Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Сандилх

Писмото на Сандилх до Юстиниян:

      "Зная една поговорка, която съм чул от дете, и ако не съм забравил нещо от нея, тя гласи така. Казват че звярът вълк, ако може би и да е в състояние да променя козината си, обаче нрава си не мени, защото природата не му позволява да го променя. Сандилх, като казал тази пословица и добавил "Това съм чул от старите, които по коствен начин загатват за човешките работи. Аз зная и още нещо, което съм научил от опит, и което естествено може да научи един варварин, който живее на полето.Овчарите вземат кучетата, докато още сучат, и грижливо ги отглеждат в куче. А кучето е признателно към онези, които го хранят, и твърде добре помни благодеянието. Затова именно овчарите постъпват така, за да ги научат да бъдат пазачи на овцете, та когато нападат вълци, кучетата да отблъснат тия нападения и да бранят овцете. Мисля, че така е по цялата земя, защото няма човек, който да е видял кучета да правят заговор срещу стадо, нито пък вълци някога да го отбраняват, но природата е наредила това като някакъв закон и за кучетата, и за овците, и за вълците. Мисля, че в твойто царство, гдето открай време има изобилие от всякакви, може би и невъобразими неща, няма никаква промяна в това отношение. В противен случай покажете я на моите пратеници, та и ние на прага на старостта да научим нещо и от необикновенните работи. Ако пък навсякъде е наредено точно така от природата, то, мисля че за тебе не е добре да оказваш гостоприемство на кутригурското племе и тъй да създадеш размирни съседи, като заселваш сега в страната си, онези които ти не понасяше, когато бяха извън нея. Впрочем не след много време те ще проявят спрямо ромеите своя си нрав. И без това не ще липсва враг, който да опустошава ромейската държава, като се надява, че дори ако бъде победен ще бъде в по-добро положение. Пък и не ще остане приятел на ромеите, който да попречи някога на нападащите вашата земя, понеже се бои, да не би след като съдбата го надари с победа, да види, че победените живеят у вас по-щастливо от самия него. Понеже, докато ние живеем в пуста и изобщо безплодна земя, кутригурите имат възможност да си купуват жито, да се напиват с вино, и да получават най-изтънчени ястия. Впрочем те в някои места се ползуват и от бани, и тези скитници дори носят златни украси и притежават тънки, пъстри и извезани със злато одежди, ако и кутригурите по-рано да са заробвали безбройно множество ромеи и да са ги отвеждали в земята си. За тези проклетници не е било необичайно да налагат на ромеите робски теглила, но дори охолно биели с бичове и невинни люде и ги убивали и вършели всичко друго, което нравът и властта на господаря варварин допущало. А ние с наши усилия и като се излагаме на смъртна опасност, освободихме ромеите от участта, която тогава ги беше постигнала, и предадохме на родителите, онези, които станаха причина да понесем изпитанията на войната. А за тия дела и двете страни получихме от вас напълно противоположни награди. Докато ние все още понасяме несгодите на своята родина, те имат еднакъв дял от земята на онези, които благодарение на нашата храброст отвървахме от робството им." Това казали утигурските пратеници. А императорът, като ги успокоил напълно и ги привлякъл с много дарове, не след много време ги изпратил в родината им."

      Според Прокопий, Сандилх бил мъж,надарен с изключителин разум,твърдост на духа и опитност във военните дела.Под неговото началство утигурите взели връх над своите съплеменници и завзели части от техните земи.

      За важността за Империята от личността на Сандилх, говори и факта,че Юстиниян прави реч пред сената,как проникнал вътре между хуните и ги скарал и как си кореспондирал с утигура Сандилх , когото насърчавал да стане федерат и да атакува в гръб кутригурите.

       Непоследователната политика на Сандилх в крайна сметка се оказала пагубна за утигурите. Непрестанните войни с кутригурите отслабили съпротивителните сили на утигурите.Те станали лесна плячка на набиращия сила Западно-тюркски хаганат и през 569 г. попаднали под тюркско владичество. Някои данни сочат, че преди да попаднат под тюркска зависимост, утигурите са били вече във васална зависимост от аварите.

      Има сведения, че през 569 г.Сандилх е поставен за управител на утигурите от хагана на Западно-тюркският хаганат.

      Точната година на смъртта на Сандилх е неизвестна. Със сигурност тя не е по- късно от 576 г.Вероятно е наследен на трона от Анагай,който може би е негов син.

Боян Челбир-до 590 г.

      Син на Татра, внук на Джураш Мазгут, правнук на Ернах и баща на Тубджак.

      Сведения за Боян Челбир дава летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

      "В периода на управлението на сина на Татра - Боян-Челбир - в Саклан (Скития) дошли прогонените от хазарските тюрки авари. Сабарите (Савирите), които панически се боели от тях, притихнали, а нашите българи, напротив - надигнали глава… Боян- Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и нарекъл с неговото име своя син, а онзи пък приел името Боян. След аварите се появили техните гонители - хазарските тюрки, но българите заедно с аварите в ожесточено сражение ги отблъснали от Сула(Дунав) и Бури-чай(Днепър). Тюрките отстъпили, но отвели със себе си част от джалдайските(кримските) българи и им разрешили да образуват в Джураш (Кавказ,Дегестан) собствено бекство - Бурджан - за да охраняват границите им откъм юг. Защото българите от времето на Кан-Дерейската битка се считали за най- умелите и храбри войни в света. Затова тези българи започнали да се наричат бурджани, а начело им застанал големият син на Боян-Челбир - Атрак. А западните българи на Боян-Челбир, останали в зависимост от аварските хакани, започнали да се наричат кара-българи, т.е. "западни", а не "черни", както разбирали тюрките. Защото българите наричали запада "кара", изтока - "ак", севера - "кук", а юга - "сара"или "саръ""

     Според Зуфар Мифтахов-"Първите български държавни образования.",Боян Челбир умира през 590 г.

     Реалното съществуване на Боян Челбир подлежи на съмнение. Историческият му образ, както е предаден в летописа на волжките българи много напомня на този на кутригурския вожд и в последствие каган на Аваро-Българския каганат Заберган.

                                                             ГЛАВА VII

          Българите в Аваро-българския и Западно-тюркския каганати.

Каган Киндик-554-559. Основател на Аварския каганат в Европа (Аваро-български племенен съюз).Основното население на новоформираната държава били българи, славяни,авари и гепиди.

     Аварите, под водачеството на Киндик навлизат в Европа през Волга през 554 г. За кратко време подчиняват изправилите се пред тях народи и по пътя си на запад достигат до Карпатите.

     Киндик сключва съюзен договор с вожда на българите-кутригури Заберган.

     Договорът е придружен със сродяване между двамата.В съюза е залегнало условие българите да предоставят войски в помощ на аварите при техните походи.

     Аварите се съгласили на условието за каган на държавата да бъде назначаван един път аварин,един път българин.

      През 557 г. аварите на Киндик в съюз с лангобардите атакуват и унищожават Гепидското кралство. Почти цялата територията на гепидите попада под контрола на Каганата.Така за кратко време аварите завоюват територията между Волга и Панония, която почти напълно съвпада с тази на Хунската империя.

       Рънсиман пише следното за събития през 50-те години на 6 век:

     "Нищо не можело да устои на аварите и техния хаган Кандих. Утигурите били разбити, савирите - напълно унищожени, кутригурите - покорени, и аварите продължили напред, като всявали паника и смут сред славяните, които мирно населявали Балканите, и сразили най-смелите измежду тях - антите. Така те навлезли дълбоко във вътрешността на Европа и започнали ту да извършват набези в Германия, ту да щурмуват стените на Константинопол."

      Според византийския историк Теофилакт Симоката, когато аварите се появили в техните земи, барсилите, уногурите и савирите били поразени в ужас и в чест на завоевателите им дали скъпоценни дарове.

      Отново Теофилакт Симокат пише:"Хаганът тръгна и други да покорява и покори всички огори.Този народ бил един от най-силните, било по своята численост, било по своята ловкост, с която употребявал оръжието.Те живеят на изток от река Тил.Старите князе на този народ се казваха Вар и Хеун, според които някои от тези племена се казват вар и хуни."

       За годините на аварското нашествие от север пише и Менандър:

       "Аварите, след като дълго се скитаха, дойдоха при аланите и помолиха Саорсий, княза на аланите, да станат чрез него познати на римляните.Той съобщи за аварите на Юстин, Германовият син, който в това време командваше войските в Лазика, а Юстин на император Юстиниян. Царят заповяда на военачалника Юстин да проводи във Византия пратеничество на народа. И някой си на име Кандих биде избран да говори от името на аварите.Той казал,че е дошъл от най-големият и силен народ - аварите, народ непобедим, който може да му прогони и окончателно унищожи всички неприятели.

       През 558 г. императорът Юстиниян изпроводи пратеник Валентин с дарове за аварите със заръка да сключи договор с тях. Когато Валентин отишъл и им предал даровете и изложил поръчката на императора, най-напред били нападнати утигурите, после залите, хунски народ и разбили савирите."

       Това известие разкрива,че това опустошително ненадейно нападение на аварите над савири, барсили, сарагури, утигури, кутригури и др. е всъщност резултат от добре обмислен византийски план. Историята ще покаже, че скоро този план ще се обърне срещу самите византийци.

       Византийският хронист описва и отношенията между аварите и покорените народи:

      "Когато князете на антите били изгубили надежда, аварите разорили страната и опустошили земята им.Антите, като били измъчвани от нападенията, изпроводили пратеничество до аварите, за което бил избран Мезимир със задачата да откупи взетите от техният народ в плен.Най-сетне Котрагиг(Заберган),оня роднината на аварите, като съветвал неприятелство против антите, рекъл на хагана да убие Мезамир, което той извършил."

       Блазиус Клайнер в "История на България" пише , че "хуните и аварите дошли от 

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA.23.html