Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Алцек

    Интересна теория относно живота на Алцек предлага доц. Йордан Василев,   

доктор по история в статията си "Сватбата на кан Алцек".   

    Според доц.Василев българите на Алцек "се отправят на югозапад и през 682 г. стигат до Панония, която тогава се владее от аварите. Алцек се уговоря с техния кавхан да служи във войската му с 1200 конници, но също така да му се даде земя за заселване на прабългарите. Като такава му е отредена малка част от най-южна Панония, която граничи с владенията на лангобардския крал Гримуалд.

    В първите години договореностите се спазват. Прабългарите строго охраняват южната граница на Аварския каганат, за което получават възнаграждение. В предоставената им земя ,те изграждат няколко селища, отглеждат коне и друг вид добитък. През 683 г. обаче плащанията престават, а освен това кавханът иска заселниците да му плащат данък.

    За Алцек и сънародниците му това е обидно, защото те се смятат за свободен народ. Пратените през същата година служители на кавхана да съберат данъка са върнати, без да получат нищо, а освен това Алцек им казва да предадат на кавхана, че вече няма да служи с конницата си във войската му.

     Аварският кавхан е разгневен от дързостта му и изпраща 8-хилядна войска, която да накаже размирника и неговото племе. Алцек е очаквал такъв ход. Той се свързва с крал Гримуалд и иска разрешение да се засели в неговите земи. Кралят е узнал, че прабългарите са смели и неустрашими воини, и ги приема. Но за да се увери лично в бойните им качества, казва на Алцек преди да напуснат сегашните си поселения, да даде битка на аварите, като му изпраща 3000 свои войници, които ще бъдат под негово командване.

    Алцек влиза в битка с изпратените срещу него авари и ги разгромява. Оцелелите 2500 авари са пленени и българинът ги предава на крал Гримуалд. Той награжава Алцек с меч, ризница и шлем със сребърно покритие. Дава му титлата барон и утроява земята, на която да се заселят прабългарите. Там те създават селищата Сепио, Бояно и Изерия.

    През 685 г. Алцек и дъщерята на Гримуалд Изуалда се венчават в присъствието на всички благородници на кралството. Крал Гримуалд назначава зетя си за гасталдо (управител) на провинция Северна Калабрия, която е най-богатата в кралство Лангобардия. В нея се преселват и част от неговите съплеменици. За съжаление Алцек умира скоро след това в битка с арабите.

    Това е установено при направените през 1987 г. разкопки край град Бояно, където е открит масов гроб на воини, а сред тях са и останките на Алцек. Той е бил погребан с коня си и цялото си въоръжение. Оставя обаче наследници - двама сина."

    В действителност през 1987 година е открит масов гроб в равнината край Кампокяро-Вичене в близост до град Бояно, област Молизе. В него са открити всичко общо 175 гроба.В гробовете са открити скелети на мъже, жени, както и на деца. Посоката, в която са погребани е ориентирана изток-запад. Някои от гробовете са с по- богат инвентарен материал,което говори за техния висок статус в обществото.В мъжките гробове са открити оръжия.

    Датировката на гробовете е направена преди всичко по откритите монети и е от седми век. След анализ на черепите и замерванията на скелетите, за част от тях се предполага, че принадлежат на хора от района на централна Азия.

    За гроб N-33 от Кампокяро за който се предполага, че е на Алцек, в него е открит млад мъж убит в сражение след смъртоносен удар в главата. Погребан е с кон.

     В гроба са открити още, железен пръстен,бронзов пръстен,бронзов колан,нож, бронзови елементи от юзда,елементи от дреха, бронзова катарама, желязна катарама, бронзови елементи от украса, три върха от стрели, връх на копие, сбруя, бронзови стремена,глинен съд и златен пръстен направен от златна монета ,,върху която е поставен скъпоценен камък с изобразени везни, държани от ръка.

     Италианските учени М.Г.Белкастро и Ф.Фачини са определили възрастта на погребания,между 20 и 34 години. Според тях ръстта му е бил между 169 и 172 см.

      По въпроса - кога се заселва Алцек в Сепино, Бояно и Изерния има различни мнения.

      Има предположения,че това е станало през 668 г.Според историка П.Добрев годината е 663 г.Други мнения варират между 662 и 667 г.

      Вероятно Алцек е починал през периода 674-686 г.

Кубер(665-705)-Лидер на българите в Аварския каганат,а по-късно и в Македония.Предполага се,че е син на Кубрат и брат на Аспарух.Бил е военен управител на района окло град Срем,като подвластни са му били освен българи, така и пленени от аварите ромеи.След неуспешен опит да завземе властта в Аварския каганат в периода 670-680 г., се заселва с подвластните си българи и ромеи на брой около 70 000 в Македония (Керамесийското поле) и Източна Албания и формира своя държавица. По пътя си към Македония Кубер печели шест битки с пресладващите го авари.Прави неуспешен опит заедно с Мавър да превземе с хитрост Солун през 680 г.

    Теофан Изповедник пише за четвъртият син на Кубрат, който напуска черноморските степи след смъртта на баща си и станал поданик на кагана на аварите в аварска Панония и останал тук със своята армия.

    Според "Чудесата на св. Димитър Солунски":   "Кубер се отметнал от аварския каган, преминал със своя народ реката Дунав, спуснал се на юг във византийската територия и се заселил в Керамисийското поле."

    Предполага се, че това е областта между Прилеп и Битоля, днешна Македония.

    "Защото вече бяха изминали около шестдесет години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето, появи се там друг, нов народ. Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни. Хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кувер [Кубер]. Той, като научи от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започна да обмисля. После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга "Изход", т.е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си. Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу хагана, така че когато самият хаган узна, започна да ги преследва. Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях. Той удари на бягство с останалата си войска и се оттегли по-навътре в северните места. И тъй Кувер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското [Битолското] поле. Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра; - едни - в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък - в прещастливия град и царица на градовете, а трети - в останалите градове на Тракия."

    Сведения за Кубер дава "Джагфар Тарихъ"

    "На Къзъл-Кубар [Кубер] и Лачън [Алцек], които признавали отначало властта на Шамбат, а сетне - на Аспарух, не им оставало нищо друго, освен да последват Аспарух в Улаг. Те помогнали на Атил-Кусе да присъедини към Улаг-Булгар отначало Ангъл, а сетне - Берсула [Мизия] и Макидан[Македония]. За това Аспарух им дал за владение Макидан…Къзъл-Кубар останал в Макидан…"

    Блазиус Клайнер в своята "История на България" пише:

   "Че те са обитавали във Влахия, както и в Панония и България, и че често са менили своите живелища, ни свидетелствуват Отрокоций и Никифор в своята "Кратка история",който за времето към 650 година казва така за сина на българския владетел на име Ку [б]рат: "Четвъртият син на Ку[б]рат преминал Истьр и през съседните на Евскинския понт области , се установил на постоянно местопребиваване в Панония, която сега е подвластна на аварите, се установил на местожителство, сключвайки съюз с местните жители." Тогава Влахия, в която се заселили българите, се наричала Панония, както бележи достопочтеният отец Десериций."

    В "Житие на Димитър Солунски" е описан опита на Кубер с хитрост да превземе Солун.

   "Това събитие е известно по техният началник Кубер, както се нарича. Понеже той не можа да скрие вероломството, което таеше в сърцето си, той в своята безбожност се посъветва със своите съветници и тайно взе решение, щото един от неговите военачалници, човек знатен и способен във всичко,знаещ нашият език,с една реч годен за всичко и изпълнен с всичката хитрост на дявола,да се подигне и той както другите да се доближат до нашия пазен от Бога град(Солун) , дето щял да се преправи на верен служител на империята и да въведе при нас по-голямата част от от своя народ, който бе взел участие в неговите отвратителни намерения.

   Тъй че по тоя начин , той би взел града благодарение на вътрешна войска. И,след като го вземе,този Кубер да се установи там с всичко, що имат и другите военачалници.

    След това,като се укрепи, да нападне народите на около, да ги завладее, па даже и тогова, който имаше царската власт.

    След това размишление и решение, те, както се вижда, потвърдиха с клетва своето решение.Един от тях на име Мавър, дохожда в нашия град като беглец и отначало убеждава онези, които държаха управлението с лъжовни думи и клетви да съобщат добро за него пред императора. Последният,бидейки добродетелен във всичко, убеден в това, що му бяха съобщили,веднага изпроводи писменна заповед, като при това изпроводи консулски украшения на този Мавър и походно знаме, като знак за обич и заповяда всички керамизийци, които бяха избягали далеч от Кубер да бъдат поставени под властта на самия Мавър. Всичкият народ, който бе избягал тук, биде даден на същият Мавър и той им стана военачалник Някои ромеи добре познаваха Мавър и казваха да не му се вярва.

    Този Мавър беше настанил за ротни командири хора, които му бяха единомисленици във вероломните намерения. По Божие вдъхновение императорът заповядал на корабния военачалник Сисиний, човек умен и набожен да дойде в Солун,за да наблюдава Мавър и онези които бяха избягали тук с него, тъй че , като се намира тук такава армия, да бъде възможно на хората на Кубер да избягат тук по- доброволно.

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-31.html 

се обясняват простичко, ако четеш където трябва :):):):).
Ето го Алцек.
6. dobrodan - Много трудно беше това с Алцек, да,
29.10.2020 12:09
Название Яльчик (Яльчик) происходит от чувашского слова Ялчек («Ял» — «деревня», «чек» — суффикс с уменьшительным значением.
С името Ялчек, Ялчик, Ялчин и вариантите му има живи хора, езеро, курортни станции и даже ме мързи да ги търся всичките.
Замених един от символите с нашето "е", за да се чете. Това е.

Имам ги и другите, до Пресиян :).