Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2023 08:30 - Елевсинските мистерии на Деметра и Кора,Зевс, пеласгиец, господар на Додона
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 945 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Евгений Круглов. Мистерии Элевсина Mythologion

Елеусин ЕлеусисEleusin Graece Ἐλευσίς  mysteriis Eleusiniis Demetros et Corae

Elefsina Eleusis  Eleusinian Mysteries

Orphic hymn «Δήμητρος Ελευσινίας, θυμίαμα στύρακα

Елевсина е била колонизирана към 1850 – 1500 г. пр.н.е., но първото светилище, което е представлявало една стая с две вътрешни колони, поддържащи покрива, е построено през XV век пр.н.е., когато са учредени тържествено мистериите.

Евмолп е тракийски цар, който помага на Елевсинците във войната им с атиняните (която Елевсинците губят). Легендата представя героя като основател на мистериалния култ в Елевсина. Евмолп е митичен герой от Крит от типа на Орфей – името му означава „хубавопеещ“.

older name for Eleusis was Saesara (Σαισάρια). Saesara was the mythic daughter of Celeus (king of Eleusis when Demeter arrived for the first time) and granddaughter of Eleusinus, the first settler of Eleusis.
image

Додона (на старогръцки: Δωδώνᾱ, Dōdṓnā; Δωδώνη, Dōdṓnē; Dodona) е светилище и оракул в Епир,[1] почитан в цяла Древна Гърция. Намира се на километър източно от Зица в близост до Янина.

Смята се, че оракулът на Додона е най-старият в днешна Гърция и след Делфи е най-значимият оракул на древногръцкия свят. Жриците му правели прорицания под свещен дъб, слушайки шумоленето на листата му. Херодот съобщава, че е разговарял с три жрици от Додона и че прорицателското изкуство в Додона е сходно с това в Тива в Древен Египет.[2]

В светилището се изпълнявал култ към Зевс и Херакъл.

Мястото било свещено за пеласгите и молосите.

Омир споменава Додона в Илиада (книга XVI, ред 234) и Одисея (книга XIV, ред 327).[1]

Около Додона в Античен Епир се формира съюз на племена – Епирската лига – по-известна като Молоска лига.

Древното селище на Додона е опожарено от римляните през 168 г. пр.н.е. Свещеният дъб е отсечен през 369 г., след което светилището запада и бива забравено.

Пеласгите (на старогръцки: Πελασγοί) са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя[1], изброени между тракийски племена. Херодот и Тукидид разказват, че през 5 век пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население[2][3]. Херодот[4] споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири.

Тълкуването на други позовавания от антични автори като Омир свързват произхода на пеласгите с областта Тесалия, която в „Илиада“ е наречена „Пеласгия“ или „Пеласгийски Аргос“.[5] Позовавайки се на Омир, Страбон уточнява, че най-вероятно т.нар. „Пеласгийски Аргос“ е или населено място в Тесалия близо до град Лариса, или е отделна област в Тесалия, в която е имало град с това име. (Относно местонахождението на град Лариса, свързван с пеласгите, няма научен консенсус, тъй като в древна Гърция съществуват много селища с това име).[6][7]

Античните автори като Аполоний Родоски и Дионисий Халикарнаски обясняват отнасянето на имената „Пеласгия“ и „Лариса“ както към Пелопонес, така и към Тесалия, с масовото преселване на пеласгите от Пелопонес към Тесалия.[8][9][10]

Една от най-разпространените версии за етногенезиса на пеласгите се отнася до о-в Крит. В „Одисея“ Омир описва разнородното население на остров Крит по следния начин:

„Крит е далечна земя…. В него

хората са многобройни, а деветдесет – градовете.

Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,

етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,

три колена все дорийци и племе свещено пеласги."[11]

Някои други антични автори като Страбон и Диодор Сицилийски споменават за различни преселения на пеласги към о-в Крит, някои от които са вплетени в митологични сюжети.[12][13]

Хеланик от Лесбос съобщава, че тиренците се наричали по-рано пеласги и били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски.[14]

Херодот също споменава в своята „История“ пеласгите във връзка с т.нар. итифалически статуи на Хермес и Самотракийските мистерии, разказвайки как:

“...елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички елини атиняните заели този обичай от пеласгите; а от атиняните – и останалите елини. Пеласгите дошли и се заселили с тях в страната, когато атиняните вече се числели към елините; откъдето именно и пеласгите започнали да се смятат за елини. Всеки, посветен в оргиите на Кабирите, извършвани от самотраките – а те са заели този обичай от пеласгите – знае какво искам да кажа. По-рано Самотраки е бил населен от пеласги и тези пеласги заживели заедно с атиняните и тъкмо от тях самотраките заели мистериите. И тъй статуи на Хермес с изправен член направили първи от елините атиняните, научавайки се на това от пеласгите. Пеласгите разказвали за този обичай един свещен разказ, който бил показван по време на мистериите в Самотраки.”[15]

Според СофокълТукидид и Плутарх тирсените и пеласгите са един и същ народ, а в „Енеида“ на Вергилий има следният текст: „Пеласгите древни някога първи владели латинската област…“.[16] Tози пасаж кара учените да предположат, че в древността, т.нар. тирени са били идентифицирани с етруските, за които съществуват писмени извори, че са се преселили от Мала Азия в Южна Италия. Езикът на етруските не е изследван в цялост, но в него се забелязват индоевропейски и неиндоевропейски елементи. Установена е и близост между етруския, лидийския и арменския език, чиито носители са обитавали по различно време една и съща територия – областта Лидия в Мала Азия.[17] Вероятно в древността пеласги, тирсени и етруски често са били смесвани, което означава, че вероятно са били близко родствени и трудно различими за елините. Дионисий Халикарнаски обаче, който през I век пр. Хр. пише историческо съчинение за създаването на Римската държава, категорично смята, че пеласгите и тирените са два различни народа.

Направените наблюдения върху множество културни сходства между траките и пеласгите, дават основание да се счита, че траките и пеласгите са от една етно-културна общност

Има хипотези, свързващи ги с етруските.

Според античните автори пеласгите като предгръцко население са обитавали цялата територия на континентална Елада – областите ЕпирТесалияБеотияАтика и Пелопонес в континентална Гърция, островите в Егейско море – СамотракиЛемносИмвросЛесбосХиосЕвбеяКрит и Тира, а също областта Троада в Мала Азия – малоазийските острови – Йония и Еолида, както и по цялото малоазийско крайбрежие, а също и в Халкидика и на Хелеспонта. Така описани гореспоменатите територии на обитаване на пеласгите чертаят карта от различни времена – между началото на XII и първата половина на V век пр. Хр. В този период археолозите и историците проследяват традиционното разполагане на етнонима в Тесалия, Фокида, микенския Аргос, Халкидическия полуостров, района на Хелеспонта с малоазисйкото крайбрежие (Троада), не о-в Лемнос и Самотраки. На тези територии се забелязват най-изявените белези на предкласическите номадски характеристики на културата, които по-късно, след Троянската война ще бъдат елинизирани. Тази елинизация на смесени етноси е най-сигурно засвидетелствана от Херодот за Лемнос и от Тукидид за Халкидика.

Таласократията на пеласгите трае 92 години (от 1275 до 1183 г. пр. Хр.), а след този период започва таласократията на траките според Диодор. Комбинираните сведения на Тукидид и Диодор за пеласгите, траките и островните жители на Егейско море свидетелстват че въпросните етноси владеят морето през XII и XI век пр. Хр., след което елините започват да налагат могъществото си в Източното Средиземноморие. Според проф. Александър Фол елинската народност относително се стабилизира във военно-политическо отношение чрез рода на Девкалион от Фтиотида и особено след потискането на най-компактните пеласгийски групи.[26][27]

Редом с пеласгите често са изреждани и други предгръцки племена като карийци, лелеги, каукони, тирени (тирсени) и др. За много от етносите, изброявани от древногръцките автори като предшестващи гърците, няма почти никакви археологически, исторически или лингвистични свидетелства. Съществуват единствено сигурни езикови данни, че такова предгръцко население е обитавало Балканите, островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. На толкова обширна територия е малко вероятно това предгръцко население да е било хомогенно – по-скоро това са били родствени по произход и език племена, които в античните извори са били обобщавани като „пеласги“. Този етноним се е наложил и поради митологичната роля на пеласгите в гръцкото царско родословие, с което според учените може да се обясни и често прилаганото към тях определение „δίοι“ – от древногръцки – „божествени“.[28] Възможно е и пеласгите да са наричани „δίοι“ заради една от етимологиите на името „Πελασγοί“ (цъфтящ клон), която го отнася към епонима „Πέλασγος“ – растително божество, цар и родоначалник на пеласгите.

Херодот локализира пеласгите на север от крестоните, които по негово време са били по тези места и са говорели език, неразбираем за него. Тукидид споменава за пеласги на север от тирсените, жители на Крестон в Халкида.[29]

В края на XIX век немският лингвист Паул Кречмер издава книгата „Въведение в историята на гръцкия народ“ („Einfьhrung in der Geschichte des griechischen Volkes“, публикувана в 1896 г.), в която разглежда и народностния слой преди идването на гърците. Кречмер приема, че това население е било от неиндоевропейски произход и е било носител на неиндоевропейски език, сроден с неиндоевропейските езици, говорени в Мала Азия (в края на XIX век все още се смята, че анатолийските езици са неиндоевропейски). Този език Кречмер нарича „медитерански“ и оттам теорията му получава наименованието „медитеранска“ (т.е. „средиземноморска“). Според нея в Егейския свят хронологично са съществували три народностни слоя – неиндоевропейски (т.нар. предгръцко население), протоиндоевропейски (носителите на Микенската цивилизация) и индоевропейски (древногръцките племена).[31]

През 1916 г. Б. Хрозни разчита хетския език, който е най-старият писмено засвидетелстван и проучен индоевропейски език. Хетският е един от анатолийските езици (сроден с лувийския), говорени в Мала Азия, които имат индоевропейски произход. Този извод на Хрозни се отнася и до предгръцкия лингвистичен пласт, доколкото в него се забелязват сходства с анатолийските езици. 

гръцкият учен М. Сакелариу, според когото пеласгите и траките споделят обща етнически и езиков произход. 

Зевс, пеласгиец, далече обитаващ, господар на Додона, / Където зимата е толкова сурова.

Dodona (/doʊˈdoʊnə/Doric Greek: Δωδώνα, DōdṓnāIonic and Attic Greek: Δωδώνη,[1] Dōdṓnē) in Epirus in northwestern Greece was the oldest Hellenic oracle, possibly dating to the second millennium BCE according to Herodotus. The earliest accounts in Homer describe Dodona as an oracle of Zeus. 

ritus ред обред ритуал

Светият Дух Свѣтъ Доухъ, латински – Sanctus Spiritus – м.р., старогръцки – Άγιο Πνεύμα (Agio Pnevma – ср.р.), иврит – רוח הקודש (Ruah haqodesh – ж.р

 cultus крѫгъ др.-греч. κύκλος болг. кръг  кольцеколе́ц производное от *коло

  • Aeschylus, poeta tragicus 

Элевсинские мистерии были одним из наиболее почитаемых культов античной Греции. Их ритуал сложился вокруг мифа о похищении Персефоны Аидом и о вызволении пленницы из подземного мира ее матерью Деметрой. Тем не менее, в обрядах и идеях этого авторитетнейшего греческого таинства проглядывают то ли критские, то ли египетские прообразы. Рассказывает кандидат исторических наук Евгений Анастасович Круглов.

https://www.youtube.com/watch?v=CcsBJ_ulPf8

   




Гласувай:
2



1. emelika - Любопитство и удоволствие
03.02.2023 11:30
е слушането на Евгений Круглов
цитирай
2. panazea - Големи познания и ерудиция ! Показва в дълбочина процесите , извършвали се на Балканите,Крит и Мала Азия.
03.02.2023 13:46
1. emelika - Любопитство и удоволствие
11:30
е слушането на Евгений Круглов
Търси дълбоките корени на култовете към божествата на пелазгите .
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6843587
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031