Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2023 20:00 - Дамян Попхристов: Боян Мага и учениците му са отново при нас
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1336 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
https://www.youtube.com/watch?v=VkXb12fbank

Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон Велики , основоположник на богомилството.

Княз Баян-Венеамин в Крумовата династия

Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон Велики. Описван е от средновековните книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили. Без за това да има исторически доказателства, проф. Николай РайновПетър Димков и други съвременни литературни автори го смятат за основоположник на богомилството.

Според други твърдения на Дамян Попхристов и доцент Веселина Вачкова Боян Мага получава своето висше посвещение в Сирия, която в тези времена била центърът на езотериката.

За него свидетелства кремонският епископ и историк Лиутпранд през 949 г., посланик на немския император Отон I в Цариград:

„Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“.[1]

Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни – вълк и орел.[1]

Друго автентично средновековно произведение, което представя митологизирания образ на този български принц, е руският източник „Слово за похода на Игор“ (Слово о полку Игореве), където той е описан по абсолютно същия начин, като в бележката на Лиутпранд:

„Таз песен да започнем за станали събития, за истински неща, а не с измислиците на Боян! Боян е вещ в словата, но щом засъчинява, в дървета се оплита и като вълк се скита, като орел под облаци облита. За прежни времена на битки щом си спомни, соколи десет пуска срещу ято лебеди и първият догонен лебед пее за грохналия Ярослав, за храбрия Мстислав, заклал Редед пред полкове касожски, за аления Роман Святославич. Но не соколи десет срещу ято лебедово е Боян изпратил, братя, а своите пророчески умели пръсти върху живи струни е полагал и те за княжеската слава са гърмели“.[2]

Този пасаж аргументирано доказва, че образът на този син на Симеон отрано е обрастнал с легенди, които стават част от културното достояние не само на нашия, но и на други съседни народи.

С това автентичните и надеждни сведения за Боян се изчерпват. Всички изложени по-долу подробности най-вероятно не почиват дори на наистина записани от изследователи народни предания, а по-скоро са рожба на въображението на наши писатели-романтици от първата половина на XX век.

Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България – Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена.

Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, 
Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю!
 (Раковски 1984б: 76).

„Боенец“ е буйно, несключено хоро,[3] което се играе през Велики пости в Североизточна България, се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът Буенец [4] (буенек, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на прапрапрадядото на княз Боян-Венеамин.

   




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 7061592
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56524
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031