Скритата имперска история на българите (IV-VII век)                                              Ивелин Савов                                                                     Предговор


        В българската история има много бели полета.Едно от тях е свързано с историята на българите в периода преди Аспарух и основаването на т.н. "Дунавска България ".Беше наложена в съзнанието на българина една фалшива година на основаване на българската държава-681 г.,като бяха пренебрегнати много исторически източници, които опровергаваха това.              Нихилизмът у нас стигна връхната си точка с определянето на древните българи като  " малък,див,чергарски народ от тюркски произход" .Народ появил се от нищото,от дивите планини на Северен Кавказ и степите на Приазовието. Народ, без история и култура,създал държавица между Дунава и Балкана,благодарение на случайността,на здравословните проблеми на византийския  император Константин Погонат, и на паниката,която била обзела войската му след мистериозното му оттегляне от бойното поле.             Зададох си въпроса:Възможно ли е това да е истината?             За намирането на отговор на този въпрос си поставих за цел да събера доказателства , с които да оборя тезите на нихилистите за " малкия, див народ без  история."            С оглед изпълнението на целта, си поставих  задача да открия достоверна информация за българите,техните водачи и държавни образувания на територията на Европа преди Аспарух и емблематичната 681 г.            В "Скритата имперска история на българите-(IV-VII в.)",излагам фактите и заключенията, до които достигнах свързани с историята на българите в периода от средата на 4 до края на 7 век. Навлизайки по-дълбоко в темата с голямо учудване установих,че върху много от въпросите,на които търсех отговор са работили авторитетни чужди и български учени,като:Ото Менхен-Хелфен,Едуард Томпсън,   Стивън Рънсимън,Блазиус Клайнер,Ганчо Ценов,Кирил Милчев,Васил Златарски              и други,които са стигнали до почти същите заключения.         За съжаление откритията им свързани с този тъмен период от българската история не са получили гласност в българското общество по донякъде обясними причини.        Предлагам на Вашето внимание събраната от мен информация за владетели и вождове на древните българи от основаването на т.н.Хунска империя (Скития) в Европа през IV век,до частичното и възстановяване и превръщане във Велика Булгария при каган Кубрат през VII век.


                                                                 ГЛАВА  I
                 Произход и формиране на етноса на древните българи.

     Произходът на древните българи е дискусионен и в наши дни.Той е бил обект на  спекулации от страна на наши и чужди учени през времето и често е поставян под сянката на политическите интереси.      За изясняването на този въпрос е необходимо да се насочим към корените на  формираната през периода 4-7 век в Европа общност на древните българи.      Основен етнически фактор при формирането на древнобългарската народност са племена от огромното сарматско семейство.      Сарматите са ираноезични племена,обитаващи от 3 в.пр.н.е. до 4 в.,а и по-късно района от река Волга на изток до р.Дунав.Тази територия е известна по това време като Сарматия и е позната също така като западната част на Голяма Скития.Най-известни и силни сарматски племена били аланите,роксолани,аорси, масагети, савромати,барсили,есегели,язиги,агацири,сираки и др.       Сарматските племена имат западноевразийски произход и са част от голямата конфедерация  на ираноезичните племена.Те са много близки в много отношения със скитите и вероятно са техни наследници.Сарматите са говорили на скитски език, който е представлявал индо-европейски език от източно-иранското семейство.       Сарматите имали кавказоидна външност. Антропологически сарматите се отнасяли към брахекефалните европеиди, с характерни широки,кръгли глави.Съвременните  автори,акцентуват върху тяхната външна красота и добродетели.       Те не живеели в градове и дори нямали постоянно местообитаване. Живеели в лагери,превозвали имуществото си от място на място,като търсили по-добри пасища.Предвижвали се  на коне и каруци.Върховната власт при тях била в ръцете на т.н. Скептух.Предполага се,че сарматите са били зороастрийци и са се прекланяли пред слънцето.       Сарматите били отлични бойци.Силата им била тежката конница,а основни техни оръжия били меча и копието.       Характерна особеност на тяхното общество бил високия статус, който заемали жените в него.Според легенда,сарматите произхождат от смесването на жени-амазонки и скитски мъже.       Предполага се,че родината на сарматите е територията между р. Дон и Урал. През 6 в. пр.н.е. те започват миграция по посока запад.Около 1 век сарматите заемат вече територията от река Вистула в днешна Полша до устието на река Дунав,на изток до река Волга,а на юг до Кавказ,Каспийско и Черно море.       През 1 век сарматите в съюз с германски племена започват атаки срещу Римската империя.До 3 век те са доминираща сила по Северното Причерноморие.Ситуацията се променя през 3 век,когато сарматите са нападнати и разбити от идващи от запад готски племена.Под сарматски контрол остава територията между Азовско море,Волга и Кавказ.       В пространството между Азовско море и Каспийско море бил формиран Източно Сарматски съюз между аорси и сираки.Около 2 век тези племена били погълнати от набиращия сила Алански съюз,водещо място,в който заемали аланите.      Аланите са ираноезично,сарматско племе.Били описвани като неукротими, храбри,вечно войнствени.Те живеели в Предкавказието,Северното Причерноморие, и дори в района на Долен Дунав.След като покорили съседните сарматски народи, постепенно аланите им наложили и името си.      В резултат на хунската инвазия през 4 век,част от сарматите и аланите стават съюзници на хуните,а други се присъединяват към готите , по пътя им на запад.      Аланите и сарматите играят ролята на авангард на хуните при усвояването на територията от Азовско море до Алпите.     Според "Джагфар Тарихъ",на въпрос на халифа Омар,относно произхода и родината на българите Бат Баян отговаря,че предци на българите били основно сакланите (сарматите) и те са населявали земята,която преди това се е наричала Балънджер (Барсилия),Джеремен или Себер.     Другият основен елемент при формирането на народността на древните българи са хуните (хунугурите),които под водачеството на вожда си Баламбер се появяват в Европа през 4 век.     Хуните са били съюз от военизирани групи,често обединяващи се с нови , с цел засилване на тяхната мощ.В състава на хуните влизали различни етнически  групи,които признавали властта на техния  вожд,но се ползвали и с относителна самостоятелност.Водачите на хуните набирали от покорените народи воини,които да участват във военните им набези.     Характерно за хуните е изкуствената деформация на черепите.Това е било присъщо и за други народи в Централна Азия като юечжи и кушани. Характерно за тези племена било поддържането и на големи стада добитък , коне , овце , патки и други.     Спорен е въпросът каква е била титлата на хунските вождове.Ако приемем,че те са наследници на хунну,то вероятно тя е била Шанюй или Каниу.Други възможни варианти са Каган,Кан (Хан),Балтавар,Канас.Всъщност не е известен нито един съвременен на хуните исторически документ, който да посочва титлата на хунския владетел.     Докато въпроса за произхода на сарматите не буди съмнение,то този за хуните предлага различни трактовки и спекулации и в никакъв случай не е изяснен напълно.    Сред историците е популярна тезата на френския историк-ориенталист  Жозеф дьо Лин,който идентифицира хуните с народността хунну (Xiognu) от китайските хроники.    Според него, през 2 век,част от народа хунну,който дотогава векове наред е живял на територия обхващаща големи площи от Северен Китай и Монголия, бил притиснат  от  войствените китайски съседи и мигрирал на запад по посока Северен и Западен  Казахстан . В края на 2 век се установил около река Волга.На този народ хунну са наследници и хуните.     Така наречените "Силни хунну" се заселват около реките Емба и Волга, а "Слабите хунну" в Седморечието.Това са днешните територии на Северозападен Казахстан.Там протича процес на смесване на хунну със скити,сармати и угори и води до формирането на нов хунски етнос според някои историци.      Народът хунну има дълга история.Данни за него има от периода 16 в. пр.н.е. до 5 век . В периода 3 в. пр.н.е. до 1 век съществува силна Хунну империя в съседство с Китай,с когото били доминантни сили в района и водели множество войни.      Според английския учен-ориенталист Харолд Бейли и полския учен Хенрик Янковски хунну (Xiongnu) са били народ от ирански произход. Според английския учен-ориенталист Харолд Бейли и полския учен Хенрик Янковски хунну (Xiongnu) са били народ от ирански произход.       Американският учен Кристофър Беквит смята, че хунну имат връзка със скити,саки,согдианци и други северно иранци.       Унгарският лингвист Янош Хармата отбелязва,че имената на племена и царе сред хунну са ирански.Езикът им е бил скитски и е част от източно-иранското семейство.       Други автори посочват,че езика на хунну бил много близък до езика на ираноезичния народ саки.
https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-1.html

които считат скитите едноезични с траките. А в Макавейските книги на Библията има скитски ГРАД, в който живеят и евреи. Последните ги защитават от цар Юда Мйкавей, тъй като скитите са ги защитавали от други племена. Както ние през ВСВ.
Все пак считам, че Българите са обособени далече преди хунските войни, водени от КОАЛИЦИИ, обединени за ОЦЕЛЯВАНЕ след дълго ЗАСУШАВАНЕ на изток.