Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Атила (Авитохол)-434-453. Според повечето историци той е последният и най- могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. Роден е през 406 г. В буквален превод името Атила означава "бащица", което ще рече, че то е прозвище, а не собствено име.Предполага се,че е представител на владетелската династия Дуло.

       Атила е син на Мундзук и племенник на Руила и Октар.Наследява на трона Мундзук заедно с брат си Бледа през 434 г. Отначало той е управлявал териториите на запад от р.Дон.Управлява самостоятелно след смъртта на Бледа от 444 г.

       Данни за външния вид на Атила ни дава Приск.Според него Атила бил"нисък на ръст, с широки гърди и голяма глава; очите му били малки, брадата рядка и прошарена със сиво; и имал плосък нос и мургава кожа, показващи знаците на неговия произход.Неговите дрехи били различни от тези на другите варвари, защото те били в един цвяти без орнаменти.Неговият меч, обувки,кон, не били като на другите скити, като били декорирани със златни плочки и скъпоценни камъни."

       Приск пише за Атила следното:"Никога и на никому от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да направят толкова много за кратко време, да владеят и островите в океана освен цяла Скития и даже самите римляни да му бъдат данъкоплатци.Стремящ се за повече власт и владения, Атила желаел да покори дори и Персия.

       На Атила му дало голяма самоувереност намирането на меча на Марс, който винаги се е считал за свещен при скитските царе.Той бил намерен по следният начин. Един пастир забелязал,че една от неговите крави имала рана и проследил пътя на кървавите следи.Накрая той достигнал до меч, на който по случайност се натъкнала пасящата крава.Той вдигнал меча и веднага го занесъл при Атила.Зарадван от този подарък, Атила със свойственото за него високомерие решил, че той е поставен за владетел на целият свят и чрез меча на Марс(Арес) на него е връчена властта над всички войни."

       Считало се, че мечът на Арес бил магическо оръжие, който подарил на безстрашните скити богът на войната Арес.Докато той бил при скитите, те не познавали поражение в битки. .Но веднъж в едно сражение ,мечът се изгубил.Според легендата, този който намери този меч, ще завоюва целия свят и ще стане безсмъртен.

       Готският историк Йорданес описва Атила по следния начин:"Господар на всички хуни,единствен в света, племенен вожд на цяла Скития, достоен за удивление и баснословна слава в средите на всички варвари"

       В готската история "Гетика" Йорданес пише, че по време на завоевателен поход Атила предвождал близо петстотинхилядна войска, придружаван от "тълпа крале и вождове" на различни васални народи, очакващи разпорежданията му. Този "крал на кралете" имал "безчислени жени" за съпруги, а синовете му били едва ли не "цели народи".

      За Йорданес многобройните варварски пълчища под командването на Атила са скити, самият хунски вожд е цар на Скития, а най-близкото му войсково обкръжение се състои от "царски скити".

      Британският историк Едуард Томпсън пише, че когато се е появявал пред своите хора, Атила е бил посрещан с викове и аплодисменти.Той заключава,че техният респект към него се е основавал на страха.

      Атила става господар на хуно-българските племена на 40 годишна възраст.Под властта на Атила били обединени около 45 племена.Под негово водачество хуно- българите завладяват големи части от Централна и Западна Европа,като принудили множество народи да напуснат своите земи.Не е случайно,че по времето на управлението на Атила започва голямото преселение на германските племена сакси, англи и юти по посока Британия.

       През ранните си години Атила бил обучаван на хунската военна тактика.Той бързо овладял изкуството на боя. На десет годишна възраст той успешно издържал изпитанието четиринадесет дни да не слиза от седлото на коня.Така той бил признат като мъж-воин.По-късно Атила бил изпратен от чичо си Руа в Рим, като част от договора между хуните и римляните.Няколко пъти Атила се опитал да избяга,но безуспешно. В Рим Атила се захласнал по науката.Научил граматиката, да пише,чете и смята.Той внимателно разучавал организацията на римската армия, разглеждал военното снаражение и много разпитвал за римската конница и дисциплина.Той престоял осем години в Рим до смъртта на чичо си Руа.

      В началото на своето управление Атила и Бледа водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя. Римляните се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци. Подписаният договор с Византия урежда някои политически, икономически и търговски отношения, които са изключително в полза на хуните. 

     Готският историк Йорданес описва събития от 439 г.

     "Във време на консулството на Теодосий около 439 г. риляните развалили мира с Теодорих, съединили се с хунски помощни войски и навлезли в Галия.Тогава командваше войските патриция Аеций, който произлиза от храбър народ и беше роден в Доросторум (Силистра).Също и хунски войски под водителството на Литорий събра той против готите и след като дълго време и двете страни държаха своите войски едни срещу други и понеже никой не беше по- слаб, а и двамата били храбри, подали си десницата и възстановили старото съгласие.И от двете страни бе установен мир и съюз, след което и двете страни си отишли по домовете."

     Според Йорданес-Готският крал Теодорих казал,че "Атила е станал високомерен поради своите победи над толкова народи, но готите знаели да се бият и с високомерни. "                                                        

     През 440 Атила и Бледа заплашват с война Източната Римска империя, твърдейки, че империята не изпълнява поетите задължения и,че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и унищожават крепостите по южния и? бряг.                                                                                         

     Атила е изпратен от брат си Бледа през 441 г. във Византия със задача да донесе още данъци. Атила без проблем нахлува в Дунавските земи, унищожава няколко византийски крепости и укрепления и византийския император е принуден да сключи мир, заплащайки на хуните 6000 златни лири годишно.

     Приск пише,че "през 441 г. от север на Дунав, хуните внезапно нападнали римляните и много от тях наранили.Когато правителството в Константинопол протестирало срещу нарушението на договора, хуните отговорили,че отмъщават за тежките несправедливости срещу тях.Епископът на Маргус преминал реката и ограбил кралските гробници със съкровищата в тях.В противоречие с договора римляните били дали убежище за хунски бежанци.Римляните отхвърлили тези обвинения."

     През 442 г. Проспер пише:"Докато хуните опустошавали Тракия и Илирик , армията която стояла в Сицилия се върнала да защитава източните провинции."                                                                

      В 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус,превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол. Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред Константинопол. Теодосий се признава за победен и моли за мир. Новият договор е по-тежък за империята от този от 441 г.                                                                                     

     За тези събития летописецът Теофан Изповедник в своята "Хронография" пише :

    "Когато армията била в Сицилия, Атила, син на Мундиус(Омнудий),скит,човек храбър и горд заместил Бледа, своя по-голям брат.Той станал едноличен управител на кралството на скитите, които също се наричали и хуни . Атила с войските си нападнал Тракия. Теодосий сключил мир с Гейзерих и отзовал армията си от Сицилия.Той изпратил Аспар, Ареобиндус и Аргагисклус срещу Атила, който бил взел Рицария,               Наисус, Филипополис,Аркадиополис,Констанца и много други градове,като взел много пленници.В последващите битки римските генерали понесли тежки поражения, а Атила достигнал до морето и Понтус,Пропонтис, Калиполис като взел много пленници и добитък.Той превзел всеки град и всяка крепост, с изключение на Адрианопол и Хераклея, даже крепостта Атирас.

     Теодосий бил принуден да отправи послание до Атила за мир и да му даде 6000 фунта злато и ежегоден дан в размер от 1000 фунта злато."

     Тук Теофан обединява голям период от време в едно събитие, по причина,че той пише за него векове по-късно.

     След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г.,Бледа умира. Атила остава едноличен водач на хуните.  

     През 445 г.Атила повел огромна войска срещу агатирите и ги покорил след много

сражения.

     Византийският хроникьор Приск описва събитията от 445 г. довели до покоряването на древното дако-сарматско племе агатири.

   "Онегесий и най-големият син на Атила,били на посещение при акатирите.Това е скитско племе, подчинено на Атила по следната причина.При този народ имало много вождове по колена и родове.Император Теодосий им изпратил дарове, за да се откажат от съюза с Атила и да сключат съюз с римляните.Но даровете не били раздадени по старейшинство, така че Куридах, който бил главен техен вожд получил подаръците си втори и обиден повикал Атила да му помогне да се справи с неговите конкуренти. Атила изпратил голяма войска, като едни убил, а други подчинил.Той

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-8.html