Особено трябва да благодарим на Инокентий Трети и св. Доминик

Катарството (на гръцки: καθαροί, чисти) е религиозно течение, възникнало в средата на 10 век, но процъфтяло през 12 – 13 век в Западна Европа и определено от римокатолическата църква като еретическо^[1]. Центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga.

Богомилите пътуват на запад към средата на века. След 1140-те години катарите вече са организирана църква със собствена йерархия, литургия и доктрина. Около 1149 г. е избран първият им епископ в Северна Франция а след няколко години има катарски епископи в Алби и Ломбардия. Те затвърждават статута си при посещението на богомилския епископ Папа Никита през 1167 г. Броят на епископствата продължава да расте и към началото на XII век те наброяват общо 11: едно в Северна Франция, 4 в Южна Франция и 6 в Италия. Катарите имат особено много последователи в Аквитания и Прованс.

Папа Инокентий III (1198 – 1216) се опитва да застави Раймон VI, граф на Тулуза, да потуши ереста, но не успява. Папският легат, изпратен с тази мисия, е убит през януари 1208 г. и се смята, че графът не е бил безучастен. Срещу еретиците е свикан Албигойският кръстоносен поход и хилядна кръстоносна армия, предвождана от барони от Северна Франция, в продължение на 20 години опустошава Тулуза и Прованс и сее смърт не само сред катарите, но и сред католиците. По-ефективни се оказват преследванията от страна на френския крал Луи IX, който с помощта на зараждащата се Инквизиция сломява окончателно съпротивата на катарите. Катарските крепости падат една по една. Твърдината Монсегюр близо до Пиренеите издържа девет месеца на непрекъсната обсада преди да бъде превзета през март 1244 г. Последно малката, изолирана и пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г. 

Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.^[1] Светското му име е Джовани Лотарио, граф ди Сени, роден през 1160 или 1161 г., умира през 1216 г. 

В църковните дела Инокентий III има благоразумието и острия нюх да подкрепи францисканците, но също така няма скрупули да разреши на св. Доминик безпощадна разправа с албигойците и разорение на Южна Франция. 

Инокентий III е инициатор на Четвъртия кръстоносен поход, осъществил се от 1202 г. до 1204 г. и приключил с превземането на Константинопол на два пъти.

През 1204 г. сключва уния с цар Калоян, за което му дава титлата крал, а на търновския архиепископ Василий I Български – примас.

Светата инквизиция

Първоначалната идея за инквизиторските съдилища принадлежи на византийското духовенство, провеждащо преследвания срещу местните еретически движения. Въведена е в западната църква от папа Луций III с указ декретна папска була в края 12 век по време на Синода във Верона през 1184 г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата ѝ е да разследва и, в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на ерес. Инквизицията като самостоятелно учреждение със свой административен апарат е учредена от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите срещу албигойците, като с нейното създаване са натоварени доминиканците. 

Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Често осъдените са понасяли публично изгаряне на клада – т.нар. акт на вярата - аутодафе. Думата „инквизиция“ е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ – на обществен съд.

Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, основан от испанеца св. Доминик де Гусман през XIII в.

Първата община на ордена е създадена в Тулуза през 1214 от Св. Доминик. Орденът бързо се разпространил във Франция, Испания и Италия. Най-важната задача за доминиканците било задълбоченото изучаване на Библията и подготовката на грамотни теолози. Основали собствени университети, за да подпомогнат задачата си – в Болоня, Кьолн, Оксфорд. Разгръщат постепенно и широка мисионерска дейност – от Киев до Китай.

Доминѝк де Гусма̀н Гарсѐс (на испански: Domingo de Guzmбn Garcйs, роден през 1170 г. в Кастилия, Испания) е испански католически монах, проповедник. Известен е с това, че през 1215 г. създава монашеския Орден на проповедниците, по-известен като Доминикански орден (по името на основателя му). Умира през 1221 г. в Болоня, Италия.

Канонизиран е за светец от католическата църква. Художествено-символично се изобразява в бели дрехи под черен плащ, с лилия в ръка, знак за целомъдрие; понякога, със звезда на челото – израз на излъчваната от него святост^[1].

Свети Доминик по-късно, е назначен от епископа на Тулуза за проповедник на диоцеза,

Доминик изпраща своите проповедници из цяла Европа, по-специално в Париж и Болоня, основни университетски центрове по онова време. 

Как монашеские ордена построили Европу, которую мы знаем

https://www.youtube.com/watch?v=gQiy4J6D7kM 

Богомилите Катари имат общини и беседват ?
Иронията е в заглавието? Те са враговете на човечвството! Аутодафе и изтезания
Написването на фалшива история и разпространението й в цял свят чрез агентите на папата !
Питагор имал ли е университет? Защо тогава има Питагорейство?
Платон имал ли е университет или в една горичка е говорил със своите последователи?
Този е един йезуит , които лови наивници с мазни приказки и беседи.

Само злини са донесли тези хора.

2. elizabethborislavova - Помислих, че сериозно ги пишеш
20:36
Само злини са донесли тези хора.

Ха–ха–ха!
И за изгарянето на клада на еретиците Ян Хус и Джордано Бруно трябва да сме благодарни на католическата инквизиция.