ЗА КОЛИЧЕСТВОТО НА ЕВРЕИТЕ, ИЗСЕЛЕНИ ОТ СОЛУН В 1943 ГОДИНА ОТ НАЦИСТИТЕ

Разказва очевидец: РАФАЕЛ КАМХИ

В Солун имаше четири еврейски големи квартала - населени почти изключително еврейски. Тия квартали бяха:
І квартал 151 - живееха работници, по-бедни евреи.
ІІ квартал - „Керим Ефенди”, на испански „Лас кампанас”- живееха изключително богати хора.
ІІІ квартал - „Колобмо” - смесено богати и еснафи.
ІV квартал - „Реджи Вардар” и „Барон Хирш” - работници, еснафи и най-бедни.
Най-напред започна изселването от четвъртия квартал, понеже гарата беше насреща. Тия къщи на „Барон Хирш” станаха лагер, който беше обкръжен с телени мрежи. Имаше една голяма врата. Това беше улицата - самата врата.
Всеки влак имаше 40 товарни вагона, като на всеки вагон имаше по 70 души. Значи всеки влак взимаше 2800 души. Всеки два дена тръгваше по един влак. Влакът тръгваше сутринта. През деня докарваха нови хора и на другия ден ги товареха и ги изпращаха.
Започваха най-напред с най-бедните, които си взимаха само по едно преобличане. Имаше отворени, имаше и затворени вагони.
В лагера в зимниците на къщите на „Барон Хирш” направиха затвор. Там викаха заможните, след като ги обискирваха и ги биеха, за да признаят къде са скрили златото и скъпоценностите.
Това правеха Албалах (двама братя) и Хасон, двама гърци и германците. Това беше една банда за обири и крадене на скъпоценностите.
Най-напред главният равин Цеви Корис и общинарите - пак бяха горните. Им казваха, че те отиват в Полша да работят и затова ги съветваха да си оставят парите и ще им дадат чекове в злоти. Много евреи си оставяха парите и им даваха чекове.
Шест месеца преди изселването германците и гърците запечатаха всичките касетки в банките, принадлежащи на евреи. И изпращаха известия да се явят в банката. И там комисия от гърци и германци взимаха бижутата и златото, и валути, а дребни книжни драхми не взимаха.
След „Реджи Вардар” изселиха квартала „Коломбо”. Той е на главната чаршия.
След това изселиха квартала на богатите „Лас Кампанас” и най-накрая - последния квартал 151.
И тъй почнаха на 25 март 1943 година и свършиха на 4 май 1943 година.
Аз смятам, че са били изселени всичко около 56 000 евреи от Солун. Обяснението ми е следното: 1) Всички евреи в Солун носехме номера. Аз носех № 41 367, а живеех във втория квартал „Коломбо”, а последният изселен квартал е I квартал - в който е имало още около 12 000 евреи.
А също понеже изселването е траяло 40 дена, а на всяки два дена е имало по един влак по 2800 души. Значи е имало всичко към 56 000 души евреи изселени.
От квартала на „Барон Хирш”, понеже беше беден квартал, дадоха го на гърците заедно с мебелите и те взеха всичко, а там настаниха бежанци от Серес.
А от другите квартали предметите от голям лукс взеха германците, а останалото го взеха гърците и го разграбиха, като само някои работи даваха на бежанците от Тракия.
Дойдоха германски професори, които четеха и разбираха еврейски език. След като прегледаха старите сеферторот и старите книги и ръкописи на библиотеката, ги взеха и опаковаха в сандъци и ги дигнаха за Германия. Това стана в синагогата, в която аз бях габай, синагогата се казваше „Кал кадош Монастирьоти” („Рю Сенгрю”) - тая синагога беше много стара и там имаше много старини и ръкописи, донесени от Испания. Имаше 14 сефарим, сефаримите германците ги оставиха, също и сребърните работи и пердета не взеха, а само книгите и манускриптите 6-7 сандъка. При завръщането намерихме само 5 сефарим у един грък обущар, който е използувал кожите за обувки. Какво е станало с другите „гета”, с библиотеки какво е станало, не зная, защото бяхме затворени в квартала и не можехме да излизаме и отидем в друг квартал.
За изселването блокираха квартала в полунощ, и то гръцката полиция, и в 2 часа след полунощ ни извеждаха от къщи. Взимаха нашите евреи само малко бельо и малко за ядене, а другото оставяха в къщи. Понеже аз и Саул Мезан бяхме освободени, видяхме всичко това, което описах по-горе и което се е случило с нашите братя евреи.
По тоя начин ги събираха. И под строй ги закарваха към гарата. Прекарваха ги по главните улици, гърците биеха тенекета и викаха по нас, а високоговорителите викаха: „Смърт на евреите!”. Закарваха ги в гетото на „Барон Хирш” по 60 души в стая на крака [прави], без прозорци, и оттам ги качваха на вагоните.
Имаше гърци, които за пари обещаваха на някои евреи да ги спасят, обаче взимаха [парите] и ги предаваха на германците, които пък ги избиваха. Някои се качваха на лодки и бягаха, но много от тях самите лодкари ги предадоха на германците, които веднага ги застрелваха. Имаше обаче и доста, които побягнаха като партизани и се биха по планините.
Според сведения, които впоследствие получих, всичките персийски килими и свещници изчезнаха, кой ги е взел и до днес не е известно.
До последния момент нашите евреи са водили преговори с германеца майор д-р Мертанс за спасение. Той е взел много пари и злато, обаче пак изпълни пъклените си разпореждания за изселване. От него зависеше нашата съдба, дали беше майор или генерал-майор не зная точно.

 

* * *
https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=236:-1943-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61