Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Бледа(Буда)-434 - 445 г.

        Син на Мундзук,племенник на Октар и Руа и брат на Атила.Наследява заедно с брат си Атила властта в Хунската империя след смъртта на баща си Мундзук.

        Вероятно Бледа е бил по-големият брат. В "Галската хроника" от 452 г. е описан само Бледа като наследник на Ругила през 434 г.

       Според ирландския историк Джон Бъри, Бледа е управлявал източните хунски владения, докато Атила воювал на запад. Според Приск, Бледа и Атила управлявали и взимали решения съвместно.

       Още в началото на своето управление Бледа и Атила водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на Империята при Маргус (днешен Пожаревац). Без да слизат от конете, според обичая на хуните, успяват да постигнат споразумение. Византийците се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник при хуните. Хуните остават доволни от договора и се оттеглят на север. 

       Лангобардският теолог и историк Павел Дякон (720-799) в произведението си "Historia Langobardorium" описва битка между българи и лангобарди, която вероятно се е състояла през 439 г. на територията на провинция Норик, около горното течение на реките Дунав и Драва.

     "Лангобардите направили за свой крал Агелмунд.Той превел народа си през реката и известно време останал на отсрещният бряг.През нощта,когато всички си почивали, българите внезапно ги нападнали, убили много, много ранили и навлезли в лагера, където убили Агелмунд краля и отвели със себе си единствената му дъщеря.Не след късно, лангобардите се възстановили след нещастието и направили свой крал Ламисио.Той изпратил войската си срещу българите.Когато започнала първата битка лангобардите прекъснали своята атака и побегнали към своя лагер.Тогава крал Ламисио се обърнал към тях да се защитават с ръце.Възпламенени от словата на вожда си,те се изправили срещу врага,сражава ли се свирепо и го победили."

      Австрийският историк Клебел счита,че лангобардите са победили българите в района на Глогау или дори по на изток.Той предполага,че тези българи са същите, каквито живеели и в Южна Русия и названието им идва от река Волга.

      Ото Менхен -Хелфен,счита че войната между българи и лангобарди се е състояла през 446 г. 

      Тази битка от 439 г. между българи и лангобарди е свидетелство,че в рамките на хунската империя българите са се ползвали с известна самостоятелност и са били сериозна военна сила използвана от хунските владетели като авангард при техните военни кампании.                                            

       През 440 година Бледа и Атила заплашват Византия с война, твърдейки, че империята не изпълнява поетите задължения , че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и унищожават крепостите по южния ? бряг.Атила и Бледа превземат столицата на Мизия Виминациум (близо до днешния Костолац), Сигиндунум (днешен Белград) и Сирмиум (Сремска Митровица), след което спират военните действия.   

       През 441-422 г. хуните под водачеството на Атила и Бледа покорили голяма част от византийската провинция Илирик.След битка с византийския полководец Аспар, Бледа пленил неговия шут- маварът джудже Зеркон, на когото станал господар.   Бледа обожавал Зеркон.Когато Зеркон избягал с други пленници,Бледа поискал само него обратно.Бледа му простил и го оженил за знатна жена.

       Марцелин Комес пише за събитията от 441 г.

      "През 441 г. кралете на хуните навлезли в Илирик с много свои войни. Те оставили в пустош Наисус,Сингидунум и други градове в Илирик…

     Перси,сарацини,изоуриани и хуни нападнали от своите страни и ограбили римската земя. Анатолиус и Аспар били отправени срещу тях и сключили мир."

       През 443 г. Бледа и Атила подновяват военните действия срещу Източната римска империя.Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария (до днешен Арчар) и успешно обсаждат Наисус (днешен Ниш), използвайки обсадни съоръжения. След това те се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика (София), Филипопол (Пловдив) и Аркадиопол. Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на Империята пред Константинопол,но не го превземат.Теодосий ІІ се признава за победен и преговаря за мир.Новият договор е по-тежък за Империята от този от 434 г. Императорът трябвало да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 2100 либри злато (ок. 687 кг). Годишният данък е утроен на 6000 либри злато (1962 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 444/445 г., Бледа умира.Неговото управление (съвместно с Атила) продължава единадесет години до неговата смърт.

       За управлението на Бледа Приск пише;" Когато Руа починал, царската власт над хуните преминала в Бледа и Атила.Римският сенат решил да изпрати Плинт като посланник при тях.Плинт заедно с Епиген първоначално стигнали до Маргус.Това бил град на илирийските мизи, лежащ на Истър,противоположно на крепостта Констанция (Контра Маргум,дн.Ковин,Сърбия), разположена на другият бряг на реката, където по това време били първенците на скитите.Те (скитите) уговорили среща с римските посланници в града, като стояли на конете си ,защото при варварите нямало обичай да преговарят на земята.Затова и римските посланници били на коне.

       Хуните изискали от римляните в бъдеще време да не приемат бегълци от скитските земи и да не встъпват в съюзи с варварски народи, които са във война с хуните.

       Мирният договор трябвало да се съблюдава и да остане в сила, като данъка от римска страна трябвало да се увеличи от 350 либри злато на 700 годишно.

       Римляните се съгласили на тези условия и бил сключен новият договор чрез взаимни клетви.

       В изпълнение на договора, бегълците били върнати на варварите от римляните, в това число и децата Мама и Атакам,които били от царски род.Последните били разпнати в тракийският град Карея, като наказание за тяхното бягство.

      След като сключили мир с римляните,Бледа и Атила обърнали войските си срещу покорените народи в Скития и започнали война със соросгамите.

      По-късно скитите обсадили Наис, илирийски град на река Дунав.Варварите силно желаели да превземат този многолюден и силно укрепен град.Защитниците на града не се осмелявали да влязат в битка, а обсаждащите построили мост на реката и повели към стените на града машини.На тях войници стреляли по защитниците, които били принудени да отстъпят.Стените били разбити от машините и варварите навлезли в града.

     Скитите продължили да нападат римляните и последните били принудени да отправят послание към тях,в което обвинявали хуните за превзетите крепости и пренебрегването на премирието.Скитите отговорили,че за тези дела бил виновен епископът на град Марга(Пожаревац,Сърбия ),който се появил с войски в техните земи и осквернил намиращите се там царски гробници, като присвоил съкровищата в тях.      Хуните изискали от римляните той да им бъде предаден, както и бегълци съгласно договора. В противен случай те заплашили с война.Римляните отхвърлили тези обвинения и варварите обявили война.Скитите преминали Истър,опустошили по реката множество градове и укрепления, като в това число превзели град Виминаций.

     Римляните, за да прекратят войната решили да предадат епископа на Маргус на хуните.Епископът разбрал за намерението на своите сънародници и тайно отишъл при хуните и им обещал да предаде града, ако скитите му дадат прилична награда.Те му отговорили,че ще го опсипят с всякакви блага, ако той приведе в действие своите обещания.Срещата завършила с ръкостискания и клетви за изпълнение на обещаното. Той се завърнал в римската земя с варварските пълчища и предал града на врага.Марг бил опустошен, а могъществото на варварите се увеличило."

     Някои източници споменават, че Бледа е бил убит от Атила по време на лов,защото Бледа е предал брат си.Според друга версия, Бледа се опитал да убие Атила по време на лов, но Атила бил силен боец и победил Бледа.

     Според хрониката на Проспер Аквитански,през 444 г. Атила убива брат си Бледа и подчинил неговите народи.

     Комес Марцелин датира гибелта на Бледа през 445 г., а "Галска хроника" посочва година на смъртта на Бледа-446 г.

      Възможно е участие в убийството на Бледа да имат агентите на византийския император Теодосий II или на друг враг на хуните,а Атила да не е бил замесен в това дело.Това твърдение се подсилва от някои факти след неговата смърт.

       Приск пише,че след смъртта на Бледа, неговата съпруга, продължава да изпълнява съвладетелските функции в хунската империя.Приск, който е в състава на византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на съпругата на Бледа и на нейната благотворителна помощ за разпиляните от внезапна буря посланници, на които тя дава любезен подслон, храна и чисти дрехи.

        Посланниците на Император Теодосий ІІ са включени в кортежа на Атила при пътуването му до столицата, където тържествено млади жени облечени в бяло 

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA.2017-7.html