Населението на България се характеризира основно с расовите антропологични типове от средиземноморската раса. Българите са предимно източносредиземноморски.

Понтийският тип се характеризира като подтип на средиземноморската раса, но с по-светло оцветяване на кожата, очите и косите.

Динарският антропологичен тип се отличава с висок ръст, тъмна коса и очи, дълго лице.

Aлпийският антропологичен тип, всъщност е изотчноевропейски и се среща в България в малък процент.

2% от гените на българите са привнесени от района на Централна Азия.

Монголоидните расови белези са срещани рядко.

Според автозомния световен атлас на генетичните смешения от 2014 г. при българите около 40% от генетичния материал е европейски и условно може да се свърже с миграцията на балтославяните. Периодът на примесването на този компонент в местното население е 900 – 1300 г.^[7] От данните се установява, че от този примес 46% е подобен на този, преобладаващ у беларусите, 23% на този у литовците и 19% на този у поляците. Въпреки че българите са част от славянската етно-лингвистична група, те, както и повечето други южни славяни, се характеризират с преобладаващ генетичен субстрат, който е различен от този на западните и източните славяни. Около 55% от генетичните съставки у българите, са предимно източносредиземноморски. Те са основно гръцко, кипърско и левантинско подобни.

2% от гените на българите са привнесени от района на Централна Азия, и доказват проникването на малки групи степни номади през Средните векове, като тези гени са примесени около 850 година. Остатъчните 2 – 3 % са разнообразни генетични съставки, представени в минимални количества.

Според различни автозомни анализи, които са доста по-прецизни от тези на мтДНК и Y-ДНК, днешните българи са по-тясно свързани с някои балкански популации (македонци, гагаузи, румънци, жители на Северна Гърция, черногорци, сърби, косовари) отколкото с останалите европейци, а най-тясно с румънците, македонците и гагаузите, с които попадат в общ подклъстер.

Населението на България се характеризира основно с расовите антропологични типове от средиземноморската раса.[17] Сред българското население медитеранската раса се среща както в своите класически форми – т. нар. чисти типове, така и в много разновидности. Със средиземноморски тип се свързва среден или нисък ръст, тъмно оцветяване на кожата, очите и косите, с нежни черти на лицето и прав нос, среща се главно в Тракия и по Черноморието. Понтийският тип се характеризира като подтип на средиземноморската раса, но с по-светло оцветяване на кожата, очите и косите, тясно лице и нос, по-къс череп от същинския средиземноморски антропологичен тип, като най-често се среща в Североизточна България. Средиземноморските антропологични типове произхождат вероятно от предтракийския и тракийския етнос.

Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, представени са със западнобалтийския му антропологичен подтип, който се характеризира с висок ръст, светло оцветяване на кожата, очите и косите, дълго лице с правилни черти, и с източнобалтийския антропологичен тип – нисък или среден ръст, светло оцветяване, кръгло лице с чип нос. Северните расови типове се срещат както самостоятелно, така и смесени с други раси (при смесване на северните с тъмнопигментирани расови типове се получава депигментация). У нас те са пренесени основно от славяните. Динарският антропологичен тип се отличава с висок ръст, тъмна коса и очи, дълго лице и дълъг нос, къса глава, в най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите. Той има местен, балкански произход. Aлпийският антропологичен тип, всъщност е изотчноевропейски и се среща в България в малък процент, отличава се с нисък или среден ръст, кестеняви очи и коси, кръгло лице и чип нос, къса глава.

Монголоидните расови белези са срещани рядко, като се проявяват сред някои антропологични типове от европеидната раса чрез широки или издадени скули; широка основа на носа; монголоидна гънка на окото (епикантус), висока очница. Срещат се сред българите от Североизточна България и при шопите. Проявява се посредствам няколко антропологични типове: турански (голяма глава и очи), уралски (малки глава, лице и очи) и памирофергански – смес между монголоидната раса и средиземноморската подраса.