Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

                                                                ГЛАВА II

Империята на европейските хуни(375-468).Създаване. Разцвет. Разпадане.  

          

                         

Баламбер(Баламер,Баламир,Булюмар)-363-378 .Счита се за основател на Хунската империя(Скития)в Европа-374/375.Роден е през 313 или 329 г.

    Предполага се,че е потомък на владетелите на великата империя Хунну и принадлежи към рода Дуло. Той е баща Алп Бий и син на Джилки .

     Информация за Баламбер(Балюмар)дават различни източници.Приск говори за "скитът Баламбер",който е основоположник на нова империя в европейска Скития.

     Данни за Баламбер се намират в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

     Позовавайки се главно на историята написана от волжко-българския историк Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ",тази хрониката дава следните сведения за Баламбер:

    "Булюмар бил син на Джилки,кан на хоните,който бил убит при бунта си срещу владетеля Дугар,на който бил подчинен.Булюмар избягал с верните си хони и масгути на запад.Постепенно при преминаването през Седморечието, хоните и масгутите (масагетите) се разделили."

     Волжко-българският поет Кул Гали,в "Хон Китабъ" пише,че"Булюмар много искал да остане в Седморечието, но племето на тюркмените се противопоставило. В Булюмар те видяли заплаха за своята независимост и затова започнали да го заплашват с война. Царят бил принуденда отиде при башкортите, които приели хоните и получили от тях названието"себерци" ("съюзници").                                                                                                                            

      В страната Идел, при река Агидел(Волга), движението на хоните било временно прекъснато, защото тук се намирала също държавата на хонския род Буляр.

      Последният неин владетел Джоке-Утиг бил починал наскоро. Децата му започнали да воюват помежду си и накрая предали царството си под управлението на Булюмар."

      За тези събития пише и Гази Баба Худжа,в "Гази-Барадж Тарихъ".

   " Когато новият хонски цар Булюмар установил в Буляр властта на своята династия и наредил да наричат Буляр [с името] Атил, булярските българи започнали да се наричат и "буляри" в памет на отдавнашната си служба на хонските канове. Към времето на идването на Булюмар в състава на българите влезли толкова много хонски родове, че българите възприели хонския език…"

      В "Джагфар Тарихъ" е цитиран източник от неизвестен автор,според който,

     "Булюмбар нарекъл Атил Бакил или Буляр и управлявал тук 30 години. Той би управлявал Буляр и по-дълго, но настъпила една страшна зима, а след нея - глад. Измрял почти целия добитък и много хора. Като искал да предотврати гибелта на целия народ, Булюмар повел хората си още по-далеч на запад. Хоните впрегнали в талигите си жените на мурдасите, защото се разпространил слух, че именно те със своето вещерство предизвикали първо суровата зима, а сетне - засухата. Заедно с хоните тръгнали множество хоти и утиги и нарекли в Кара- Булгар много реки и местности с названия от своята родина: Бозаулък, Самар, Тиганак, Орел, Агидел, Хингул и други…"

    "Гладът принудил кана да тръгне на запад. Принуден да изостави своя стан в държавата Идел или Стария Туран, Булюмар със своите… преминал река Агидел(Волга), наричана от башкортите Атил в чест на масгутския герой Атиле или Атилкуш. Тукашните кара-масгути, които се наричали също саклани(алани), се опитали да попречат на това, но били разбити и начело със своя бий Боз-Урус избягали на Бури-чай(Днепър). Но българите, които се подчинявали на кара-масгутите, се присъединили към Булюмар , като видяли издигнат родния аски стяг на Барадж във вида на кълбо от червено кече със сноп разноцветни ленти над него."

     Отново Гази Баба Худжа,в "Гази-Барадж Тарихъ"пише:

"Династията на Алан лекомислено отказала да признае властта на Атил(Държавата на Баламбер),надявайки се на помощ от Садум(Готското царство), и ядосаният Булюмар с голяма част от хоните,включително българите и моджарите, тръгнал към Шир (Дон) и Кара-Саклан (Причерноморска Скития )…"

     В "Джагфар Тарихъ" е описана смъртта на Баламбер.Позовавайки се на неизвестен автор в летописа е написано,че Баламбер е умрял внезапно на пир,на който е бил провъзгласен за кан и бил сложил канската корона,донесена му като подарък от сина му Алъп-би.

     От тези легендарни известия можем да предположим,че предвижването на хуните на Баламбер от Поволжието на запад е било причинено от глада,който се бил трайно настанил по тези земи.Това са годините 359-363.Придвижването на хуните по посока Европейска Скития е започнало около 363 г.

     Във волжко-българската поема "Шан Къзъ Дастани"(Сказание за дъщерята на хана) за Баламбер пише:

     "Но след смъртта на тоз Газан, междуособна пламна бран.Роднините му там били от тюpk и алп, от зли , по-зли! Затуй синът му Булюмар на Запад станал хонски цар. Саксин, Саклан, Шир, Бури чай ще помнят конски тропот, лай.Разбил румипци, син Алвар до Сула стигнал, хонски цар! "                                                                                    

     "В ония стари времена - вражда повярва славни Булюмар - Газанов син, пръв вожд и цар! -сам в чужда вяра, сред Кашан. Спомни си, враг, разби го там! Повярва, помниш ли, синът на същия Газан възобнови род Хонски там. В награда бе изгнан - от кой? - от братя, чичовци безброй. Като изгнаник Булюмар след Слънцето безспир вървял. Достигнал степите Башкорт, край Хина почнал нов живот. И що? Със слава се покрил, киргизите той покорил. "         

     Според готския историк от 6 век Йорданес, около 370 г. хуните преминават Волга и нападат земите на аланите.Удърът върху аланите бил много тежък и те били напълно разбити.След успешната битка хуните вече контролирали Прикавказието.Покорените местни народи от ирански и кавказки произход се сляли с хуните.

     С победените алани , хуните сключили стратегически военен съюз, който продължил почти 30 години.

     Австрийският хунолог Ото Менхен-Хелфен в книгата си "Светът на хуните" пише:

   " Хуно-аланският съюз гарантирал на иранския партньор в голяма степен независимост и голям дял от добитъка. Хуно-аланският съюз продължил три десетилетия."

      По пътя си войските на Баламбер превземат и страната Барсилия.Предполага се, че това е станало около 370 г.Нейното основно население било съставено от племето барсили (басили,берсили,берсула), което било от прабългарската група и имало древноирански корени.                                                                                                          

      Според различни източници Берсилия се е намирала в северозападната част на Прикаспийската равнина, на територията на Северен Дегестан и Хипийските планини.Тя е била разположена близо до устието на река Волга и включвала части от Северен Кавказ.Предполага се,че държавата е съществувала от 2-3 век от н.е..На нейната територия до нашествието на хуните са живеели народи от сарматски и алански произход.Синоним на Барсилия била Първа Сарматия.Според Мурад Мохамедов,първото държавно обединение на територията на Кавказ било Барсилското царство.                                                  

     Според летописа на волжките българи,живеещите в Прикавказието български племена също се присъединили към хуните.Те признали властта на Баламбер и рода Дуло.Преди това те били подвластни на аланския цар Боз-Урус.

     Под водачеството на Баламбер в периода 370-375 г. хуните достигат до р.Дон.

     Византийският писател Агатий от 6 век дава ценни сведения за хуните.                  

    "Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, по на север от реката Танаис(Дон) и подобно на много други варварски народи живееха в Азия по планината Имеон.Всички тези народи се наричат общо скити и хуни,а частно според рода: котригури,утригури,ултизури,буругунди. Други пък другояче се наричаха,според отечеството и обичаите.Много време след това преминали в Европа,било,както се разправя,че някакъв елен ги довел, било то някоя друга нужда и преминали блатото,

дето то се излива в Черно море."

     Йорданес пише-"Когато, както обикновенно става, хора от този народ -хуните тръгнали по вътрешния бряг на Меотида по лов.Ненадейно ,съгледали появяването на една сърна, която влязла в блатото,подходила малко,па се спряла,като по този начин им показала пътя.Ловците я последвали и преминали пеша през Меотидското блато,което те досега считали за непроходимо,като истинско море. Щом скитската земя била загледана от ловците,сърната изчезнала.Хуните,прочие,които не знаеха,че има и друг свят освен Меотидският ,възхитили се от Скития и остроумни каквито са си, помислили си,че някое божие откровение им е показало този до тогава никому неизвестен път. Те се върнали при своите,разправяйки им това,което е станало,хвалят Скития и убеждават своите.Те бързо се отправят към Скития по

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-4-6%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-3.html

   

Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат...:(((

Бала, балам - дете. Бер -един.
Сарматският цар Боз-Урус... светъл мъж от асите.
Мурдасите са народът буртас, медарите или пчеларите.
И те така.
Да не забравиш да изтриеш!!!

Само думата тюрки е забранена под моите постинги !
Както виждаш търся всякакви извори , за да се стигне до някакви изводи.

Търся я от над 5 години :).
Мисля, че вече я намерих.
Остана да издиря кои народи и племена са били в началото на основаването на Дунавска България, това наистина е трудно.
Погледни и при колегата Симеон Крумов. Добре работи :).
Истината, Тони, е под носа ни :). Така се укрива най-сигурно.