Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2023 20:20 - Кубер , Мавър и Исперих
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1234 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Кубер и Мавър

Открит е печат на Мавър от периода 684-685 г.,на който пише:"На Мавър,патриций и архонт на сермесиани и българи."

     Косвени данни за българите на Кубер дават Мадарските надписи датирани към 705 г. Те са доказателство за българско присъствие в Солунско през този период. "....при българите ......при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища).............негов един ............чрез договор Тервел архонтът на императора даде..........5 хиляди .........(императо-)рът заедно с мене победи добре."

    С българите на Кубер се свързва съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна

Албания.Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика Булгария.

    Според историка Васил Златарски,Кубер е бил четвъртият син на кан Кубрат.

     Американският историк John Van Antwerp Fine,пише че "Кубер бил кръстен на своя баща Кубрат,защото Кубер и Кубрат са най-вероятно две гръцки версии на едно българско име."

    Унгарският историк Samuel Sz?deczky-Kardoss , който приема Кубер за син на Кубрат и част от рода Дуло, пише , че "Кубер станал управител на област, защото аварският каган искал да го раздели от неговите български поданици, които го били последвали от Черноморските степи. Неговите нови поданици се наричали сермесиани."

    Сръбският историк Попович смята, че "прабългарите имали посредническа роля в заселването на част от славяните на Балканите , че Кубер е повлиял за освобождението на сърбите и хърватите и на други славянски народи от властта на

аварите, които по-късно се заселват на Балканите."

    Според македонския историк проф.д-р Иван Микулчич - "Средновековни градове и твърдини в Македония", първите заселници в Македония били прабългарите на хан Кубер - брат на Аспарух. "Това прабългарско племе, заселило Битолското и Прилепското поле, създало полунезависима държава и след време - заело територията до Корча и Елбасан /днес в Албания/. Това означава, че с прабългари били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония."

    Според турския историк Осман Каратай, "Куберовите българи имали полунезависима държава, ако не и Склавиния."

Княз Аспарух (Испор, Исперих, Атилкесе, Аспахрук, Батоя) - 665/668 - 692/700/701

    Аспарух е третият син на каган Кубрат и брат на Бат Баян , Котраг, Кубер и Алцек.    Той е от рода Дуло.Премества центъра на българската държава около река Дунав на Балканите в резултат на победоносната война при Онгъла през 680 г. и последвалия го мирен договор с Византия от 681 г.

    Името на Аспарух във вариантите Исперих и Есперерих се среща в"Именник на българските ханове".

   "Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави . След това дойде отсам Дунава Исперих княз и досега.

    Есперерих княз 61 години. Родът му Дуло, а властта му е дадена в годината на тигъра-верени, месец първи-алем."

    Годината на раждане на Аспарух не е известна със сигурност.Ако се приеме, че е живял 61 г., както пише в "Именника на българските ханове " и е загинал през 700 г., той трябва да е роден около 639 г.

   Според някои източници, след смъртта на баща си Кубрат, той участва дейно в гражданската война във Велика Булгария, като подкрепя чичо си Шамбат срещу брат си Бат Баян. След хазарското нашествие от изток, Аспарух е принуден с подвластните си племена да се премести към югозападните краища на Велика Булгария . Под негов контрол попаднали земите на запад от Днепър, чак до Карпатите и Дунав. Центърът на неговите владения станал района между реките Дунав,Прут,Днестър и Серет, т.н. Онгъл,намиращ се днес на териториите на Украйна и Молдова. Аспарух влиза в съюз с местните трако-власи и славяни, който имал за цел защита от общите им врагове византийци и авари.

   Теофан Изповедник в своята"Хронография"   пише:

   "През годините на Константин, който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казаната България и на котрагите, завършил живота си. Той оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят те навсякъде , да не робуват на друг народ. Малко след неговата смърт петимата му синове се разделили и се отдалечили един от друг с тази част от народа, която всеки един от тях имал под своя власт....

   Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Днепър и Днестър по северни от Дунава реки. Завзел Оглос на север от Дунава, заселил се между него и онези реки. Понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно превземаемо от всяка страна, а отпред блатисто, а от другите страни оградена като венец от реките, давало голяма сигурност спрямо неприятелите за отслабения от раздялата народ. А след като били разделени така на пет части и станали малобройни, излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Берзилия и първата Сарматия , покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море."

   Аспарух се заселва в т.н. Онгъл,при устието на р.Дунав около 671 г..Отначало той имал добри отношения с Византия. Навярно е имало сключен съюз, според който на българите е възложено да изпълняват охранителни функции по северната граница на империята.

   Осъзнавайки сложната политическа обстановка за Византия в следствие на продължителната война с арабите и невъзможността на империята стабилно да охранява северните си граници, Аспарух предприема военни походи в Малка Скития, днешна Добруджа. Тези походи сериозно разтревожили византийския император Константин IV Погонат, който решил да предприеме голям военен поход срещу българите през 680 г. Самочувствие му дало скорошната победа над арабите.

    През пролетта на 680 г. византийската армия се придвижила по суша и море до делтата на р.Дунав, където се бил укрепил Аспарух.Според някои сведения укреплението на българите се е намирало на остров Певки.

    Въпросът относно мястото, където се е намирал т.н. Онгъл е актуален и днес.Някои историци смятат, че това е голямото землено укрепление близо до град Исакча с център земите на днешното село Никулицел. В науката това място е известно като Никуцелски укрепен лагер. Тази теория се основава на археологическите проучвания на чешко-българския археолог Карел Шкорпил.

    Също така голям брой привърженици има теорията, че укреплението се е намирало на остров Певки. Като доказателство за това се използва Арменската география "Ашхарацуйц" на Ананий Ширакаци, в която пише: "В Тракия има две планини и реки, от които едната - Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На тоя остров живее Аспар-хрук, синът на Хубраат, който побягна пред хазарите от Българската планина и прогони аварите на запад. Той се посели на това място."  

    Един от най-големите поддържници на тази теза е проф.В.Златарски, който твърди, че укреплението на Аспарух е било на остров Певки (Пюки), който тогава се намирал в Дунавската делта, но днес не съществува, поради изчезването на най- южния ръкав на реката. 

    Мястото било трудно достъпно и не било лесно за атакуване.Поради тази причина ромеите предприели тактиката на обсадните действия. След няколко дни на безуспешни опити за пробив, византийският император Константин, както пишат византийските летописци, ненадейно решил да отпътува за Месемврия, оплаквайки се от здравословен проблем, който трябвало да лекува.

    Във византийския лагер се разнесъл слух ,че императорът бяга, който провокирал паника сред византийските войски и понижил бойният им дух. Военачалниците на императора решили ромейската войска да започне отстъпление.

    Като забелязали паническото отстъпление на византийците, българите се окопитили и с цялата си мощ излезли от укреплението си. На византийците било нанесено незапомнено поражение. Изложен на опасността от тотален погром, византийският император предложил на Аспарух да сключат мир и да му заплаща ежегоден данък.

     Тези събития са описани подробно от Теофан Изповедник в своята "Хронография".

   "А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса , че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил. Заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война. Отправи  боен ред пехотната войска по суша, към т.нар. Оглос и Дунава . Заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дни , те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсния народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по- смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия [дн. Несебър], за да прави бани, оставил стратезите и войската със заповед да водят схватки, за да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията. Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена - т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вероятно Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-32.html 




Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6840844
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031