Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Каган Баян-562-602. Владетел на аварите и българите-кутригури (Аваро-български племенен съюз).Българите-кутригури признали властта му след смъртта на Заберган- 562 г..Известен е като най-великия аварски владетел. Проявил се като могъщ политик и полководец.  

      Според Менандар, през 574 г.Баян преминал р.Сава в Далмация с 10 000 войници, основно българи-кутригури и завладял няколко града в Илирик.Разбил византийската армия, която се е била изправила срещу него . Принудил император Юстин II (565-578) да му плаща ежегоден данък в същият размер, в който преди това плащал на кутригурите и утигурите, защото аварите са покорили тези народи. По

времето на император Маврикий (582-602) започва 18 годишна война между империята на Баян и Византия. Битките са доста кръвополитни и с променлив успех.

      През 582 г. каган Баян след продължителна обсада превзема Сирмиум(Срем, дн.Сремска Митровица в Сърбия). Постепенно аварите превземат и Сингидунум (Белград), Нове (Свищов), Маркианопол (Девня), Анхеало и стигат до Константинопол и Солун. Основата на аварската войска била съставена от българи и славяни.

      Каган Баян организира многобройни нападения над балканските владения на империята.На няколко пъти е застрашена и столицата Константинопол.През 596 г. войските на каган Баян побеждават франките, съюзници на византийците в Турингия, като в битката участвали и много от съюзните му българи-кутригури. В последвалата битка в Банат, византийците побеждават и Баян губи над 11 000 войници. Като отмъщение Баян отново извършва нападение над Мизия.Изпратената от император Маврикий войска е разбита.Новият император Фока сключва мир с аварите и войната е прекратена.

      Според Теофан, през 597 г. "византийската армия в своя поход в Придунавието била посрещната от тълпа българи, около хиляда.Те се движели спокойно,уповавайки се на мирния договор сключен от каган Баян . Когато римляните ги нападнали, българите изпратили седем човека да поискат да не се нарушава мира.Като чули за това, войни от авангарда доложили на войводата. Войводата отговорил:

     "Дори и самият самодържец да дойде тук, няма да ги пощадя".Започнала битка и римляните били обърнати в бягство. Впрочен варварите не ги преследвали, опасявайки се, да не би след победата да последва бедствие.А войводата наказал с жестоко бичуване началника на предния отряд. Узнал за това , каган Баян отправил послание към Петър. Обвинил го в започване на вражески действия и в това,че римляните без законна причина нарушили мира. Петър с ласкателни думи настойчиво уверявал, че това се е случило без негово знание , и че ще даде обезщетение за всички жертви.Така варварите получили всичко отнето от тях, в двойно количество и съхранили мира."

      През 598, според написаното от Теофан,"военачалника Приск акостирал на брега на реката при Сингидон (днешен Белград), обсадил града,изгонил българите оттам и започнал да строи стена. Каганът изпратил посланници до Приск, и използвайки като свидетели своите богове, хвърлил върху Приск вината за случилите се събития."

      Д-р Ганчо Ценов изказва мнение, че "по време на Тиберий Баян бил в много добри отношения с Византия. По нейна покана той напада славяните отвъд Дунава.След Тиберий, при Маврикий отношенията се изострят."

      В "Житие на Димитър Солунски" пише:-"Аварският княз събрал множество от българи и славяни и го изпроводил към Солун. Когато прочие тези от града узнаха,че били заплашени от непредвидено дохождане на варвари за обсада и се намираха в голямо отчаяние,защото им липсваха средства за защита, насърчавали се с думи едни други."

      Михаил Сириец, съобщава ,че император Маврикий поселил като федерати в Горна и Долна Мизия, както и в Дакия българи преди 602 г.

      Столицата на каганата на Баян била крепост, коята се е намирала на територията на днешният румънски град Тимишоара в областта Банат.

      Сведенията за смъртта на каган Баян са противоречиви.Повечето източници, посочват годината 602, но има и данни, че е умрял от чума през 599 г. или е загинал при река Тиса през 601 г. в битка с византийците.

Каган Баян II-602-617 г. Владетел на авари и българи-кутригури в Аваро-българският племенен съюз. Вероятно син на Баян I. Води непрестанни войни,най-вече с Византия.

     Името му е предполагаемо. В историческите извори е предадено под формата "Аварският каган".

     От гледна точка на съюзния договор между авари и българи, възможно е този владетел да е бил представител на българската общност в каганата.

Каган Баян III-617-630. Владетел на авари и българи-кутригури в Аваро-българския племенен съюз. Син на Баян I и брат на Баян II. Името му е предполагаемо, поради липсата на достатъчно исторически източници. Съюзник на иранския шах Хозров срещу Византия. Ръководил съюзните аварски,български,славянски и гепидски войски в обсадата на Константинопол през 626 г.

     Теофан в своята Хронография пише: "През 625 г. иранския шах Хосров II Первез, направил нова войска от чужденци,граждани, роби под ръководството на Саин и Сарварос за война срещу Византия.Саин трябвало да воюва с Ираклий в Лазия, а Сарварос получил заповед да осъществи преговори за съюз с авари българи, славяни и гепиди.С останалата си армия Хосров се отправил към Константинопол, като присъединил към себе си западните хуни, наричащи се също така авари и българи."         

     Участието на българите и славяни от българската група в обсадата на Константинопол през 626 г. е упоменато и от византийския автор Георги Писидийски.

     Нападението на аварите и техните съюзници на Константинопол през 625/626 г.завършило с неуспех.Това довело до отслабване на аварското могъщество.

     Блазиус Клайнер в "История на България" описва събития от този период.

    "В 619 г. хаганът поканва коварно императора покрай Дългата стена, за да сключи мир. Хаганът се опитал да плени императора Ираклий, който не подозирал никакво

зло, и дал знак на скритата в горите войска. Императорът обаче, като свалил царските отличия, избягал. А хаганът отвлякъл в плен около 70 хиляди християни. Това именно приведох, защото българите навсякъде в тези битки винаги са оказвали ценна помощ на хагана, което още по-ясно ще проличи от това, което ще кажа.

     В 625 и 636 г., след като император Ираклий в течение на цели две години воювал в Персия заради предишните обиди от страна на Хозрой и сложил край на безбройните нанесени на християните злини, той го свел до такова затруднение, щото този видял, че не е повече в състояние да се съпротивлява, принудил се с много обещания да склони българите, славяните и аварите или западните хуни да му се притекат на помощ и да нападнат Цариград като столица на империята и по този начин да принудят Ираклий да отстъпи от Персия.

    Тези народи, привлечени от такъв изгоден случай за война, се струпали в огромно множество при Цариград, смятайки, че градът, вече отдавна обсаден от персите и

лишен от всякаква помощ, в кратко време ще бъде превзет от тях; и това щяло да стане с него [града], ако с всемогъщата си помощ преблажената Дева и Богоматер не бе защитила града, предоставен на нейната опека от императора.

    Варварите вече приближили подвижни кули до стените, вече с всякакъв вид машини нападали града. Гражданите,измъчвани от толкова трудности и загубили всякаква надежда за помощ, настойчиво молят хагана за мир при каквито и да било условия, предлагайки освен това немалко количество злато, само и само хаганът да запази непокътната столицата и да отстъпи от нея. Обаче варваринът не се трогнал от всичко това: съобщил им, че не може да преговаря с тях, ако до един не напуснат града, оставяйки богатствата си в него.

    Префектът на града Бонос, макар и виждайки, че всичко отива към гибел, напрегнал всичките си сили, за да отблъсне варварите от столицата, като предприемал чести нападения срещу враговете, опожарявал техните машини и се

стараел мъжки да се съпротивлява на приближаващите се до стените кораби.     Виждайки това, хаганът заповядал, щото огромно множество българи и славяни да се спусне в морето по реката Варнисос и да атакува града от другата страна, така че там да се струпат множество граждани, а той от другата страна по-лесно да нахлуе в града. Начинанието обаче излязло несполучливо: славяните, обградени от по- големите кораби на византийците, претърпели страшно поражение.Нито пък хаганът можал да изпълни замисленото: избързвайки с даването на сигнал за атака, славяните предварително издали тази измама на градските жители. И така хаганът, виждайки, че не е в състояние да направи нещо, със съюзниците си - славяни и българи се връща в своите земи."                                                                                                                     

    Александрийската хроника и Теофан , описвайки тази обсада, казват,че хаганът по време на обсадата е заявил,че е видял пищно облечена жена, която обикаляла сама без страх градските стени. Кедрин пък пише, че "аварите или хуните са видели тази  жена да върви бързо с голяма свита от вратите към неприятелския лагер. Виждайки я, аварите сметнали, че това е императрицата, която иде при хагана да иска мир, и поради това ? сторили път да мине със свитата си ; обаче внезапно тя изчезнала от 

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-24.html