.
подкрепа на разглежданата тема Легендарното Црьство блгарское ще посоча още няколко исторически източника:

*Становището на проф. Йордан Детев, в което на основата на научни анализи той определя: "От 

българите започва началото на древната култура, донесла нова епоха в живота на човечеството". Обединени научните скрижали - могилните археологични обекти у нас; древните ни традиции и поверия; и хилядите погребални дара, открити във Варненския халколитен некропол, създават тезата, че потопът преди около 7560 години е превърнал Сладководното езеро в Черно море и на дъното му е древна цивилизация. (И ощеТук и Тук) 

* Мащабният и уникален проект "Архео-логика на свещените символи" и "Ауролитната цивилизация", над който няколко години работи изследователски екип под ръководството на проф. Христо Смоленов. Резултатите доказват, че Варна е първата европейска столица на културата и науката и е най-древния град на Европа. Проектът бе представен през 2010 година във Франция в главната квартира на Ордена на тамплиерите и на 20 октомври 2011 година в Япония по лична покана на Негово имперско височество принц Микаса, който като археолог посети Варненския енеолитен некропол. Повече в статия № 2 Основополагащи знания на древното племе варни 

* Защищаваната от него теза "Варна - първата културна и научна столица на Европа", бе в основата на неговия доклад в XIV национална научна конференция „България в световната история и цивилизации” във Варна на 21 Ноември 2009. (Изт)

* През V в.пр.Хр. Тукидид - латински историк и военен стратег, пише: „От държавите в Европа Одриското тракийско царство е най-голямо по размера на земите си, по своите доходи и по другите богатства. Царят-жрец е обожествяван и обединява държавната, съдебната и религиозната власт". Така е и при келтите, кимерите и на други тракийски племена. (В Енциклопедия Древна Тракия).

* Според проф. Иван Т. Иванов званието „сдр” на персийски е идинтично с българската титла цар, позната и като црь. Той изразява несъгласие понятието да се извежда от латинското caesar, както се изразяват някои изследователи.

* На санскрит цар - भूपति е bhūpati, 3-то опред. от международния речник glosbe и се родее със стбг цaрь, в старинен диалект црь, със значение на баща. На персийски думата цар -تزار  е tzar, 3-то определение, означава и "господар на крепостта"سرور sarvar. С подобно значение е śаrvars शिरस्в Санскрит.

Посочените писмени източника за наличие на царства и царе в нашите древни земи, прибавени към разкритите във Варненския енеолитен некропол първи за Европа царски символи ни убеждават, че още преди 10 000 години (според генетичните изследвания на скелетите в некропола), край Северо-западните брегове на Сладководното езеро, сега Черно море, е имало Царство на Бълг-Ариите, включващо и племето Варни. Нови свидетелства ще следват по-долу. 

.

.

В гроб № 43 бяха открити останките на 45-50 годишен мъж, с ръст 172 см. Вероятно е бил владетел – жрец, тържествено погребан с аплекации на корона, царски жезъл и с 1601 златни накити и сакрални дарове. Единият от положенитев гроба дарове е символът КУ, който означава "Най-почитаният, от Бога надареният". Учени отбелязват, че това е първото реално проявление на патриархата след дълго продължилият матеархат човешкото йерархично общество. Антропологическата възстановка, извършена от проф. Йордан Йорданов, внушава, че първият цар в Европа е бил волеви, интелегентен мъж в разцвета на физическата си сила, загинал вероятно при битка

акратко за името Варна

Има много тълкувания за името Варна. Като се върнем в далнините на времето, ще установим, че жителите край Западните брегове на Сладководното езеро, за да се защитят от врагове, са били принудени да изградят свое укрепено селище. На най-древния език на Бълг-Ариите - сенскрита, думата „Вар” (वर्ण) означава „крепост и ограждение”, от тук и етимологията й, съхранена в стбг "вар-дя”, тъй е обозначена и в съвремените речници. И пак казано: На Персийски цар سر sar означава и "господар на крепостта"سرور sarvar. С подобно значение е śаras शिरस् в Санскрит. Произходът на нейния корен се намира и в кимерийския език (едни от дедите на българите , както ясно пише Прокопий Касирийски). В древния уратски език на народа, който се самонаричеше „боян”, произхождат думите Вар - крепост и burgana със значение кула (От книгата на Igor M. Diakonoff, S. A. Starostin, стр. 99). И немският лингвист Вилхелм фон Хумболт също оприделя двата езика като близки. Според него морфемите-наставките в тях се „залепват заедно“ към корена на думата. ^[2] И в случая се получава Вар+на.Към корена на думата - крепостта Вар, морфемата на определя посоката: на-пред, на-зад, за случая Вар-на Езерото.

Думата Езеро ऐश्वर्या राय - aiśvar rāya на санскрит означава Воден рай. Има и друга дума за Езерo  सरोवर - sarōvara, второ по ред в речника glosbe, в смисъл селище на или край езеро. И двата примера включват карена на селището вар-на, което е на езерото. Морфемата na (न) отново определя посоката. 

Според шведският историк проф. Виктор Ридберг: "Варна вирар е земята на митичните Варняни. Името означава" защитници" край залива Варин, а защитата тук е дадена от пътуващите божества на светлината, както пише в старинната немска митология". (От І хил.пр.Хр. Изт. Varni)

Титулът „балтвар” при волжките българи е засвидетелстван от Ибн Фадлан със значенеие балт - управител и вар - крепост (в оригинала на risala на Фадлан е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар) и в летописа „Историята на Бейхаки”. Проф. Иван Т. Ивановпосочва: "Името Варна е древен български топоним. В староиндийския санскрит думатаvaranaозначава укрепен град и има стбг корен, свързан с Вароша – често срещано название на квартали в много стари български". градове. В древния авестийски езикvar ə nā също е крепост".

Проф. Рама Каушик, преподавател по индология в СУ-София (1979-1984 г.) в своя Санскритски-Бъгарски Речник в 11-те хиляди сходни думи посочва думите: Варана/var ə nā - крепостна стена, защита и хвала`; варну - слънце (диалект в смисъл на слънчев град) и накрая за Варна пише - "име, род, слава, качество, каста и още 7 тълкувания". (Стр. 286 и 287 на Речника). В Българо-санскритския речник тълкуванията за Варна वर्ण: произнася се варана̀ и ва̀рна (Х.), със значение: Слава, злато, блясък, красота, цвят; а самият корен на думата var означава защита, вар-дя на стбг.

От en.wiktionary научаваме, че буквеният знак ə в думата "var ə nā" означава предихание, което се произнася, но може да не се изписва и така в старо Персийския език, в санскрит и древния авестийски език var ə nā също е крепост и съществителното име става*vбrnā". След свой фонетичен разбор и проф. Иван Т. Иванов изразява съгласие, че ə във вар(əх)на е предихание и така става варна.

Името на Варна в Санскритско-Английския речник на Glozbe и свързаните с нея определения Varṇa (र्ण) [varṇ-ac Uṇ.3.1]

в бележки Варна е посочена като

5) Клас от хора, племе, касти - брахмана, кхатрия, вайся и шудра );र्णानामानुपूर्व्येण ( varṇānāmānupūrvyeṇa ).5. 1;R.5.19.

6) раса, племе, вид - सवर्णम् अक्षरम् (savarṇam), Mb.12. 188.1.

8) Слава, знаменитост, राजा प्रजा- रञ्जनलब्धवर्णः (varṇaḥ) R.6.21. 

9) добродетел - त्रिवर्णा वर्णितास्माभिः (trivarṇā) Bhāg.11.3.16.

22) Злато - किं: (varṇagrahaṇeṣvasā) Śi.16. 29.

.

И още за имената на Варна и Одесос. 

Хората, които са я изградили, логично е да се нарекат на името на своя град - варни, като е най-правилно да се наричат, не варненци. Защото и ние сме българи, а не българци. Частицата ци  се употребява в разговорната реч. В своите древни преселения в Европа и Азия и летописците винаги са ги наричали варни, така са споменавани и тук в страниците на Паметта на българите.

.

Географът Птоломей от ІІ в. от н.е. посочва на своята карта селище Варна на юг от Кавказ, на север от р. Кура (Cyrus).

.

Образ на неолитен древен човек, открит на дъното на Варненското езеро

до местността "Арсенала", ІІІ хил.пр.н.е. Ето как?

.

"В книгата Авеста, едно от най-значимите достижения на древната иранска култура (глава І, 1-8) е посветена на подвизите на божествените и митични герои и царе за постигането на състоянието хварна. Според светогледа на древните иранци между понятията „природа, божество и „хварна” съществува неразривна връзка - така Димитър Чанев цитира преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Джемшид Сайяр. - Тази хварна е сила, притежателят на която придобива всемогъща власт, неповторимо щастие и неограничено величие. Тя е и символ на пищност и богатство, поради което в поемата - глави VІІ и VІІІ, се характеризира като „непостижима хварна”.[3]

И къде е била "Така наречената Варна”, до която са достигнали аспаруховите българи през 680 година? - риторично пита Чанев: Отговорът е възможно да бъде даден въз основа на понятието „(х)варна”.  Предгласът (х) е отпаднал за древните автори и за съвременните българи. Планината като най-близка до небесата, светлината и слънцето, откъдето идвала благодатната хварна е близката до Одесос Стара планина, наричана още Верегава.

От поемата става ясно, че (х)варна е цел към „лъчезарната небесна сила”, дивна природа, ареал, както и към неоспоримо войнско величие. Както пише д-р Джемшид Сайар, „варуна” е било наричано „чистото небе”, което тогава е засияло от „хварна” – олицетворила блясъка на извоюваната победа. 

А тези, вече легендарни „варни”, свързвани с божествеността и природата, е било възможно да бъдат интерпретирани и като топографско понятие на град ХВарна, вероятно възникнал в много по-ранно време, налаган и утвърждаван в значително дълъг период. Той е бил желана цел на нашите предци през 680 година, след това – заветна и накрая – постигната цел, с утвърденото си име: Варна. (Повече в su-varna.

Този анализ от различни гледни точки бе необходим, за да се докаже, че племетоВарни, поради Седемте съдбовни причини части от него са били принудени да напускат прародината си край бреговете на Черно море, да се преселват през различно време на хилядолетията в Близкия Изток, Древна Индия и Поволжието и там да създават градове и държави. Един от градовете е най-старинният, съществуващ и днес със свое име и подобие Вар(ə х)на-аси. И през 680 година да се завърне с аспаруховите Бълг `Арии в своята прародина. Още за племето Варни прочетете и по-долу в другите статии на тази страница.

.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:473594