Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Виталиан

Анастасий приел тези условия и със сената и военачалниците ги потвърдил с клетва. Обаче Анастасий нарушил клетвата : той наистина свикал епископите на събор в Хераклея и дори папа Хормизда изпратил там свои пратеници, обаче [Анастасий], протакайки дълго, чрез различни измени ги принудил да се оттеглят оттам. Като видял, че е измамен, Виталиан събрал отново голяма войска от българи и други народности, в 515 г. нанесъл големи опустошения чрез изтребления и грабежи, намира задоволството си не толкова във [възстановяването] на религията - както заявявал, колкото в задоволяването на своята амбиция и жажда за плячка. И за да нанесе колкото се може по-голям позор на ромеите, продавал всеки пленен войник за един обол. Анастасий повторно с измама го склонил към мир, свалил го от власт и го лишил от всички достойнства. Като вечен враг на църквата, той покровителствувал евтихианската ерес и продължавал да преследва православните и най-много светите църковни предстоятели, докато в 515 г. починал .След като починал Анастасий, наследил го Юстиниан, който управлявал до 565 г.

    Малала също пише за бунта -"Виталиан събрал войска в Скития,Тракия и Мизия ,от хуни и българи.

    Евагрий пише ,че "Виталиан се бил повдигнал начело с хуни."

    Теофан съобщава, че "Виталиан стоял начело на хуни и българи и завзел Тракия, Скития и Мизия."

    Според историка проф.Божидар Димитров,"край крепостта Акра на нос Акин до днешния град Черноморец се е състояла през 513 г. голяма битка свързана с бунта на Виталиан.Бунтът на Виталиан е бил голямо историческо събитие през 513 г., в който загиват около 60 000 византийски войници.

    Виталиан е вдигнал бунт сред тракийските войски, които са на юг от Стара планина, и се е установил в Анхиало, като превзел и Одесос. От Анхиало той предприема два похода към Константинопол, дори достига до предградията му, но е отблъснат и се връща обратно пак в Анхиало.

    Византийците предприемат походи срещу Виталиан, стигат до Акрида (така е описано при Йоан Антиохийски), където правят огромен лагер, но там са разбити от Виталиан. Както пише - от 80 000 войници, 60 000 са убити, много от тях са паднали в пропастите, а самият военачалник Ипатий , скочил в морето, но го хванали, издърпали и пленили и т.н."

    Според византийски източник - "През есента на 515 г. Виталиан, недоверчив към искреното желание за мир на императора, се разбунтувал за трети път и отново се появил пред стените на Константинопол. Той навлязъл с флота си в Босфора и установил лагера си до Состений. Планът му бил да атакува Сикай (дн. Галата) по суша , а флотът бил изпратен в Хрисопол. Този път обаче Анастасий бил подготвен.На Виталиан било отнето командването над Тракия и било предадено в ръцете на Руфин."   

     Пак в този източник пише : "Само бързото оттегляне спасило Виталиан от пълен разгром. Докато той проучвал възможностите за решителна атака, неговата флота неочаквано била унищожена благодарение на военната вещина, показана от Марин Апамейски, от една флотилия, разположена при Златния рог, която с помощта на "гръцкия огън" или на система от огледала, съсредоточаващи слънчевите лъчи в определена точка, унищожила или прогонила корабите на Виталиан. Офицерите от най-близкото му обкръжение, които били заловени, били екзекутирани. Той се принудил да вдигне лагера си и да отстъпи. След като благодарение на прабългарите, избягнал готвения срещу него атентат, той успял да се установи в Анхиало." 

     Йорданес пише за събития от 520 г. "Императорът воюва шест години с един от неговите офицери скитът Виталиан.Този Виталиан, неприятел не на републиката,но лично на императора се приближи с 60 000 души чак до три мили далеч от Константинопол и опустоши със своя грабеж много предградия на царския град.Срещу него излезе да се сражава Хипатий, братовчед на императора с многобройна войска. Той биде хванат от хуните и позорно продаден на Виталиан. Войските на императора биваха често разбивани от Виталиан и при това винаги осмивани и поругавани от него.

     Новият император Юстин се съюзил с Виталиан, повикал го при себе си и го провъзгласил за настоящ военачалник и консул.Но веднага го заподозрял,че иска да си върне старите си планове, та го погубил в палата си. Виталиан издъхнал, прободен на шестнадесет места." 

Булгариос (Болгар)-По времето на император Мавриций (582-602) се заселва с                                                                                                                                                            

10 000 българи в Дакия и Долна и Горна Мизия. Вероятно,той е бил вожд на отделно българско племе.

    Сирийският писател Михаил Сирийски предлага една легенда, която е заимствал от сирийско-византийския епископ и историк от 6 век Йоан Ефески.В легендата се говори , че по време на царуването на византийския император Маврикий (582 - 602) "от вътрешна Скития излезли трима братя, които водели със себе си 30 хил. скити и изминали прехода за 65 дни, (идващи) от тази страна на Имеонските планини. Те се движели през зимата, за да преминават замръзналите реки и, накрая, достигнали река Танаис (Дон), който се влива в езерото Меотида (Азовско море) и от него - в Понтийско море (Черно море). След като те достигнали границите на ромейте (византийците), един от братята, на име Болгар, взел 10 хил. човека и, отделяйки се от своите братя, преминал Танаис, насочвайки се към Дунав. Там той се обърнал към Маврикий с молба да му даде земя за това, за да "живеят и да бъдат съюзници на ромейте. Маврикий дал на Болгар Горна и Долна Мизия и Дакия - земята, която народът на аварите опустошавал от дните на Анастасий. Болгар и неговите хора победили аварите и станали защита за ромеите; тези скити ромеите наричали българи." 


                                                              ГЛАВА VI

                            Кутригурски и Утигурски племенни съюзи.  


Кутригур (Котзариг, Kotzarig, Cozarig)-490-510. Според Прокопий Кесарийски,  позовавайки се на сведения от утигурския вожд Сандилх, Кутригур е син на Ернах и е родоначалник на кутригурите. Възможно е той да е само легендарен владетел.Твърде вероятно е, според мен зад името му да се крие персонажа на Джураш Мазгут.

Утигур-503-520.Син на Ернах, според Прокопий Кесарийски.Възможно е той да е само легендарен владетел.Според легендата, той е родоначалник на утигурите.

     В книгата си "За Готските войни" Прокопий пише: "По Танаис, между Понт и Меотида,живеят утигури,които се наричат и кимеряни.Някога великият народ на хуните или кимиряните имали един цар,но след смъртта му неговите двама сина Утургур и Кутургур, разделили между себе си народа и по техните имена едната част се нарекла утургури, а другата кутургури. Кимериянците или хуните живеели по Меотид."

      Руският историк Д.И.Иловайский, счита че "през първата половина на 6 век са налице утигурски поселения в Приазовието и Крим. Главно източната част на Крим е била населена с хуно-българи, но те живеели също така и в южната и западната част на полуострова. Най-много те били около Керченският пролив, главната част на Боспорското кралство, на което нанесли смътоносен удар. На източната страна на пролива те превзели Таманският полуостров и района на Фанагория. Гръцката колония Фанагория била разрушена.

     Бившата столица на Боспорското кралство Пантикапея или Боспор, днешен Керч, известно време се отбранявал от нападенията на хуните-утигури, като се ползвал от подкрепата на Византия. По това време хуните държали властта над територията между Херсон и Боспор."

     Според унгарския учен Гюла Немет,утигури означава тридесет племена.

Киниалон (Khinialon,Хиниалон)-540-551.Владетел на западната част на Патрия Оногурия (Кутригурският съюз). Вожд на кутригурите. Вероятно е наследил на трона  Борис. Управлението му се характеризира с непрестанни битки с Византия и съюзните на империята утигури на Сандилх. 

     Унгарският летописец Мелхиор Инхофер в "Chronica historiae ecclesiasticae Hungariae" бележи към 541 г., "че българите се съюзили с хуните и воювали с общо оръжие и войски. "

     Блазиус Клайнер в "История на България" пише: 

    "В 549 г. българите ведно с хунска войска, преминавайки Истъра или Дунава, нахлули във всички области, принадлежащи на Цариградската империя, и от Йонийския залив при входа на Адриатическо море, разположен около Крит

     Опустошили всичко до предградията на Византион и разрушили две силно укрепени крепости в Илирик и град Касандрия в Македония до Тракия, наричан някога Потидея. Пленявайки сто и двадесет хиляди души и натоварени с неизчислими богатства, те се върнали по местата си.

      По това време прочее император Юстиниан бил зает във войната срещу персите и срещу вандалите в Африка . Затова българите и хуните, виждайки, че той не е в състояние да им окаже съпротива, всичко обръщат наопаки.Така през 542 и 543 г., както бележи Прокопий, българите единодушно с хуните много пъти се връщали отново и нанасяли непоносими злини на ромеите.Те превзели Херсонес (Тракийския полуостров), който е разположен под Цариград и има един единствен тесен достъп.  Пленили и отчасти избивали неговите жители. Някои от тях, възползувайки се от случая, преминали през морския пролив между Абидос на азиатския бряг и града Сестос, разположен почти диаметрално на другия бряг на Хелеспонта ,(където морето е тясно

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-20.html