Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Джураш Мазгут (Диураш)-489/490-505. Владетел на Патрия Оногурия (Алтън Оба). 

    Според някои мнения, той e най-големия син на Ернах и го наследява на трона на хуно-българите.Може би още приживе на Ернах ,той е бил негов съвладетел, нещо характерно за държавата.През 492 г. войските на Мазгут съставени най-вече от българи-кутригури разбиват византийската армия в Тракия и убиват водача им Юлиан.   Има данни, че през 492 г. Джураш Мазгут завзема Македония и основава видинската крепост.

   Според Теофан,през 502 г. "така наречените българи, нападнали Илирия и Тракия и се върнали обратно."

   Унгарският учен Моравчик,пише , че през 480 г. българите са първоначално съюзници на Византия, но през 493,499 и 502 г. нападат и опустошават северните погранични територии на империята, като нееднократно нападат Тракия, Мизия и Илирик. Подобно нещо пише и британският историк Стивън Рънсиман, като добавя, че "българите отново се намесили и в съдбата на великия Теодорих, като през 504 г. се съюзили с гепидите срещу него."

        Според Зуфар Мифтахов, приемник на Бел Кермек бил големият му син Джураш, с прозвище Масгут.Той разширил пределите на Алтън Оба.През 498-499 разбил византийската войска и се укрепил на левия бряг на Дунав.Той контролирал земите между Дунав и Кримският полуостров.

       Сведенията за Джураш Мазгут са основно от летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

       "А след Бел-Кермек балтавар на българите бил неговият син Джураш Масгут, а след него - синът му Татра, а след него - неговият син Боян-Челбир, а след него - неговият син Тубджак, а след него - по-големият му син Арбуга Юрган, а след него - по-малкият му брат Албури…

       Синът на Бел-Кермек от дъщерята на масгутския бек - Джураш по прозвище Масгут - служил ту на един, ту на друг сабарски(савирски) бек и получил в замяна на това земите между Сула (Дунав) и Джалда(Крим)… Бидейки по природа добър, той откупил от сабарите сто хонски бийове и голям брой техни хора, които присъединил към българите под името сюрбийци (сербийци)…"

       Блазиус Клайнер в "История на България" пише:

      "Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от бога отмъщение. В лято Христово 498-о българите, чието име дотогава не е било чувано, нахлули от крайните северни предели и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат самия Цариград, ако императорът Анастасий не откупил от тях мира със цената на много злато и тези, които не могъл да победи с оръжие, победил със злато."

      Блазиус Клайнер, позовавайки се на хрониката на Марцелин пише:

     "Арист, предводител на илирийската войска с петнадесет хиляди въоръжени люде и с петстотин и двадесет коли, натоварени с необходимите за бой оръжия, тръгна на поход против българите, които опустошаваха Тракия. Повел битка край р. Зурта, повече от четири хиляди наши загинаха или при бягство, или падайки в стръмния бряг и извивката на реката и там погина цветът на илирийското войнство, като паднаха убити военачалниците Никострат, Тункус и Аквилин. Като получили прочее от император Анастасий толкова много злато и натоварени с безбройна друга плячка, те се завърнали в прежните свои поселения, а не в България, както мислят мнозина. Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ. След като прекараха в мир една, две или три години, още в 502 г. те отново опустошиха Тракия, без да им окаже съпротива нито един римски войник."Император Анастасий обаче, комуто най-голяма наслада доставяло внасянето на смутове в църквата и който имал обичай да отблъсква варварите не с оръжие, а със злато, още веднаж с пари ги насочил от изток към запад, като ги убедил да нахлуят в Унгария и другите съседни провинции, което и било сторено."

      Вероятно за Джураш Мазгут се отнася съобщението на сироезичния автор Псевдо-Захарий Ритор,че през 503 г.за награда за военната помощ, която оказал хунският цар във Боспор на персийският владетел Кавад във войната му срещу  съседите си, последният му изпратил пленници.

     Според сироезичния историк от 6 век Йешу Стилит,хунският цар е бил дори тъст на Кавад.

     Българите на Джураш взимат участие и в гражданската война във Византия.                               

     В периода на своето управление Джураш Мазгут разширява границите на държавата си до брега на р.Дунав

Татра(Реан)-500/505-520 г.Владетел на Патрия Оногурия.Син на Джураш Мазгут и внук на Ернах.

     По времето на неговото управление, българите извършват ежегодни нападения на Византия.Често нападенията се извършват съвместно със славяните. Прославил се с личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя.В една от решаващите битки срещу Византия, неговият отряд от 1000 конници разбил 15 хилядна византийска войска.                                                                                                                

     Българите на Татра подпомагат революцията на Виталиан през 514 г. във Византия срещу император Анастасий. За тези събития средновековният византийски историк Йоан Малала пише, че Виталиан в съюз с хуни и българи през 514 г. превзема Тракия,Скития, Мизия до Одесос и Анхиало. Достигнал със съюзниците си до Константинопол,където бил посрещнат от император Анастасий с молба за мир.  

      Според Теофан в бунта на Виталиан 514-515 г., който избухнал в Балканските провинции на Византия били наети множество хуни и българи и с тях той превзел Анхиал и Одисопол и стигнал чак до Константинопол.                                                 

       Има данни, според които Татра е подкрепил възкачването на престола на император Юстин I, а след него и на племенника му Юстиниян I .

       Летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ" дава следната информация за Татра:

       "А след Бел-Кермек балтавар на българите бил неговият син Джураш Масгут, а след него - синът му Татра, а след него - неговият син Боян-Челбир, а след него - неговият син Тубджак, а след него - по-големият му син Арбуга Юрган, а след него - по-малкият му брат Албури…

       Синът на Масгут - Татра - се прославил с удачните си набези срещу Рум(Византия),

които извършвал с помощта на подвластните му улчийци(славяни)…"

       Блазиус Клайнер,позовавайки се на сведение от анонимния секретар на маджарския крал Бела IV (1235-1270) пише;

      "Великият български предводител Реан с помощта и по съвета на император Анастасий, със съгласието на славяните, потеглил в 504 г. с войската си от изток към запад и завзел не само България, но и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум. Обаче кралят на Италия,излязъл срещу българите със силна армия, превзел завзетия от тях Сирмиум и в 504 г. ги разбил напълно в сражение, както свидетелствуват Марцелин и Касиодор в своите хроники. След това поражение българите се завърнали и завзели в Банат земите около Тиса, които запазили чак до 884 г."

      Съществуват различни мнения относно персонажа на Реан.Най-вероятно зад него се крие Татра,но е възможно да става въпрос за Флавий Сабиниан или Ернах.

     Възможно е дори Реан да е напълно различна личност от описаните.

     Касиодор в своята Готска хроника под 504 г. е записал: "В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум". И още: "Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните, в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя."

     Не е достатъчно ясно,като какви се явяват българите при защитата на гепидската столица Сирмиум (Срем) през 504 г. при нападението на готите.Вероятно те 

поканени на помощ като съюзници от гепидите,но ако се доверим на унгарското сведение, градът до нападението на готите на Теодорих е бил за кратко под български контрол.

     В крайна сметка Сирмиум е превзет и за известно време остава под властта на готите и тяхното кралство с център Равена в Италия.

     Марцелин пише за събития от 515 г.

    "Мундо,войводата на двете войски в Илирия,пръв от римските военачалници пропъди готите,които се скитаха досега в Илирия,като изби не малко от тях.Същият този войвода се осмели да се нахвърли на Тракия и щастливо разби опустошаващите я българи."

      Австрийският историк Рослер пише:

       "В 517 г. под водителството на българите се разнесе нова буря срещу Римската империя.Македония,Епир,Тесалия бяха силно опустошени.В 539 г.се подновиха същите сцени.Те сега се разпространиха чак в Полопонес и Мала Азия."

      Йорданес в съчинението си "Гетика" описва етническата ситуация в Причерноморска Скития в началото на 6 век.

 .  "Племето на акацирите,не познаващо златото,но живеещо от скота и от лов.

      До тях над Понтийско море са разселяни българите....А там и хуните....Едни от тях се наричат алциагири,а други савири,но местата на техните поселения са разделени

https://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-15.html