж. д-р Йордан Бояджиев в годините на ХХІ век разказва за други удивителни открития на древните хора, живели до Варненския енеолитен некропол: "Във Варненския музей могат да се видят медни брадви, които чрез леене са изработвани едновременно със стотици. И странно е, че поради непроницаема тайна, наложена от каноните на Херметизма, дълги векове наред европейският майстор е заставал край огнището, за да изработи необходимите сечива на труда, оръжия и битови предмети чрез изчукване на всеки един уред. 

Какви са били инструментите на предците ни. Длето, чук и наковалня!? Нека не забравяме, че желязото ще бъде открито няколко хилядолетия по-късно. Следователно древният варненски майстор е разполагал с неизвестен за нас твърд материал за своите инструменти.Те са извършвали и сложни и за днес заварки, но никъде не са оставили и не споменават за своя заваръчен апарат.

Древните са имали сложна технология за добиване на златото над 1000 градуса. Умеели са

да източат тънка златна тел с кръгло напречно сечение, с правоъгълно и с квадратно сечение.

А майстор-златар го нарязвал на частици от един грам, пробивал ги и нанизани с тънък златен конец, създавал украшение на знатен представител на развито древно общество. Ще подчертая, че хората от древната "Култура Варна", са притежавали висок интелект, имали са мислене подобно на нашето и са ни оставили тайни, които трябва да разгадаваме. Повече във "Варна - център на металургията през енеолита".

. 

.

Ето и мнението по темата на доц. Христо Смоленов, математик от БАН: "Дедите ни от Културата Варна, датирана от средата на VІ-V хил.пр.н.е., са открили прочутото златно сечение, изразено с числото фи и легендарно число пи =3.14. Тези константи на хармонията и математиката намираме две хилядолетия по-късно в Хеопсовата пирамида. Оказва се, че диаметърът на един от най-красивите артефакти на Варненския некропол - керамична купа със златни инкрустации - с точност до десета от мм е равен на царския лакът! Диаметърът й е 52,36 см и е  прототип на египетската основна мярка.

Всичко това са образни кодове на велико тайно познание и Първата европейска цивилизация 

трябва тепър­ва да се преоткрива".

.