Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2023 20:20 - 375 г. войските на Баламбер нападат царството на гревтунгите и го побеждават.Гревтунгският (остготският крал) Ерманарих (Германарих)-(350-375 г.)
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 633 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Баламбер


      През 375 г. войските на Баламбер нападат царството на гревтунгите и го побеждават.Гревтунгският (остготският крал) Ерманарих (Германарих)-(350-375 г.) изпаднал в отчаяние и ритуално се самоубил.Неговият племеник Витимир,сключва съюз с хуните с цел защита от аланите,но скоро бил убит в битка.След смъртта му много от остготите се присъединили към хуните.

     Новият крал на на остготите Хунимунд,син на Ерманарих признал водачеството на хуните и станал техен съюзник.Някои готи продължавали съпротивата срещу хуните.Такива били тервингите или вестготите.След успешни битки хуните принудили през 376 г. вестготите на Атанарих да се оттеглят от района на Днестър чак в Прикарпатието.След това през същата година множество вестготи и остготи преминали Дунав и се заселили в Източната Римска империя.С брака си за внучката или племеницата на убития готски крал Винитар,Баламбер полага основите на силен хуно-готски съюз,който ще играе важна роля в съдбата на Европа през следващите няколко десетилетия.През 80- те години на 4 век на хуните било разрешено да се заселят в Панония като федерати.

     Епископ Амбросий от Милано (374-397) в произведението си "Expositio secundum Lucam"написано през 378 г. дава сведения за сражения между хуни,алани и готи.  "Хуните се нахвърлиха върху аланите,аланите на готите,а готите на тайфалите и сарматите."

     Римският историк от 4 век Амиан Марцелин дава подробни описания на конфликта между хуни и готи.

     "Хуните преминаха областта на съседното на гревтунгите аланско племе, което се нарича танаити,мнозина убиха и ограбиха,а остатъка принудиха да свърже съюз.Подпомогнати от последните,навлязоха с по-голяма смелост в обширната и плодородна земя на Ерманарих,един княз,от когото поради многото му геройски дела се бояха съседите му.Макар че нападението го изненада,той се опита дълго време да се противостои.Накрая той предпочете да превари със самоволна смърт пропадането на държавата си.След неговата смърт Видимир беше избран за княз, който с помощта на едно хунско племе ,на което плащал пари се противопостави на аланите.При едно поражение Видимир паднал в битката.След смъртта на Видимир готите отстъпиха чак до Днестър,който тече между Дунав и Днепър."

      Марцелин описва едно нападение на хуните над вестготите.В следствие от това нападение вестготският княз Атанарик заел един лагер на брега на Днестър,до Гревтунгската Долина и проводил Мундерих,Лагриман и други благородници да наблюдават неприятеля. Хуните обаче предположили,че зад авангарда ще има армия,затова предпазливо се укрили и по време на ясна месечина през нощта преминали реката на едно плитко място. Веднага нападнали Атанарик.Нападението сполучило и Атанарик трябвало да се оттегли с известни загуби в близката планина.Той въздигнал отбранителна стена от брега на Герас до Дунав през земята на тайфилите.

       Йорданес в своята история "Гетика" пише за събития около 375-376 г.

      "Винидар бил покорен,но управлявал самостоятелно и малко след това дори продължил да атакува съседите си.Баламбер,хунският княз,повикал при себе си сина на великия Хунимунд, който спомняйки си за клетвата си за вярност, стоеше още с голяма част готи под властта на хуните.След като подновил съюза с него, потеглил с войска към Винидар. Във време на дългото сражение отначало победил Винидар. Мъчно е да се опише ,колко много той изби от хуните.Но в крайна сметка бил победен. Баламбер долазил до реката Ерак(Тилигул),хвърлил стрела против Винидар, ударил го в главата и го убил."

     "Баламбер, кралят на хуните се оженил за Вадамарка,внучката на готския управител Винидар."

     Подобни сведения дава и Амиан Марцелин.  

     "Въпреки това, Амал Винитарий запазил всичките знаци на своето господстване. Освободил се от властта на хуните,повел войската си в пределите на антите,но още в първото сражение бил победен.После той си отмъстил на антите жестоко.Кралят на хуните Баламбер не можел да толерира това. Повикал Гезимунд,син на великия Гунимунд и повел войска срещу Винитар.В първото сражение победил Винитар,но на третият път при река Ерак,Баламбер изпратил стрела и го убил в главата.После взел за жена племеницата на Винитар Вадемарка и станал господар на покорените готи."

     За събитията от този период пише и византийският историк от 4 век Сократ

Схоластик.                                                                   

    "Скоро след това варварите (готите) влезнаха в приятелска дружба помежду си и бяха отново победени от други варвари -техни съседи,наречени хуни и бяха изпъдени от технте селища."

     Историкът-теолог Орезий живял през 4 век съобщава следното:

    "Пред готите се изправили хуните, най-страшните от всички със своята свирепост.Когато готите видели този войнстващ народ,те се изплашили и започнали да спорят с кралете си как да избягат от този враг.Ерманарих, кралят на готите,който въпреки, че бил победител на много племена бил притеснен от пристигането на хуните.

      Ерманарих бил стар и болен,не можал да понесе набезите на хуните и починал. Смъртта му дала възможност на хуните да овладеят източната страна на царството му,където живеели остготите."

     "В тринадесетата година от управлението на Валенс (377/78),за период от кратко време, се случиха много печални събития.Хунската раса, дълго време живееща в непрестъпни планини, внезапно се надхвърли върху готите,които изпаднаха в повсеместна паника и избягаха от старите си жилища. Готите,бягайки,преминали Дунава и били приети от Валент без никакъв съюзен договор."

     Съществуват и данни за нападения на войските на Баламбер по територията на Източната Римска империя.Той бил нарушил сключеният с римляните мир и опустошил много римски градове и земи.Римляните му отправили послание да спре нападенията, като му обещали 300 либри злато ежегодно.Той отговорил,че причина за нападенията му били липсата на продоволствия.

      Предполага се,че столицата на държавата на Баламбер се е намирала около река Днепър,близо до днешния град Киев.

      Баламбер умира през 378 г. Ако се доверим на "Джагфар Тарихъ",той е починал по време на пир.Навярно е бил отровен.Някои учени оспорват неговото реално съществуване.Според други, той е съществувал, но е предвождал само ограничена част от хуните.


Алп-Бий(Алип-Би,Балтазар)-378-390.Водач на хуните в Европейска Скития.Син на Баламбер.Става водач на хуните и съюзните им племена през 378 г.По негово време империята се разширява от реките Волга до Дунав.Той успява с армията си да прогони голяма част от готите,които живеели в района на Северното Причерноморие.Според някои данни,има вероятност част от неговата войска да се е сражавала на страната на готите във великата им битка край Адрианополис през 378 г. срещу византийския император Валент.Алп-Бий умира през 390 г.Погребан е в близост до днешният град Киев в Украйна.

   Сведения за Алп-Бий дава летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".           

   Според него, "Алъп-Би бил син на Баламбер. С войска от българи и хони той разбил садумците (готите) и ги принудил да избягат в Алтън Баш (Италия) и Рум (Византия).После Алъп-Би със своите българи, които претърпели в Азербайджан множество неприятности от румците, се прехвърлили през Сула (Дунав) и край град Дере (Адрианопол,Одрин) разбил 80-хилядната румска войска. Румският кан Балън (император Валент) избягал в двореца си, но бил обкръжен и изгорен от хоните, които по този начин се разправяли с вождовете на враговете.Когато дворецът изгорял,Алъп- Би излязъл на пепелището и открил канската корона.Той я взел и я донесъл на баща си Баламбер, който се нарекъл кан,но внезапно умрял на пира по случай победата.     Алъп Би станал кан на образувалата се в Саклан (Скития) Хонска държава и починал на планината Куян-тау или Кук-Куян.Преди смъртта си Кан Дере(Алп- Бий), както още го наричали, заповядал да поставят на гроба му огромния знак на рода Дуло-IYI,който изобразявал брадва и лък и символизирал балтаварската власт.

    Алъп Би бил почитан от българите, тъй като при него те станали господстващ народ в Хонската държава.Канът бил почитан и от урусите (славяните),защото разбил техните врагове садумците (готите).

    По времето на Алъп Би част от хоните образували едно племе с българите, което възприело името на българите и тюркският език на хоните.Главни родове на българите били ердим, бакил или бояндур, себер, агачир, харка, утиг, кимер..."

    Хунологът Ото Менхен-Хелфен в "Света на хуните" позовавайки се на писмо на епископ Амбросий до Валентиниан II пише:

   "През пролетта на 384 г. хунската конница преминала през Норикум и Раетия и достигнала Галия.Хуните съкрушили ютингите и изпълнили задачата си към римляните.Хуните били съюзници на римския генерал Бауто, който им платил в злато и ги помолил да спрат офанзивата и да се отправят към домовете си."

     Пак той пише:

  " В началото на 384 г.големи територии от Панония били в ръцете на хуните и техните съюзници - аланите.Към 387 г. тяхната власт по тези земи станала по-силна, като през 388 г. те имали успешна битка с римляните."

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-4.html

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6794094
Постинги: 3986
Коментари: 11585
Гласове: 56321
Календар
«  Февруари, 2024  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829