Свети апостоли Климент Охридски, Гораздо, Наум, Сава и Ангеларий
27 юли IX-X век Автор: Фабио Ардуино 

Не знаем нищо за раждането и младостта му. Той се появяват на сцената, когато през 9 век император Михаил III от Константинопол изпраща братята Кирил и Методий, родом от Солун, при княз Растислав Моравски като евангелисти, поискани от него. С тях е и Клемент, който се грижи за адаптирането на литургията на Изтока към християнското население. Принуден да избяга от Панония в България по подстрекателство на вражески епископ срещу „славянския обред“, тук Климент работи за опростяване на кирилицата, за да улесни нейното изучаване; и около 865 г. покръства цар Борис, който след това напуска трона, като влиза в манастир. Вторият му наследник Симеон насърчава мисионерската дейност и през 893-894 г. назначава Климент за "първия български епископ", поставяйки го начело на епархията в Белика. Но мислите му често се насочват към Охрида, където той създава манастир, който след това често посещава. Когато остарява, там би искал да се пенсионира. Но не може: всеобщият глас го иска епископ в Белика. След това е погребан в Охрид, в гробница, която става място за народно почитание. Свети Клемент се чества на 27 юли, а на някои места и на 25 ноември.

Римски мартиролог: В Охрид в Илирик, в днешна Македония, свети Климент, епископ на Драма, който, отличавайки се с култура и познаване на свещените букви, донесе светлината на вярата на българския народ. Заедно с него се почитат светите епископи Горазд, Наум, Сава и Ангеларий, продължили делото на св. Кирил и Методий в България.

България, древна славянска нация в Източна Европа, почита "Светите седем апостоли" като основни поддръжници на християнството на своя народ. Имената им са: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Първите двама, братя по кръв, както и по вяра, празнувани на 14 февруари, ще се окажат много известни на широката публика, особено след провъзгласяването им за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II, който по този начин искаше да подчертае важността на славянския свят, на който те са били апостоли, който той смята за една от двете незаменими духовни места на европейския континент; останалите петима светци, ученици на предишните двама, вместо това се отбелязват днес от Martyrologium Romanum, който ги споменава като епископи, продължили делото на Кирил и Методий в България.

Въпреки това е необходимо да се проследи накратко историята на огромната работа, предприета от двамата братя, като преамбюл на за съжаление много оскъдна информация, предадена за всеки от техните петима ученици.

Голямата им заслуга беше, че са близки към славянските народи с мисионерски методи, които, макар и напълно одобрени от папата, предизвикаха доста опозиции сред гръцките и латинските християни. Създаването на нова азбука, която по-късно носи името кирилица именно от Свети Кирил, предлагайки на славянския свят езиково и културно единство, с превода на Библията, Апостола и литургичния ритуал, е заслуга, която никой не им отрича. Това стана възможно благодарение на ценната подкрепа, оказана им от моравския княз Сан Ростислав, наскоро канонизиран за мъченик от Чешката православна църква. Обвинени в разкол и ерес, Кирил и Методий трябваше да отидат в Рим, където обаче бяха добре дошли с голямо задоволство от папа Адриан II , който ги моли да извършват светите тайни на славянски език пред него. Кирил, монах, умира в Рим на 14 февруари 869 г., докато Методий става архиепископ на Панония със седалище в сегашния сръбски град Сирмиум, като по този начин се завръща да се занимава със славянските народи. Почти до смъртта си на 6 април 885 г. той трябваше да се бори за приемането на литургичната употреба на славянския език, който беше използван в неговия погребален ритуал заедно с гръцки и латински.

Сред техните последователи и сподвижници в апостолството най-известният със сигурност е Климент Охридски, в Охрид град днес в македонска територия, която по това време обаче принадлежи на България. Самият Климент се оказва изправен пред силни разногласия с латинските евангелизатори в славянския свят и е принуден да избяга от Панония в България по подтик на епископ, който е враг на "славянския обред". Подпомогнат от човек, чийто син е възкресил по чудо, той достига Белград, след което прекосява Дунава. Но за него България беше не само убежище, а истинско ново поле за действие. Тук той работи за кирилицата, за да улесни нейното изучаване, и към 865 г. обръща цар Борис в християнството, по-късно почитан като Свети Борис Михаил I, който след това напуска трона, за да стане монах. Вторият му наследник цар Симеон I насърчава мисионерската дейност и около 893-894 г. назначава Климент за "първия български епископ", поставяйки го начело на епархията в Белика. Мислите на светеца обаче често се насочват към Охрид, където той построява манастир, който често има възможност да посещава и който избира за убежище на старините си. Народът обаче се противопоставил на избора му, тъй като не искал да се лиши от своя свети пастир, който обогатил епархията с млад местен клир, лично образован и обучен. В Охрид всичко, което трябваше да направи, беше най-накрая да бъде погребан, след смъртта си през 916 г., в гробница, която веднага стана място за народна поклонение.

С Клемент други другари също се оказаха принудени да бягат от Моравия. Главният от тях е Наум, чието име също е свързано с град Охрид и за чието житие знаем главно от житието на Климент. При последния той намира гостоприемство при цар Борис, но само Наум остава за дълго време в Преслав, тогавашната българска столица, където пребивава седем години в манастира Сан Панталеон, основан по заповед на суверена, посвещавайки се на обучение на неговите ученици. Тогава той също е предназначен за делото на покръстване на българска Македония и на брега на "бялото езеро" той предприема основаването на манастира в Охрид, посветен на Свети Архангел Михаил. Така Наум работи още седем години в Западна България, след което вече изтощен се оттегля в манастира, който е дал началото, и десет години по-късно, на 23 декември 910 г., умира. Както е лесно да си представим, той намери достойно погребение в толкова скъпия за него манастир, с погребение, ръководено от епископ Климент.

След това имаме Сан Ангеларий, който цар Борис е бил домакин на местен благородник. Той също се посвещава на разпространението на литургията, Библията и аскетическите писания на славянски език и накрая умира на неуточнена дата.

Неговите мощи на Свети Ангеларий почиват близо до Берат в Албания, заедно с тези на Свети Горадз, друг спътник, за когото не са ни предадени специални новини. Най-после откриваме Сан Сава, който не трябва да се бърка с първия сръбски архиепископ със същото име, починал малко след пристигането си в България.

Почитането на тези светци е общо за Източната и Западната църква. Всъщност католическият мартиролог чества паметта на Светите апостоли Български заедно с 27 юли, а календарът на Българската църква също им посвещава отделни празници на различни дати. 

Автор: Фабио Ардуино

Santi Clemente di Ochrida, Gorazdo, Nahum, Saba e Angelario Apostoli della Bulgaria,

La Bulgaria, antica nazione slava dell’Europa orientale, venera “Sette Santi Apostoli” quali principali fautori dell’evangelizzazione del suo popolo. I loro nomi sono: Cirillo, Metodio, Clemente, Nahum, Saba, Gorazd ed Angelario.
I primi due, fratelli nel sangue oltre che nella fede, festeggiati al 14 febbraio, risulteranno celeberrimi al grande pubblico soprattutto in seguito alla loro proclamazione a compatroni d’Europa da parte di papa Giovanni Paolo II, che volle cosм mettere in risalto l’importanza del mondo slavo di cui furono apostoli, da lui considerato uno dei due indispensabili polponi spirituali del continente europeo; gli altri cinque santi, discepoli dei due precedenti, sono invece commemorati dal Martyrologium Romanum in data odierna, che li cita quali vescovi continuatori in terra bulgara dell’opera di Cirillo e Metodio.
Occorre perт ripercorrere brevemente la storia dell’immane opera intrapresa dai due fratelli, quale preambolo alle purtroppo assai scarse notizie tramandate circa ciascuno dei loro cinque discepoli.
Loro grande merito fu l’essersi adattati ai popoli da evangelizzare con metodi missionari che, pur pienamente approvati del papa, suscitarono tra i cristiani greci e latini non poche opposizioni. L’aver creato un nuovo alfabeto, che in seguito prese il nome di cirillico appunto da San Cirillo, offrendo al mondo slavo unitа linguistica e culturale, con la traduzione della Bibbia, del Messale e del rituale liturgico, и un merito che nessuno nega loro. Ciт potй avvenire grazie al prezioso supporto loro offerto dal principe moravo San Rostislavo, recentemente canonizzato quale martire dalla Chiesa Ortodossa Ceca. Accusati di scisma e di eresia, Cirillo e Metodio dovettero recarsi a Roma, dove perт vennero accolti con molta soddisfazione dal pontefice Adriano II, che chiese loro di officiare i santi misteri in lingua slava dinanzi a lui stesso. Cirillo, monaco, morм a Roma il 14 febbraio 869, mentre Metodio divenne arcivescovo della Pannonia con sede nella cittа oggi serba di Sirmio, ritornando cosм ad occuparsi dei popoli slavi. Quasi sino alla sua morte, avvenuta il 6 aprile 885, dovette lottare per far accettare l’utilizzo liturgico dello slavo, che venne usato nel suo rito funebre unitamente al greco e al latino.
Tra i loro seguaci e compagni di apostolato, il piщ celebre и sicuramente Clemente di Ochrida, cittа oggi in territorio macedone che a quel tempo apparteneva perт alla Bulgaria. Clemente stesso si trovт ad affrontare i forti dissidi con gli evangelizzatori latini nel mondo slavo e costretto a fuggire dalla Pannonia verso la Bulgaria per impulso di un vescovo nemico del “rito slavo”. Aiutato da un uomo cui aveva miracolosamente resuscitato il figlio, toccт Belgrado, poi attraversт il Danubio. Ma per lui la Bulgaria non fu solo un rifugio, ma si rivelт un vero p proprio nuovo campo di azione. Qui lavorт per semplificare l’alfabeto cirillico in modo da facilitarne lo studio e, verso l’865, convertм al cristianesimo il re Boris, poi venerato come San Boris Michele I, che lasciт poi il trono per farsi monaco. Il suo secondo successore, lo zar Simeone I, incoraggiт l’opera missionaria, e verso l’893-894, nominт Clemente “primo vescovo di lingua bulgara”, ponendolo a capo della diocesi di Belika. Il pensiero del santo volgeva perт spesso ad Ochrida, ove face sorgere un monastero che sovente ebbe modo di visitare e che scelse quale luogo di ritiro per la sua vecchiaia. Il popolo perт si oppose alla sua scelta, non volendosi privare del suo santo pastore che aveva arricchito la diocesi di un giovane clero locale, istruito e formato personalmente. A Ochrida non gli restт che essere infine sepolto, alla sua morte avvenuta nel 916, in una tomba che divenne subito luogo di devozione popolare.
Con Clemente anche altri compagni si erano trovati costretti a scappare dalla Moravia. Il principale di essi и Nahum, il cui nome и anch’esso legato alla cittа di Ochrida, e della cui vita abbiamo notizie principalmente dalla biografia di Clemente. Con quest’ultimo trovт ospitalitа presso il re Boris, ma solo Nahum si fermт a lungo a Preslav, allora capitale bulgara, ove risiedette per sette anni nel monastaro di San Pantaleone fondato per volere del sovrano, dedicandosi alla formazione dei suoi discepoli. Fu poi anch’egli destinato all’opera di evangelizzazione della Macedonia bulgara e, sulle rive del “lago bianco”, intraprese la fondazione del monastero di Ochrida dedicandolo a San Michele Arcangelo. Nahum lavorт cosм per altri sette anni nella Bulgaria occidentale, poi ormai stremato si ritirт nel monastero cui aveva dato origine e dopo dieci anni, il 23 dicembre 910, spirт. Come и facile immaginare trovт degna sepoltura nel monastero a lui tanto caro, con esequie presiedute dal vescovo Clemente.
Abbiamo poi San’Angelario, che re Boris fece ospitare da un nobile locale. Dedicatosi anch’egli al diffondere in lingua slava la liturgia, la Bibbia e scritti ascetici, morм infine in data imprecisata. Le sue reliquie di Sant’Angelario riposano presso Berat in Albania, insieme con quelle di San Goradz, altro compagno del quale nessuna notizia particolare ci и stata tramandata. Infine troviamo San Saba, da non confondere con l’omonimo primo arcivescovo serbo, che morм poco dopo il suo arrivo in terra bulgara.
La venerazione per questi santi и comune alle Chiese d’Oriente e d’Occidente. Il martirologio cattolico commemora infatti insieme al 27 luglio i Santi Apostoli della Bulgaria, mentre il calendario della Chiesa Bulgara dedica loro anche delle feste singole in date differenti.
Autore: Fabio Arduino

http://www.santiebeati.it/dettaglio/91041