Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2023 08:30 - Евгений Круглов. Дионис-Загрей, Великий Ловчий
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 254 Коментари: 0 Гласове:
4



 Дионисос Син на Бога на Балканите и на Апенините.

Дионисиевите тържества и протопип на театъра. 534г,пр н.е. пролетта февруари.
Дионис=Озирис

Дионис Двапъти роден , като в Арийска Индия.

Имало и друг древен тракийски Дионис на Балканския полуостров от севера до юга при лелетите до Месения , Пеласго карийски Крит , култ на Великият Ловец Загреус 3 хил пр.н.е. гърцизиран .

ЗаКорой Корети κουρῆτες

В микенских текстах есть некое божество ke-re-ta-o. Критските традиции в Мала Азия.
image

Загрей яздел бик и накрая бикът е разтерзан и  изяден суров. Тавромахия- игра с бик и лов на бик.

the Curetes and regarded them solely as Aetolians.[2] Dionysius of Halicarnassus mentioned the Curetes as the old name of the Aetolians - Етолийци.

На юг на Балканския полуостров ловец бил Орион , син на Посейдон или Загрей , син на Зевс и Персефона  

Не разпознавате ли нашите Дионисии 14февруари , прекръстени на Труфун Зарезан?

Семела е тиванска царица с финикийски корени. Кадъм 15 век преди Новата ера. По времето на Офрей.
image

Дионис (на старогръцки: Διόνυσος; на латински: Bacchus) Διόνυσος Dionysos
image

Bacchus  Βάκχος Bacchos , е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра .

Загрей (на старогръцки: Ζαγρεύς, „великият ловец“) е син на Зевс и Персефона. Литературният орфизъм го знае като „Първия Дионис“. В тракийската митология Загрей е бог на Слънцето.

Зевс го поверил на Аполон и на божествата-курети, които го отгледали в горите на Парнас. Хера обаче, винаги по-хитра от съпруга си, все пак открила Загрей и поръчала на титаните да го отмъкнат.

Загрей се оглеждал в огледало, когато титаните го нападнали. При преследването той няколко пъти се превъплътил, но накрая, когато бил бик, титаните го хванали. Те го разкъсали на седем части и започнали да ядат тялото му, полу-сурово, полу-опечено. Атина Палада като девственица спасила сърцето на Загрей, понеже той бил нейно чедо в образа ѝ на Персефона. Аполон събрал останалите седем части и ги заровил при триножника в Делфи. Зевс наредил на Деметра да съедини частите и богът оживял.

Съгласно друга версия, Зевс поръчал на Семела да погълне сърцето на Загрей и по този начин я оплодил, а съгласно трети вариант – Зевс сам погълнал сърцето и тогава се съединил със Семела. Така се родил Дионис.От Крит и преселилите се Пелазги в Мала Азия .

Зевс става Збелсурд, Персефона е Бендида – богинята на земята, а имената на титаните са съвсем различни. Единственото име, което ни е известно е Фюркос. Мистериите от Самотраки са от този култ.

Траките придават на този мит голямо значение, защото в него е описано как са създадени хората. След като Загрей бил раскъсан на седем части, неговата кръв потекла по земята и по този начин Бендида отново заченала. Щом Збелсурд видял какво са направили титаните, той се ядосал и ги изпепелил. Пепелта на титаните се смесила с кръвта на Загрей и от сместа се образувал първият човек. Той имал жажда за война, която водела началото си от характера на титаните, но бил и сърдечен и милостив. Тази негова черта се коренила в характера на Загрей. Според един гръцки мит, траките произлизат от митичния цар Тракс, син на Арес и според същия този мит, те имат войнолюбиви черти, заради това, че са наследници на Арес.
image

ZAGREUS, "the first-born Dionysos," was a god of the Orphic Mysteries. He was a son of Zeus and Persephone who had been seduced by the god in the guise of a serpent. Zeus placed Zagreus upon the throne of heaven and armed him with his lightning bolts. The Titanes, incited by the jealous goddess Hera, sneaked into Olympos and offered the boy a collection of toys, tricking him into setting aside the lightning. They then seized and dismembered him with their knives. Zeus recovered Zagreus" heart and made it into a potion for Semele to inbibe who then conceived and gave birth to the second Dionysos as a reincarnation of the first.

The genitals of Zagreus were later recovered by the Kabeiroi (Cabeiri), two demigods of the island of Samothrake. They deposited these in a sacred cave on the isle and instituted the Samothrakian Mysteries in honour of the dead god.

 

Dionysus Eleutherios Дионис Освободител ,

Култът към Дионис да има още по-стари корени в микенската цивилизация или в минойски Крит.

При някои религиозни традиции той пристига от изток, като чужденец от Азия, при други – от Етиопия на юг. Някои учени го смятат за синкретична форма на божество на природата с богове на траките и фригите (Сабазий и Залмоксис).

Фестивалите в негова чест са движеща сила за развитието на театъра.

Почитан е и в Древния Рим (БакхусЛибер Патер), в Тракия и Фригия. Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат Дионисии, в Рим – вакханалии, в Тракия – розалии

Изобразяван често с кантарос и тирс (жезъл), понякога обвит с лоза и с капещ мед, който е както магически източник на благодат, така и оръжие срещу враговете на неговия култ. Наричан Eleutherios (освободител), той дава чрез виното, музиката и танца свобода на последователите си, премахва страховете и грижите им и чрез участието си в мистериите, те получават неговата сила. Еврипид описва това във Вакханки

ой е син на Зевс и на Семела. Семела е тиванска царица, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“)

Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна. Дионис става съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос.

Според орфическата традиция той е син на Зевс и Персефона – владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни метаморфози – превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис „дважди роден“. Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.

Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в л

 лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. 

В елевзинските мистерии той се идентифицира с Иакхос, син (или съпруг) на Деметра.

На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

Макар култът към Дионис да се утвърждава през VII век пр.н.е., съществуването му е регистрирано в много по-ранни източници. Появата на името му в глинени таблички, написани с писмото Линеар Б (XIII век пр.н.е.) свидетелства, че той е почитан още по време на микенския период,[12] а следи от сходен култ са регистрирани и в минойски Крит. По-късните легенди за произхода на култа му приписват различен произход – според някои той е тракийски, според други той идва от Азия или от Етиопия.

Дионисовият ритуал включва пеещи и танцуващи хорове, както и шествия. Хоровете изпълнявали в чест на бога особен химн, наречен дитирамб. На процесиите, твърде весели и шумни, разнасяли фалос, символ на плодородието и обновлението на природата. Дионис повече от останалите богове подтиквал вярващите към мистичен екстаз, буйни гърчове и необуздано въодушевление; в това сигурно играе роля и виното, но не по-малко и селската традиция на веселите празници, които следват тежката работа през лятото и есента. Участниците в Дионисиевото шествие охотно се преобразявали в легендарните придружители на бога, сатирите, като обличали специален костюм – брадати, чипоноси маски, около бедрата кози кожи с опашка и изкуствен фалос.

Към края на архаичната епоха в неговия култ се появяват драматични представления. Според сведенията на Аристотел („Поетика“, IV, 1449 a) трагедията води началото си от дитирамба, чието име „трагедия“ („песен на козела“) напомня козел-трагос, животно, посветено на Дионис. На атическия поет Теспис се приписва инициативата да въведе диалог между един актьор и хора с неговия водител, внасяйки по този начин в лирическия химн на дитирамба драматичен елемент, който бързо се развива. 

В походите си към Мала Азия Александър Велики се обявява за „Нов Дионис“. Той, както и Гай Октавий, бащата на първия император на Римската империя Октавиан Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.

Главните Дионисови празници в Древна Атина са Големите Дионисии (Градски Дионисии) в края на март и Ленеите. По селата на Атика в края на ноември се празнуват Селските Дионисии. По време на празниците се дават театрални представления и се устройват състезания. Тези представления запазват ясно изразения си религиозен характер до края на елинистическата епоха; във всяко от светилищата на Дионис имало специално съоръжение (орхестра) – отначало дървено, а по-късно зидано, предназначено за хора и олтара на бога; почетното място било отредено на жреца на Дионис. Представленията се давали само по случай религиозните празненства и били предхождани от други обреди, шествия, жертвоприношения, очищения

Според древните извори култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция. Монети на тракийски царе (АматокМедок и др.) често изобразяват символи на Дионис – гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.

  • като слънчев бог – преди всичко в Тракия, широко засвидетелстван култ. Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
  • Сабазий според древни автори е ипостас на тракийския Дионис.
  • като прорицател; култ само в Тракия, свързан с МаронРезОрфей и др. Сближава се по този начин с култа на Аполон. Вероятно под тракийско влияние в светилището на Аполон в Делфи започва да се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. В това прорицалище се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей.
  • откритото светилище в Перперикон в Родопите е именно този храм.
  • официален култ в Севтополис.
  • през римската епоха на територията на България са засвидетелствани многобройни култови сдружения, посветени на Дионис, наричани „бакхейони“ или „тиаси“.
  • По времето на Херодот светилището на Дионис в Тракия вече било знаменито. То било във владенията на тракийското племе Сатри, а жреците в този древен храм били от рода на Бесите. Светилището се намирало на „най-високата планина в Тракия“ – според Херодот. Осем столетия след него Макробий според тълкуванията на съвременните траколози, вероятно говори за същото светилище – „на хълма Зилмисос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив по средата е открит“. Тези сведения са потвърдени и от Светоний, който съобщава, че при едно предсказание „такъв голям пламък лумнал, че се издигнал нагоре над върха на светилището“. По тези сведения историците установяват формата на храма – кръгъл и свързан символично със слънчевия култ. Древните извори споменават и че „покривът по средата е открит“, за да могат да проникват във вътрешността слънчевите лъчи.До края на 5 век пр.н.е. като дърво или колона, с маска на брадат мъж, с дълъг хитон и венец от бръшлян или лозови листа и тирс вместо жезъл.

От края на 5 век пр.н.е. и особено от 4 век пр.н.е. – младеж с дълги коси, високи обувки, много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа и атрибути: тирс, чаша, бръшлян, лозафалос.

Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство още преди римската епоха: Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки – юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пансатирипантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчна плочка от Мелник от 214 г. – конник, наречен в надписа „бог Асдулес“, със спътници под лоза. Релефът на друга плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос. По българските земи се срещат и изображения на Дионис и Херакъл на колесница.

Куретите според древногръцката митология били жреци на Зевс на остров Крит. Обредите им били съпровождани с оглушителен шум и танци с оръжие в ръка. По-късно този шум и танци били свръзани с шума, които правели, за да заглушат гласа на младенеца Зевс и така да го спасят от Кронос.[1] За куретите пише Страбон.[2] 

Евгений Круглов. Дионис-Загрей, Великий Ловчий

Дионис вошел в круг олимпийцев как бог виноделия и веселья. Но и у него, как и у многих членов олимпийской семьи, есть темное догреческое и добалканское прошлое. Возможно, истоки этого культа берут начало в горных пещерах и дворцах Крита, а его связь с виноделием — явление позднее. Рассказывает кандидат исторических наук Евгений Анастасович Круглов

https://www.youtube.com/watch?v=LXlOGUD3Gw0

   




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6798046
Постинги: 3986
Коментари: 11585
Гласове: 56323
Календар
«  Февруари, 2024  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829