Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Бат Баян

    "Миролюбивият Бат-Боян не се опитал да прогони бунтовниците от Башту със сила, защото с право считал, че ако Тангра поиска, то той ще постигне това без нито един изстрел.

     И действително, след 2 години Шамбат умрял…"

     Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

… "Въпреки желанието на Ойгър да довърши войната в Тубджак, на него му се наложило да изпълни волята на Тангра, изказана чрез кагана Кабан… и да помогне на Бат-Боян… Заедно те прогонили Аспарух от Башту и на последния се наложило да отиде през 677 година в тюбата Улаг [Влахия], която той обявил за свое царство [с името] Улаг-Булгар…"

     Непосочен автор

     "Заминаването на бурджаните направило Бат-Боян пълновластен балтавар на целия Кара-Булгар, столица на който станал Башту…

     Бат-Боян умрял в 690 година на възраст 65 години, като живял пет години повече от баща си. Наследил го синът му Бат-Тимер или Бу-Тимер, по прозвище Джураш".

     Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

Бат Тимер (Бу-Тимер,Джураш)-690 г.

    Син на Бат Баян.След смъртта на баща си през 690 г. поема властта над местните български племена в Приазовието и Прикубанието.Бил е под васална зависимост от Хазарският хаганат.

    Данни за него дава Гази Баба Худжа, в"Гази-Барадж Тарихъ"

   "Бат-Боян умрял в 690 година на възраст 65 години, като живял пет години повече от баща си. Наследил го синът му Бат-Тимер или Бу-Тимер, по прозвище Джураш".

Хумък (Кумък)-вожд на българите-бурджани в Бурджан (Североизточен Кавказ) през втората половина на 7 век.Вероятно принадлежи към рода на Каган Кубрат.Според летописа на волжките българи Хумък е бил внук на Органа.Участва в защитата на Велика Булгария от хазарското нашествие.

    За Хумък сведения черпим от Гази Баба Худжа, в "Гази-Барадж Тарихъ"

   "Тангра помогнал на своите раби и накарал вожда на бурджаните Хумък да се присъедини към своите съплеменници, вследствие на което българите с подкрепата на отчаяните храбреци-анчийци, успели да удържат пълна победа. От двете страни паднали 90 хиляди воина, от които 50 хиляди били хазари, а Калга бил посечен от Хумък и оттогава хазарите наричали реката Алмъш - "Калга"."

    "Хазарите малко се оттеглили, а когато Бат-Боян се приближил отново до тях, новият хакан Кабан - племенника на стария - му предложил мир при следните условия: хазарите оставят на династията на Бат-Боян кара-българската и булярската части на Саклан, а на рода на Хумък - Бурджан, в отговор на което балтаварите се отказват от титлите хакан и кан, отстъпват на тюрките сакланските степи между Долни Шир и Джаик и дават за външните войни на хазарите част от своите воини или се откупват с данък, ако не участвуват в тях. Хумък се съгласил и се прибрал в своя Бурджан, а Бат-Боян решил да помисли и сключил с хазарите само примирие".

   Историческият образ на Хумък напомня мното за Алп Илитвер и не е изключено да са една и съща личност.

Алп Илитвер (Булу)-626-след 684 г.

    Управител на българите и сродни народи в Североизточен Кавказ.Бил е син на Органа.Участва във военен поход с баща си Органа през 626 г. в Кавказка Албания.

     Името му фигурира в "История агван" от 626 г.Вероятно Алп Илитвер не е лично име,а титла със значение наместник,носена от васалните князе при хазарите.

     Той практически бил пълновластен господар на земите си и неговата държава в Кавказ била стабилна политически и икономически.Алп Илитвер бил талантлив пълководец,държавник и реформатор според Мовсес Каганкатваци-арменски историк от 7 векТой доживял до дълбока старост и като християнин издигнал много църкви.

     Вероятно столицата на неговата държава била Варачан.

     През 682 г. Алп Илитвер сключва мирен договор с царя на Кавказка Албания,като клауза била включена приемането на християнството от страна на него и подчинените му народи.

     През същата 682 г. Алп Илитвер,както и подвластният му народ били покръстени от агванският епископ на Израел.Покръстването не става безкръвно.Доста от поддържниците на старата вяра губят своя живот.От свещеният дъб на Ашандиат (Тангра) е направен красив кръст,който да символизира новата вяра.

     Алп Илитвер е удостоен със сан илитуерство от хазарският хаган,при което получава за жена една от дъщерите на хагана.Неговите хуно-българи са били наричани от арабите бурджани.

     През 684 г. Алп Илитвер е принуден от хазарите да предприеме военен поход срещу Кавказка Албания.

     Има и мнения,че зад личността на Алп Илитвер стои Бат Баян.

Котраг (668-700) Син на Кубрат и брат на Бат Баян,Аспарух,Кубер и Алцек.

    Роден е през 30-те години на 7 век,като се знае,че той е бил вторият син на каган Кубрат.От рода Дуло.Вожд на българското племе котраги (кутригури),с което към края на 7 век се заселва в Поволжието.Според някои мнения,той е основоположник на Волжка България, която първоначално е била васална на хазарите.

    Според Теофан Изповедник,"Вторият син (на Кубрат), негов брат (на Бат Баян) на име Котраг, преминал Танаис (Дон) и се приселил срещуположно на най-големият си брат (Бат Баян)."

.    За Котраг свединия дава историческата хроника на волжките българи "Джагфар Тарихъ."

   "Заради безопасността на плаването… Курбат сам отплавал по Бури-чай и дал на всеки ган [праг] особено название… Първият след Башту праг той, както разказват, заповядал да нарекат Катраг в чест на любимия му син Катраг [Котраг]"

    "Катраг в движение атакувал един хазарски отряд, зает с преследване, и го погнал, но той го извел при основните сили на кагана, които той още не успял да разпусне… Целият отряд на Катраг загинал, а той бил взет в плен."

    "Катраг, боейки се от Аспарух, чиито владения се намирали в съседство, се поддал на уговорките на Ойгър и преминал на служба при Хазар… Опасенията му не били напразни - през 672 година Аспарух… нападнал Убек… През 673 година Катраг с помощта на Ойгър успял да прогони Аспарух от Буртас…, а онзи отишъл при… Шамбат, който воювал с Бат-Боян за Башту…"

    "По-късно той [Катраг] станал бий на Буртас и основал град Балтавар за спомен от центъра на своето кара-сакланско владение - града Балтавар [дн. Полтава]. Когато този град се разрастнал, започнали да го наричат Булгар, а названието Балтавар останало само за неговата цитадела. Тази цитадела била наричана също и "Марджикан", "Мумин" и "Тажи-Балик"… От тези названия се запазили само двете, а третото - "Тажи-Балик" - било дадено на керван-сарая… Потомците на Катраг владели Булгар 191 години…".

    Предполага се, че Котраг е живял до около началото на 8 век.

Алцек (Лачън,Алцеко)-най-малкият син на Кубрат.Роден около 640 г.Брат на Бат Баян, Аспарух, Котраг и Кубер. Вожд на българите на Апенините.

    Според Теофан Изповедник той е петият син на Кубрат, който се заселва с група от българи в региона Молизе в Централна Италия. 

    "Най-младият син на Кубрат (Алцек) се заселил около Пентаполис при Равена и се покорил на християнския цар."

    Павел Дякон пише, че "под предводителството на Алцек, българите дошли в земите на Лангобардското кралство при крал Гримуалд I в периода 662-667 г. Крал Гримуалд дал на Алцек обещание за помощ и го изпратил с народа му при сина си Ромуалд I в областта Беневентум. Алцек обещал на краля на лангобардите да му служи и да му бъде лоялен От своя страна Ромуалд приел радушно българите и им предоставил за разселение обширна територия. Тези българи според летописците дълго време употребявали родният си език заедно с латинския."

    От франкския извор от 9 век "Gesta Dagoberti regis francorum" научаваме следното:

    "В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска [с ордата си] при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото отечество [царство]. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum,Iserniam, и по други градове в своята територия, а за самият Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius- управител."

    Данни за Алцек дава и "Джагфар Тарихъ"

.   "На Къзъл-Кубар [Кубер] и Лачън [Алцек], които признавали отначало властта на Шамбат, а сетне - на Аспарух, не им оставало нищо друго, освен да последват Аспарух в Улаг (Влахия). Те помогнали на Атил-Кусе да присъедини към Улаг-Булгар отначало Ангъл, а сетне - Берсула [Мизия] и Макидан[Македония]. За това Аспарух им дал за владение Макидан…

    Веднъж при Лачън дошъл посланик от Алтънбаш [Италия] и му предложил да вземе за жена дъщерята на починалия бек на алтънбашските българи, който нямал синове, и да стане техен предводител… Лачън, чиято душа била изпълнена с мъка, поради това, че сакланската бика [която той обичал]… предпочела да се омъжи не за него, а за Кубар, без дълги колебания заминал със своите хора в Алтънбаш… и там станал многобожник [християнин].…"

    Интересна теория относно живота на Алцек предлага доц. Йордан Василев,   

доктор по история в статията си "Сватбата на кан Алцек".   

    Според доц.Василев българите на Алцек "се отправят на югозапад и през 682 г. стигат до Панония, която тогава се владее от аварите. Алцек се уговоря с техния кавхан да служи във войската му с 1200 конници, но също така да му се даде земя за заселване на прабългарите. Като такава му е отредена малка част от най-южна Панония, която граничи с владенията на лангобардския крал Гримуалд.

    В първите години договореностите се спазват. Прабългарите строго охраняват южната граница на Аварския каганат, за което получават възнаграждение. В предоставената им земя ,те изграждат няколко селища, отглеждат коне и друг вид добитък. През 683 г. обаче плащанията престават, а освен това кавханът иска заселниците да му плащат данък.

    За Алцек и сънародниците му това е обидно, защото те се смятат за свободен народ. Пратените през същата година служители на кавхана да съберат данъка са върнати, без да получат нищо, а освен това Алцек им казва да предадат на кавхана, че вече няма да служи с конницата си във войската му.

     Аварският кавхан е разгневен от дързостта му и изпраща 8-хилядна войска, която да накаже размирника и неговото племе. Алцек е очаквал такъв ход. Той се свързва с крал Гримуалд и иска разрешение да се засели в неговите земи. Кралят е узнал, че прабългарите са смели и неустрашими воини, и ги приема. Но за да се увери лично в бойните им качества, казва на Алцек преди да напуснат сегашните си поселения, да даде битка на аварите, като му изпраща 3000 свои войници, които ще бъдат под негово командване.

    Алцек влиза в битка с изпратените срещу него авари и ги разгромява. Оцелелите 2500 авари са пленени и българинът ги предава на крал Гримуалд. Той награжава Алцек с меч, ризница и шлем със сребърно покритие. Дава му титлата барон и утроява земята, на която да се заселят прабългарите. Там те създават селищата Сепио, Бояно и Изерия.

    През 685 г. Алцек и дъщерята на Гримуалд Изуалда се венчават в присъствието на всички благородници на кралството. Крал Гримуалд назначава зетя си за гасталдо (управител) на провинция Северна Калабрия, която е най-богатата в кралство Лангобардия. В нея се преселват и част от неговите съплеменици. За съжаление Алцек умира скоро след това в битка с арабите.

    Това е установено при направените през 1987 г. разкопки край град Бояно, където е открит масов гроб на воини, а сред тях са и останките на Алцек. Той е бил погребан с коня си и цялото си въоръжение. Оставя обаче наследници - двама сина."

    В действителност през 1987 година е открит масов гроб в равнината край Кампокяро-Вичене в близост до град Бояно, област Молизе. В него са открити всичко общо 175 гроба.В гробовете са открити скелети на мъже, жени, както и на деца. Посоката, в която са погребани е ориентирана изток-запад. Някои от гробовете са с по- богат инвентарен материал,което говори за техния висок статус в обществото.В мъжките гробове са открити оръжия.

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-30.html