Bulgarnation.com

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Княз (Каган) Бат Баян (Баян,Безмер,Бат Бай)-665-668/690

    След смъртта на Кубрат-665 г.,властта във Велика Булгария била поета от най- големият му син Бат Баян. Още преживе на Кубрат,той изпълнявал ролята на негов съвладелец.Той управлява независимо държавата само в продължение на три години.     Бат Баян носи името на славният аварски каган Баян,който вероятно е негов прадядо.

    Според някои данни Бат Баян е управлявал страната си от столицата Балтавар, днешна Полтава в Украйна или от Крим.

    Бат Баян през краткото си управление е принуден да воюва на няколко фронта. Три години той отбива атаки на хазари, араби и на вътрешни съперници за неговия престол. В крайна сметка през 668 г.,част от Велика Булгария попада под хазарска зависимост. Бат Баян запазил владенията и властта си над част от българите,но се признал за васален на хазарския каган и станал негов съюзник.

    Има сведения, според които Бат Баян е починал през 690 г. на 65 годишна възраст. Негов наследник бил синът му Бат-Тимер.

    Някои историци го идентифицират с Безмер от "Именник на българските ханове." "Безмер 3 години. А родът на този Дуло,а годината му шегор вечем"

    Теофан Изповедник пише,

    "И тъй първият син на име Батбаян, като запазил завещанието на баща си, останал до днес в праотеческата си земя...Когато по тоя начин държавата на Кубрат се разделила на пет части и синовете му се разпръснали, големият хазарски народ потеглил от Верзилия, най-вътрешната страна на първа Сарматия, завладял цялата отвъдна страна до Понтийското море и като направил първия брат Батбаян, княза на първата България, свой поданик, принуждава го досега да му плаща данък."

      В хрониката си Патриарх Никифор посочва,че:

"като запазил завещанието на баща си, останал в праотеческата си земя и до днес"

    Константин Багренородни,византийски император и писател от 10 век пък твърди че "Бат Баян е плащал данък-както на Аспарух, така и на хазарите, но е имал право да води войни, както той пожелае"

    "Черните българи плащат харадж (данък) на великите българи..., които са близо до Кустандин и воюват с Рум (Византия)... Хазарите могат да нападат черните българи, но и черните българи могат да нападат хазарите."

     Сведения за Бат Баян дава хрониката на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

     "Големият син на Курбат - Бат-Боян - чергарувал между Джалда(Крим) и средното течение на река Буга-Идел, при което една част от неговия народ се изкачвала по лявата страна на реката, а другата - по дясната…

     "Малко преди земната му [на Курбат] кончина Велика България отново била нападната от хазарите и той изпратил на синовете си стрели, за да съберат войската… Когато синовете се събрали, каганът им обявил, че чувствува приближаването на смъртта и че оставя властта на своя голям син и съуправител Бат-Боян. …"

… " Халифът Омар, считан за най-мъдрия и справедлив от всички халифи, приел Бат-Боян и го попитал: "Кои са били предците на българите и къде живеят българите?". На това Бат-Боян отговорил: "Предци на българите са сакланите и тюрките. А българите населяват земята, която преди се е наричала "Балънджер", "Джеремел" или "Себер". А всички тези названия означават едно и също - "ливада" или "поле с малки храсталаци". А сега ние наричаме нашата земя по името на народа - България". На това халифът отвърнал: "Цялата земя е Божия, нали ? Той е създал и нея, и всичко, което е върху нея, затова не е правилно да я наричаме по името на народите". Бат-Умар се съгласил с това и те решили, че халифът в своите послания ще нарича Велика България "Балънджер"… На връщане [от поклонението-хадж] халифът отново приел Бат-Умар и му предал… Корана, полезни книги и зелено знаме, за да връчи тези безценни дарове на Курбат…

     Бат-Боян се върнал в стана Сандугач [на река Кубан], откъдето вече пристигнал в Башту(Киев), където връчил на баща си даровете и посланието на халифа… След това Бат-Боян отишъл в своя град Баръс или Ширкан [Шарукан] на река Себер [Северски Донец]…

    "Тазбаш [арабският пълководец Абдуррахман] се приближил до град Сандугач и устроил край него засада… Когато Бат-Умар излязъл от град Сандугач срещу арабите, той тутакси попаднал в тази засада… Щастието било на страната на Бат-Боян и той успял да се спаси с бягство, но изгубил почти всичките си воини и красивия град Сандугач, който бил безжалостно разгромен от Тазбаш… Като узнал за този разгром, Бат-Боян… наредил да нарекат Тазбаш - Сандугач, за да не забравя никой за неговото престъпление…"

    "Докато бил жив този хакан (Кубрат), в страната било спокойно. Но когато през 660 година го споходила смъртта, Шамбат с подкрепата на Атилкесе се опълчил срещу новия хакан Бат-Боян с цел да завладее трона. Те му позволили да управлява повече или по-малко спокойно само 3 години, след което започнали срещу него открита война. Тъй като Курбат преди смъртта си забранил на българите да се сражават помежду си, Шамбат нападнал кана с ак-балънските улчийци и сакланите-уруси, а Атилкесе - с мурдасите, масгути, тюрки и един наемен отряд от тюркмени…

     Войната продължила няколко години. Атилкесе успял да разбие сабаните на Бат-Боян, след което разгромил Ас-Банджа и заедно с Шамбат обсадил хакана в Джалда(Крим). При това хората на бека, особено мурдасите, убили и немалко от българите на кана. Това предизвикало голямо недружелюбие между черните българи и това сакланско племе. Хаканът се оплакал на Атилкесе от действията на неговите хора, но онзи издевателски отвърнал: "Мурдасите не са могли да различат твоите българи от сабаните - нали те говорят сабански език…".

   Джалдайските българи били толкова озлобени срещу останалите, че желаели тутакси да довършат разбитите си съплеменници в Башту. Но благородният Бат- Боян не дал воля на чувствата си и повел кимерците срещу хазарите."

    Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

   "Противниците се срещнали на реката, която нашите наричали Алмъш, а киргизите - Келмес, и хаканът Бат-Боян предложил на вожда на хазарите Калга да върне незаконно превзетата от него територия на Саклан. В отговор Калга заповядал на своите да се прехвърлят през реката и избухнала ожесточена битка."

    Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

    "Тогава Бат-Боян наредил на своите воини преди решителната битка да възславят могъществото на Всевишния…, след което атакували и разбили хазарите…"

    "За спомен от тази битка Бат-Боян приел името Халиб ["Победител"]".    "Хазарите малко се оттеглили, а когато Бат-Боян се приближил отново до тях, новият хакан Кабан - племенника на стария - му предложил мир при следните условия: - хазарите оставят на династията на Бат-Боян кара-българската и булярската части на Саклан, а на рода на Хумък - Бурджан, в отговор, на което балтаварите се отказват от титлите " хакан " и " кан ", и отстъпват на тюрките сакланските степи между Долни Шир и Джаик и дават за външните войни на хазарите част от своите воини или се откупват с данък, ако не участвуват в тях. Хумък се съгласил и се прибрал в своя Бурджан, а Бат-Боян решил да помисли и сключил с хазарите само примирие. Но по обратния път узнал, че в негово отсъствие Шамбат и Атилкесе били заели неговата Джалда и напредват срещу него. Хаканът изпаднал в нехарактерна за него ярост. Опиянен от това чувство, той се върнал при Кабан и сключил с него предлагания му мир."

    Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

    "Кабан - племенникът на убития в боя каган… сключил мир с Бат-Боян, според който хазарите получили за заселване земите между Идел и Джаик и се задължавали да оказват военна помощ на държавата на българите… В договора новият каган нарича угузите на български "хазари", а себе си - "хакан на хазарите…

    "Когато грамотите били скрепени с печатите, хазарският хакан прегърнал Бат- Боян и трогнато казал: "Ние имаме един Бог - Тангра, един род и един тюркски език… Затова аз те считам за свой родственик и брат. Освен това се чувствувам като твой длъжник, защото твоите хора премахнаха омразния ми Калга. Затова ще ти помогна да станеш господар в собствените ти владения". Те се отправили заедно за Кара-Булгар. Когато били край аула Харка, Шамбат и Атилкесе напуснали Джалда, опасявайки се да не се окажат затворени там и тръгнали към съюзниците си. Когато се приближили, Бат-Боян им предложил да му се подчинят без бой… Кабан не позволил на балтавара да влезе в сражение.Като хвърлил срещу бунтовниците тюркмените, той с киргизите заобиколил мястото на техния сблъсък, ударил ги в тил и постигнал победа. Шамбат и Атилкесе отново се укрили в Башту. Кабан се опитал да превземе града от раз, но българите на Шамбат под знамето на рода харка извършили набег и обърнали хазарите в паническо бягство. Тогава хаканът се оттеглил в Джураш и казал на балтавара: "А сега си оправяй работите сам - аз ти помогнах, доколкото можах".

    Бат-Боян започнал преговори с обсадените и се договорил с тях за разделянето на Кара-Булгар. Частта от бекството откъм десния бряг останала под властта на Шамбат и Атилкесе(Аспарух), а тази откъм левия бряг се паднала на балтавара…"

    Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

    "За Бат-Боян останала само степната част на Кара-Саклан, но той изтърпял това, макар и да не се отказал от властта."

    "Скоро след това Държавата отново била нападната от Тазбаш с огромна войска… и Бат-Боян бил обсаден в Шаркел [Саркел, Белая Вежа]. Аспарух… не му се притекъл на помощ и единствено доблестта на шаркелците спасила града и живота на царя… Пристигналият със своите угузи каган Кабан, когото наричали също и Хин, помогнал на шаркелците да довършат разгрома на отблъснатите от града тазбашци. Бат-Боян бил дотолкова потресен от това нападение на тазбашците, че в разсърденото си състояние дори се отрекъл от истинската вяра… Но запазил името Бат-Умар за спомен от благородния халиф Умар…

    След битката българските бейове на Саксин [Предкавказието] поискали от царя или да поеме управлението на провинцията в свои ръце, или да я предаде под управлението на Кабан… Бат-Боян не можел да задържи под управлението си едновременно и Кара

http://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-29.html