Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2023 20:00 - Албигойци и Катари
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 985 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Те водят 813 години война срещу нас , а вие искате да ви приемат в Европата с отворени обятия! Що се заблуждавате ! Те никога не ще ни простят! И пленяването от цар Калоян на Балдуин няма да ни простят! Цветът на Западното рицарство в краката ни !

Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход) (1209 – 1229) е 20-годишна военна операция, започната от Римокатолическата църква с цел да се унищожи ереста на катарите в Лангедок.

папа Инокентий III иска да сломи катарството , след като папският легат Пиер дьо Кастелно̀ е убит,[1] папата обявява кръстоносен поход срещу Лангедок. Инокентий III прибягва до тази мярка, предлагайки земите на катарите като фиефи на всеки френски благородник, готов да вдигне оръжие.

Католическата църква винаги е строга към течения в християнството, считани за еретични, но преди 12 век тази строгост се съсредоточава върху отделни проповедници или малки локални секти. След 12 век по-организирани групи на валдензите и катарите започват да се появяват и в градовете. В западната част на Средиземноморска Франция 

Западна Средиземноморска Франция по това време е разделена между короната на Арагон и графство Тулуза.

Могъщият граф на Тулуза Раймон VI отказва помощ и бива отлъчен през 1207 г. Папата призовава френския крал Филип II да действа срещу тези, които толерират катарството, но Филип отказва. Граф Раймон се среща с папския легат Пиер дьо Кастелно̀ през януари 1208 г. и след бурно заседание дьо Кастелно̀ е убит на следващия ден. Папата реагира на престъплението с издаване на була за обявяване на кръстоносен поход срещу Албигойците от Лангедок. Папата обещава земята на еретиците на всеки, който се присъедини, и така поставя северните френски благородници в конфликт с благородниците на юг.

До средата на 1209 г. около 10 000 кръстоносци се събират в Лион, за да се отправят в поход на юг. През юни Раймон Тулузки, осъзнал надвисналата заплаха, обещава да предприеме действия срещу катарите и отлъчването му е отменено. Армията на кръстоносците се обръща към Монпелие и земите на Раймон-Роже дьо Транкавел, като целта ѝ са катарските общности около Алби и Каркасон. Подобно на Раймон Тулузки и Раймон-Роже търси разбирателство с кръстоносците, но му е отказано изслушване и той е принуден да бяга обратно към Каркасон, за да подготви своята защита.

През юли 1209 г. кръстоносците завладяват селцето Сервиан и се насочват към Безие. Те обсаждат града, призовават католиците да го напуснат и настояват за предаване на катарите. И двете групи отказват. Градът пада на следващия ден, когато неуспешна и отчаяна контраатака на обсадените завършва с нахлуване на кръстоносците през отворените градски порти. Цялото население е избито, а градът е опожарен. Съвременни източници дават оценки за броя на загиналите, вариращи между петнадесет и шестдесет хиляди. Последната цифра се появява в доклада на папския легат Арно Амори.[4] Новината за катастрофата бързо се разпространява и след това много селища се предават без съпротива.

Следващата цел е Каркасон. Градът е добре укрепен, но уязвим, пълен с бежанци. Кръстоносците пристигат пред стените му през август 1209 г. Обсадата не трае дълго, тъй като на 7 август е отрязано водоснабдяването на града. Раймон-Роже иска преговори, но е задържан от обсаждащите и останалата без предводител крепост Каркасон пада на 15 август 1209 г. Жителите са заставени да напуснат града (според Pierre Les Vaux-de-Cernay, облечени само в долните си дрехи).

Командването на армията на кръстоносците е поето от Симон дьо Монфор и му е предоставена за контрол територия, включваща Каркасон, Алби и Безие.

Следващият съществен сблъсък на двете фракции се случва близо до град Ластур и замъка Кабаре, когато Пиер-Роже дьо Кабаре отблъсква нападението на кръстоносците. Военните действия са силно ограничени през предстоящата зима, но през този период пристигат нови кръстоносни подкрепления. През март 1210 г. след кратка обсада пада град Брам. През юни кръстоносците обсаждат и добре укрепения град Минерв. Той устоява на тежък обстрел, но в края на юли с разрушаването на основния му водоизточник градът се предава. На пленените катари е дадена възможност да се върнат към универсалния католицизъм и повечето го правят. 140 от тях обаче отказват да направят това и са изгорени на клада в публичен акт на вярата. През август походът настъпва към крепостта Термес. Въпреки контраатаките на Пиер-Роже дьо Кабаре обсадата не е пробита и през декември градът пада.

Когато военните операции са възобновени през 1211 г. проличава, че агресивните действия на Арно Амори и Симон дьо Монфор вече са отчуждили чувствително няколко значими господари. Това важи и за Раймон Тулузки, който повторно бива отлъчен от Църквата. Кръстоносците си възвръщат Ластур през март и Пиер-Роже дьо Кабаре се съгласява да се предаде. През май е завладян замъкът на Емери дьо Монреал, като той и неговите висши рицари са обесени. Освен тази брутална саморазправа с благородниците няколкостотин катари са изгорени на клада. Последват лесни победи за кръстоносците в Касе и Монферан и пред тях лежи вече само Тулуза. Градът е обсаден, но тъй като сред нападателите се чувства недостиг на доставки и бойци Симон дьо Mонфор се оттегля. Окуражен, през септември Раймон Тулузки атакува дьо Монфор в крепостта Кастелнодари. Кръстоносният пълководец пробива обсадата и бяга, а Кастелнодари пада. Силите на Раймон съумяват да освободят още над тридесет града преди контраатаката им да бъде спряна при Ластур през есента. През следващата година голяма част от областта на Тулуза е завладяна отново от католическите сили.

През 1213 г. арагонски войски, ръководени от крал Педро II, владетел на Арагон и Каталуния, идват на помощ на Тулузкото графство. Те обсаждат Мюре, но през септември при една атака от замъка крал Педро загива, което обръща в бягство арагонската армия. Това е сериозен удар за съпротивата в Лангедок, но през 1214 г. положението става още по-лошо – Раймон е принуден да бяга в Англия, а неговите земи са дадени от папата на Филип II, с което най-накрая в конфликта е въвлечен и френският крал. През ноември енергичният Симон дьо Монфор влиза в Перигор, лесно са завладени и замъците Дом и Монфор, през 1215 г. кръстоносците влизат в Тулуза. Дьо Монфор получава града като награда за себе си, но през април 1216 г. го отстъпва на Филип II.

Бунтове и обрат (1216 – 1225). Войната на синовете[редактиране | редактиране на кода]

През 1216 г. Раймон Тулузки се завръща в региона заедно със сина си и бързо събира значителна подкрепа от недоволните градове. Обезвластеният граф на Тулуза обсажда Бокер и влиза в селището след тримесечна обсада и успешно отблъснати атаки на дьо Монфор за облекчаване на града. Кръстоносният пълководец трябва първо да потуши въстанието в Тулуза, а и контраатаката му е отбита при Лурд през декември 1216 г. През септември 1217 г., докато дьо Монфор е зает в региона Фоа, Раймон си възвръща Тулуза. Дьо Монфор бърза обратно, но войските му са недостатъчни за да обсадят града, поради което кампанията е спряна отново. Обсадата е подновена през пролетта на 1218 г. При опит да даде отпор на вилазка на защитниците дьо Монфор е ударен и убит от каменен проектил на отбранителните крепостни съоръжения. Според иносказанието, в града артилерията е била обслужвана и управлявана от жените и момичетата на Тулуза.

Инокентий III умира през юли 1216 г. След като и дьо Монфор е вече мъртъв, настъпва временен безпорядък. Командването преминава в ръцете на по-предпазливия Филип II, който е по-загрижен за властта си над Тулуза, отколкото за ереста на учението. През 1221 г. успехите на Раймон Тулузки и сина му продължават: Монреал и Фанжо са повторно завзети и много католици са принудени да бягат. През 1222 г., Раймон VI Тулузки умира и е наследен от сина си Раймон VII. През 1223 г. умира Филип II и е наследен от Луи VIII. През 1224 г. Амори, син на Симон дьо Монфор, е застрашен от обкръжение и изоставя Каркасон. Крепостта е заета отново от семейство Тренкавел в лицето на сина на Раймон - Роже дьо Тренкавел, завърнал се от изгнание. Амори дьо Монфор подема война с дипломатически средства, като предлага на Луи VIII да се откаже от своите наследствени претенции към земите на Лангедок. Френският крал приема и те стават френски.

Съпротивата оцелява, намирайки убежище в крепостите Фенуйиед и Монсегюр, откъдето подбудителстват малки въстания. През 1235 г. подобни вълнения принуждават органите на Инквизицията да напуснат АлбиНарбон и Тулуза. Раймон-Роже дьо Tранкавел застава начело на военна кампания през 1240 г., но е победен в Каркасон през октомври. Скоро той се предава и бяга в изгнание в Арагон.

През 1242 г. Раймон VII се опитва да се отметне от договора в Мо, като вдига бунт в Тулуза солидарно с нахлуването на английски войски, но на англичаните бързо са отблъснати и графът отстъпва повторно. Впоследствие е помилван от краля.

Катарските крепости падат една по една. Монсегюр издържа девет месеца на непрекъсната обсада преди да бъде завзет през март 1244 г. Последният пост на катарите – малката, изолирана и пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г.  

Commйmoration 800e anniversaire Croisade des Albigeois 1209 2009 JD Montsйgur

https://www.youtube.com/watch?v=9WAGvP6rmk0

Chвteaux Cathares - Cathar Castles

https://www.youtube.com/watch?v=9ABILPuVHFo

France"s Cathar region: Relics of the Middle Ages in the Pyrenees

https://www.youtube.com/watch?v=0ksqqDnvX2M

   








Гласувай:
5



1. blagovesteliseev - днес отново богомилското учение е в България
09.01.2023 21:20
Никой не може да го спре, защото е от Бога.
цитирай
2. panazea - Да , Има много преродени души , които помагат на България !
09.01.2023 21:38
1. blagovesteliseev - днес отново богомилското учение е в България
21:20
Никой не може да го спре, защото е от Бога.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
09.01.2023 23:10
Поздравления за постинга!
И двете ереси -албигойство и катарство са Български първата е наричана така в Италия-а втората в днешна Франция Защо са неудобни на църквата? Защото проповядват църквата да се върне към чистотата в отношенията, каквото е проповядвал и Христос! Да скъса с разгула и с разврата! Оттам идва и името им катари, от катарос.чисти! Ходижме с жена ми в този район Впечатли ме един връх В проучването ,което направих ,като се върнахме, оказа се планината Бюгараш, на френски, носеща нашето име ,заради катарите! В района на Каркасон мярнах табела ,за селище- Заек? Оказа се, че има много такива , предимно топоними! Явно свързани с катарите , а и с готите и келтите, преди тях- Пиринеите, река Ебро, гайтАта-стотици са......
Екатерина Велика ги определя като славянски , но е опонирана ,че там славяни никога не са ходили!
Чиста проба нашенски са , във вековете маркирани и останали, съхранени
Най- интересно е ,че тогава французите ни наричат богри- хора на бог Ра!?-слънчеви хора
Така си обясних имената Райко, Рая, Райчо Впрочем народът ни нарича Слънцето Райко, ясно е и какво означава Рай-Слънчево място От бог Ра идват!
Ето я връзкта ни, някои се мъчат да я заличат -с траките! И тяхната връзка с Египет Есна от хипотезитеза името ни е свързана с върховнияегипетски бог Ра

Всичко най- добро!
цитирай
4. panazea - Да , Лео . Има много преродени души на катарите днес и те ще помогнат на България
09.01.2023 23:20
да постигне благополучие !
Ра , Райно , Райко . Моята фамилия беше Райновска.
Не съм знаела от какъв род произлизам. Много неща не знаех.
Благодаря , за допълнението.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6839832
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031