Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Аспарух

    Византийският духовник и хронист Патриарх Никифор в "Кратка Хроника", също описва събитията от 680-681 г.

   "А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи. Прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против този народ, за да се отбранява. А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от внезапния и ненадеен поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сражение с тях поради непроходимостта на мястото, те се съвзели и станали по смели. Императорът пък, обзет от подагра и страдащ силно, отплавал за град Месембрия, за да се лекува. Заповядал на военачалниците и на войските да обсаждат укреплението и да предприемат действия, колкото за отблъсване на тоя народ. Обаче се разпръснала мълва, че императорът бяга. Ромеите, обезпокоени от нея избягали бързо, без никой да ги преследва. А българите, като видели това,започнали да ги преследват стремително . Колкото войници улавяли, убива ли ги,а мнозина ранявали.Те преминали Истър, спусна ли се към т.н. Варна, близо до Одесос до разположената по-нататък вътрешна земя. Когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде -и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук. Те покорили славянските племена, които живеели наблизо."

    На следващата 681 г. Аспарух предприема поход на юг от Хемус в Тракия. Императорът е принуден да поиска мир и подписва договор, с който се задължава да плаща годишен данък. Този договор се счита от повечето историци за официалното признаване на новата българска държава от страна на Византия.

    Видният югославски византолог Георгий Острогорски пише: - "Така за първи път на древната византийска земя възниква независимо царство (държава), което да е признато от самата Византия."

    Всъщност с мирният договор от 681 г. де факто се признава присъединяването към българската държава на бившите византийски провинции Мизия и Малка Скития. Тези територии ще станат център на Дунавска България за векове наред.

    След като преминали Дунав и се заселили в Мизия, българите покорили и местните славянски племена (Седемте славянски племена и Северите), които били разселени и получили задачата да охраняват границата с Византия и аварите. Скоро след превземането на Малка Скития и Мизия за столица на българската държава бил определен военният лагер Плиска.

    Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух се съдържат в т. нар.  "Български апокрифен летопис : - "Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...".

    С името на Аспарух се свързва и възстановяването на античната крепост Дръстър, както и изграждането на земния вал от Черна Вода на Дунав, до Констанца

на Черно море.

    През 688 г. византийският император Юстиниан ІІ нарушава мира и предприема поход към Солун и Македония, но на връщане попада на българска засада в Източното Беломорие и претърпява пълен разгром.

    Не е изключено тези събития да са в резултат от сключен съюз между Аспарух и брат му Кубер с цел обединението на териториите населени с българи на Балканите.

    Интересни сведения за Аспарух дава историческата хроника "Джагфар Тарихъ".

    "По-малкият син на Курбат - Атилкесе, по прозвище Аспарух - чергарувал между Бурджан и Бехташ, а му се подчинявали също и утигите и мурдасите. Основният му стан бил в град Бурджан в южната част на Джураш. Той бил много близък с чичо си Шамбат, който оставал улугбек на Башту, заобиколен от верните си български и саклански бийове и анчийските бояри. Тази привързаност не се харесвала твърде на Курбат, който винаги подозирал брат си в готовност за измяна, поради което на  Атилкесе се паднало най-отдалеченото от Къй владение…"

… "Въпреки желанието на Ойгър да довърши войната в Тубджак, на него му се наложило да изпълни волята на Тангра, изказана чрез кагана Кабан… и да помогне на Бат-Боян… Заедно те прогонили Аспарух от Башту и на последния се наложило да отиде през 677 година в тюбата Улаг [Влахия], която той обявил за свое царство [с името] Улаг-Булгар…"

  …"А Атилкесе, като не чувствувал достатъчна подкрепа от страна на сакланите и улчийците, предпочел да отиде с част от бурджаните и тюркмените в Кашан. А това била извънредно укрепена област, заобиколена от три страни от реките Бурат, Сула и Аудан-су, а от четвъртата - от Улагските планини [Карпатите]… Атилкесе прекарал тук - в качеството на бек на своите българи, местните улчийци и улагци - няколко години в относителна безопасност. Единствено враждебните действия срещу него на аварите и съюзните с тях румци го принудили да напусне тази област и да отиде в Искандеровите Планини. Там той образувал свое царство, което нарекъл Бурджан за спомен от предишното си владение. Неговите потомци, както пише сеид Якуб, възприели от тамошните улчийци християнството, а заедно с него и улчийския език. А това станало поради това, че поповете на улчийците проповядвали на своя език и че българите се заселили в домовете на улчийците. Единствено бурджанските кукогузи, които продължавали да живеят в полето, запазили тюркменския си език…"

     "На Къзъл-Кубар [Кубер] и Лачън [Алцек], които признавали отначало властта на Шамбат, а сетне - на Аспарух, не им оставало нищо друго, освен да последват Аспарух в Улаг. Те помогнали на Атил-Кусе да присъедини към Улаг-Булгар отначало Ангъл, а сетне - Берсула [Мизия] и Макидан [Македония]. За това Аспарух им дал за владение Макидан… "

    "Според "Списъка" отначало царувал Аспарух… Преди това той бил владял Ак Булгар [Сребърна - Волжска България] и Ечке Бурджан [Северен Кавказ]… На своите братя Лачън и Къзъл-Кубар той подарил западната част на Макидан… Той починал в 692 година…"

     От този древнобългарски извор, можем да направим извод,че Аспарух е бил един типичен за времето си племенен лидер, който с агресивност и добра дипломация се е стремил да постигне целите си.

     Паисий Хилендарски в "История Болгарская", назовава Аспарух с името Батоя.

    "Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град…."

    " В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград, във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък…"

     "Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най- напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с малка дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричани Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил  незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари  Константин, Ираклиев син, и Юстиниан II. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: "Велика съдбо и нуждо, защо не ми  даде още малко живот, за да умра юнашки на война, с меч в ръцете си?"

    За Аспаруховите българи се споменава в писмото на хазарския хаган Йосиф до сановника на Кордовския арабски халифат Хасдай ибн-Шафрут (началото на X в.):        "У мен е записано, - пише хаганът, - че когато моите предци са били още малочислени, те са водели война след война с много народи, които били по-могъщи и по-силни от тях. С Божия помощ те ги прогонили и завладели тяхната земя, а някои заставили да плащат данък и досега. В земята, в която живея, по-рано са живели в-н-нт-р. [уногондурите-българи]. Нашите прадеди хазарите воювали срещу тях. Те били били по-многобройни, тъй многобройни, както пясъка край морето, но не могли да устоят пред хазарите. Те напуснали своята земя и избягали, а онези [хазарите] ги преследвали, докато не ги настигнали до реката на име Дуна [Дунав]. Досега те живеят край река Дуна, в близост до Кустандин [Константинопол], а хазарите владеят тяхната земя и досега".

    Единственият извор за смъртта на Аспарух е "Български апокрифен летопис", където се чете: "Цар Испор царува на българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава".

    Повечето историци,считат че Аспарух е загинал в битка срещу хазарите през 700/701 г. на възраст между 58 и 61 г. и е погребан в близост до река Днепър. Спорна е и годината на смъртта му. Има теории, според които той е починал през 700 г.,701 г.,703 г., и дори 695 г., както е при Моско Москов. Волжките българи посочват годината 692.

     В историческата наука все още стои въпроса относно гроба на Аспарух.

     Украинският учен от български произход Иван Петрович Ангелов твърди,че е намерил гроба на кан Аспарух по карта от 1930 г. Ангелов съвсем случайно намира доклад направен от украинския археолог Владимир Гринченко. В доклада се обявява, че през 1930 г., неговата научна експедиция е открила гроб на племенен владетел в района между с.Вознесенка и град Запорожие на брега на Днепър. Според доклада, гробът е бил с размери 71 на 51 метра и в него са открити костите на 30 души от 7-8 век. Откритието на археолога не получава голяма гласност.

    Иван Ангелов, позовавайки се на доклада пише, че в царската гробница са открити оръжие и множество ценни предмети. Най-ценната от всички находки е голям сребърен орел, на гърдите на когото със старобългарски руни стои надпис Еспор или Испор.Заради тези надписи и другите намерени артефакти в гроба,някои историци излагат тезата, че гроба е на българския владетел Аспарух.

    Други учени смятат, че надписа на орела трябва да се чете като Петрос и че вероятно останките са на руския княз Светослав, загинал в битка с печенезите.     Днес този предполагаем гроб на кан Аспарух се намира в двора на завода Запорожкокс в гр.Запорожие, като почти няма останки от него.

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-33.html 

Такава е официалната версия за оформянето на държавата. Която е била наречена България от "кръстниците" византийци заради името на номадите, които са я създали. Само че съвременните българи нямат нищо общо като генезис с Аспаруховите. Съгласно генетичните изследвания, те са потомци на местното население - тоест - траки. Ами какво от това?..

Днес можем да кажем малко повече за княз Исперих,прекръстен от гърците на "Аспарух" а от тюрколозите на "хан". "Именникът" сочи,че той е роден в 632 г.,застава на трона в 668 г. когато бил 56-годишен,идва на Балканите в 678 г. и умира за България в 695 г.,на 63-годишна възраст. По негово време в 693 г. (когато бил на 61 год.) е започнат най-стария оцелял до днес Български летопис- Именникът,чиито последни редове са дописани през 9-ти век а не през 8-ми,както мислеха тюрколозите.