Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2022 23:59 - Битката при Черномен
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1821 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Битката при Черномен – краят на мечтите и началото на новия ред   Сподели 11 мин. прочетено image
 

„…Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани,  други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Такъв глад настана тогава, какъвто никога от създаването на света не е бивал и какъвто, Христе милостиви, да не настава никога вече. Които пък се спасиха от тази напаст, те по божие попущение биваха изпояждани от вълци. Уви! Какво прескръбно зрелище бе настанало…“

С тези думи в преписката си от XIV в. монах Исай описва положението на Балканите след битката при Черномен през 1371 г., където османците разбиват съюзните християнски части на Серсия деспот Углеша и крал Вълкашин. С тази победа те започват трайно да навлизат на полуострова и от съюзници на византийците се превръщат в истинска завоевателна сила, целяща установяване на своя империя върху земите на Византийската, Българската и Сръбската държави.

1371 г. е изпъстрена с негативни събития за държавите на Балканите. През февруари умира управлявалият близо 40 години български владетел цар Иван Александър. В края на годината пък умира сръбският крал Стефан V Урош, син на бележития крал Стефан Душан и наследник на династиите на Тертери, Смилецовци, Шишманевци и Асеневци.

От друга страна, зимата на 1371 г. e изключително тежка, а земите на Беломорка Тракия и Македония, където са владенията на Вълкашин и Углеша, са покосени от „Черната смърт“ още през 50-те години на века. В следващите десетилетия чумата щяла да се върне на шест основни вълни в интервали от шест до петнадесет години.

Междувременно, сепаратистките движения сред балканските държави придобиват невиждани размери – Българската държава бива разделена на Търновско царство, Видинско царство и Добруджанското деспотство. Сръбското кралство е поделено между крал Вълкашин, който получава титлата си от крал Стефан V Урош. Той придобива земите на северна и западна Македония с градове Скопие, Прилеп и Охрид. В рамките на тези земи Вълкашин основава Прилепското кралство, докато неговият брат Углеша се обявява за деспот в югоизточна Македония със столица Сяр.

Причините за консолидацията на християнските сили под водачеството на Вълкашин и Углеша могат да се открият в няколко събития от края на 60-те години на XIV в. На първо място е походът на савойския граф Амадей VI на Балканите. Амедей идва в подкрепа на своя братовчед византийския василевс – Йоан V Палеолог, като през 1366 г. успява да превземе от османците изключително важната стратегическа крепост Галиполи и да я върне на византийците. До този момент Галиполи служи на османците като входяща точка на ордите им от Мала Азия към Европа и балканските царства.

На второ място, походът на Амадей Савойски откъсва голяма част от българското Черноморие от владението на цар Иван Александър. Походът на савойския граф отслабва повече българските позиции, отколкото османските. В резултат войските на султан Мурад I успяват да завземат Одрин през 1369 г., Пловдив през 1370г. и Стара Загора на следващата. Османските орди достигат стените на Сердика и пътят към Македония е открит.

Набралите самочувствие нови владетели в региона на Македония – крал Вълкашин и брат му деспот Углеша, решават, че е настъпил моментът да се разправят веднъж завинаги с османските завоеватели. Те са подкрепени от селското население, тъй като през този период османците извършват невиждани кланета и грабежи над него – нещо, което местните християнски владетели, макар и многократно водили войни помежду си, отдавна са преустановили. Византийският историограф Дука разказва за грабителските набези:

„Турците, повече от всички други народи обичат грабежите и неправдите. Те проявяват това и във взаимните си отношения, пък какво остава до християните? Щом само чуят да засвири гласът на тръбата за нападение…, всички доброволно се втурват на тълпи – като река, която се излива. Повечето от тях са без кесии и торби, без кама и меч. Други вървят пеша и тичат, образувайки редица от многочислени войски, често само с един боздуган в ръка. Нашествието им трае непрекъснато и те са подчинили всички провинции от Херсонес до Истър” .

Това е причината във войската на Вълкашин и Углеша да се включи огромен брой селско опълчение. Различните извори дават различна информация каква точна е числеността на християнската армия. Монах Исая разказва, че деспот Углеша събрал „всички сръбски и гръцки войски и брат си крал Вълкашин и други мнозина велможи, нещо около 60 000 избрана войска”. Димитър Кантакузин говори за  „70 000 обучени въоръжени мъже“, а пък Мавро Орбини, че броят на армията бил 20 000 бойци. Във всеки случай, за периода събирането и на 20 000 души войска е голямо постижение.

Септември 1371 г. се явява точният момент за атака. Падането на Галиполи изолира румелийската армия на османците от анадолската. Султан Мурад I най-вероятно остава в Мала Азия, което прави един изненадващ удар срещу Одрин – най-силната крепост на османците на Балканите, идеалната възможност за спиране на нашествието. В „Корона на историите“ османският историк от XVI в. Ходжа Садеддин твърди, че поводът за битката дошъл след като Пловдив бил завзет от османците. Тогава пловдивският управител бяга и се обръща за помощ към сърбите. Углеша започва мащабна подготовка за поход, като християнската войска се събира в столицата му – Сяр, откъдето се отправя за Одрин.

Съставът на армията е мултиетнически – в нея се включват предимно сърби и българи, гърци, според някои извори наемници и от Унгария и Влашко. Без съмнение обаче тази маса от хора с различен произход и език е трудна за командване – нещо което ще си проличи в хода на битката. От отсрещната страна османците разполагат при всички случаи със значително по-малка войска. Димитър Кантакузин говори за 4 500 души, Лаоник Халкондил – за едва 800 души, а Мавро Орбини казва, че силите им били 3000 „от най-добрите хора“. Врагът бил предвождан от двама от най-опитните им пълководци – Лала Шахин и Хаджъ Илбеги.

Множество са грешките, които християнските сили допускат. Те са водени от мисълта, че съдбата е на тяхна страна и че вършат богоугодно дело, и подхождат с увереност, въпреки неопитността на крал Вълкашин и деспот Углеша, които до този момент не са се отличили с нито една значима военна победа.

На 25 септември християнската армия се настанява на лагер срещу брега на река Марица край селото Черномен на около 30 км от Одрин. Ако се доверим на османския историк Садеддин армията на Углеша „денонощно тънела в блудства и разврат, в нощно пиянство и дневен махмурлук“.

Хаджъ Илбеги е изпратен с известен брой хора да разузнае позициите на християнската войска и като видял положението ѝ, решава, че най-изгодно е не да докладва на главнокомандващия Лала Шахин (решение, което ще му струва живота), ами да атакува. Християните се объркват, помисляйки си че са нападнати от огромна армия. В нощната суматоха на 26 септември мнозина намират смъртта си, като според изворите в паниката започват дори да се избиват помежду си.

С подчертаната си хиперболизация и самочувствие Ходжа Садеддин разказва събитията по следния начин: „…В тъмнината – обкръжена от свистене и крясъци – тяхната окървавена и окаляна безбройна тълпа взаимно се изпотрепала и унищожила. Безсилни да се бият, обезумелите от страх глупаци наизкачали от леглата си като хвърлено в огъня на войната стадо хищници и побързали да избягат от полесражението. Изпарилите се като дим от огъня на наказанието жалки неверници се излели към река Мерич и потънали във водите й. Други – наплашени до смърт от ловкостта на газиите – напуснали ужасяващото място и се напъхали по дупките.“

Монах Исая пък с болката на християнския свещеник допълва: „Те не само не изпъдиха турците, но и сами силно пострадаха, защото бяха избити и костите си там оставиха непогребани; други, множество голямо, погинаха от острието на меча или бяха откарани в плен; трети, малцина, бяха сполучили да се спасят и да се върнат”.

В хода на битката загиват Углеша и Вълкашин.
image

Безспорно това, което се случва край Черномен остава следа за векове напред. Черномен е краят на мечтата да се спре османската експанзия и Вълкашин и Углеша да се обкичат със славата на Тервел, който разбил арабите и спасил Европа шест века по-рано. В същото време Черномен е и начало. Това е началото на тотална война на исляма срещу християнството.

Иван Божилов и Васил Гюзелев много точно описват мащабния контекст на битката: „На 26 септември 1371 г. Балканите станали свидетели на нещо различно: сблъсък между две държави, между две нации сблъсък за надмощие на полуострова, за прогонване на турците от Европа или  обратното, за сломяване на християните.“

При Черномен християните не просто губят битка, те губят възможността да спрат зараждащата се мощ на исляма. Георги Острогорски пише: „Това е била най-важната и с най-големи последици победа на турците преди 1453 г. Нейният първи резултат бил разгромът на Серската държава, а нейна далечна последица — гибелта на всички балкански държави. Тяхното завладяване било въпрос на време“.
image

Оттук нататък новият ред ще е постоянното засилване на ислямската заплаха, а последният опит тя да бъде спряна от балканските християни ще кулминира в битката при Косово поле 18 години по-късно…

/източник: bulgarianhistory.org/
https://bunt.bg/bitkata-pri-chernomen-krayat-na-mechtite-i-nachaloto-
na-novia-red/ 



Гласувай:
6



1. panazea - Българското участия в похода и битката при Черномен:
08.12.2022 00:30
В своя “Царственик”(1844) Х. Павлович пише:
“Йоан Шишман им прати от Дакия помощ 15 000 души българи и власи”.
Подобна е и цифрата на войниците от Ахтаровият препис.
Броя на войниците е силно преувеличен защото цялата християнска войска надали е надхвърляла 20 000 човека.
Поп Харитон в своята “Първа преправка на История славянобългарска” отбелязва:
“Цар Йоан Шишман от Загоре и Дакия също изпратил войска на помощ на Вукашин - около 115 000 българи и власи”.
Идентично е написано и в Рилската преправка. Тук цифрата на воиниците е силно преувеличена.
Кой обаче е упоил войската , за да бъде победена , това е бил цветът на събраната Християнска войска срещу агаряните !
Историята мълчи , кой е направил комплот срещу българи и сърби ! Някой грък или някой венециански търговец?
цитирай
2. barin - Здравей, Тони. Тук се отваря пътя на ...
08.12.2022 06:13
Здравей, Тони. Тук се отваря пътя на турците. При една наша победа съвсем различна щеше да е съдбата не само на България, но и на другите страни до Австрия.
Поздрави!
цитирай
3. panazea - За съжаление не сме успяли да спрем турците ! Нямало го е княз Тервел да ги води , както срещу арабите!
08.12.2022 06:40
Сръбските и гръцките историчари толкова са нагли , че не споменават Българското участие в битката. А Иван Шишман им е пратил войска Българи и даки , но не е можел открито да се противопостави , защото е бил васал на турците. Нищо лошо. И Скендербег е бил васал , но после ги е помлял !
А кой ни е скроил шапка и е напил войската , рано или късно ще научим!
Или са гърците , или венецианските евреи . Само те имат полза от Османската империя в Европа.
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, Тони!
08.12.2022 09:25
1371 година е критична за Иван Шишман! Сестра му Кера Мария или Тамара е вдовица Носят се легенди за неземната и красота! Те стигат и до Мурад Първи Той праща послание с пратеници и зестра! Иска я за първа жена! В замяна обещава ,че няма да закача Българите Самият Мурад е хубавец Кера Тамара и склонна ,но при условие, че запази вярата си! Шишман отклоняма искането Това не разгневява Мурад, напротив ,разпалва любовта му! Не се знаят подробности, но в него се влюбва и Кера Тамара На второто искане Шишман склонява, като е изпълнено желанието на Кера Тамара или Мария, да не сменя вярата си!
Щишман, Тони е пратил Български войници, които , заради тях областта отвъд Дунава се нарича Валахия! Те са валаси, Българи В Козичено и до днес се пеят ваяшки песни, но те не са власи ! Гледали са кози, както и здругите войници дребен добитък Дума румънска не знаят!Това е грешка, умишлена, за да се порумънчат Българите отвъд Дунава! Може би в този период те се командват от Мирчо Стари, бащата на Влад Дракола! Мирчо Стари е чешит От разказите на Бащавми знам, че войските му са закъснели Дали другите са избързали, не са ги дочакали, дали е умишлено, в което не ми се вярва, това е причината за неуспеха! Но Мирчо Стари 20 години по- късно не изпълнява нареждането на Шишман ,да тръгне с армията за Търново Това е причината за падането на престолния град!

Кера Тамара също обича Мурад! Когато го убиват, по тази причина е оставена в двора и то, като като първа дама на двореца Думата и е закон!! Авторитетът и е огромен Изпълнено е желанието й ,да бъде в смъртта си до Мурад До неговия саркофаг има един малък, ,на царкинята Марийче- в ммавзолея в Бурса на Османските владетели
Та Шишман не е можел да се противопоставя своеволно на Мурад! Въпреки любовта на Мурад към сестра му, тя е един вид заложница!
А Иван Шишман я обича много Твърди се, че Мурад и е обещал да направи брат и съвладетел, но смъртта му е попречила за това Синът му Баязид, от гъркиня,, е друг, мрази Българите!

Хубав ден!
цитирай
5. panazea - Благодаря , Лео , за допълнението.
08.12.2022 09:54
Мурад тогава е завоювал и е давал земи на васалите си . Сигурно е желаел да подели властта си с Шишман. Затова официално българи не са записани в тази битка. Това са земите на Тракия и Македония . Може ли само сърби и гърци да се бият за нея? Гърците даже не са и войници, а взимат винаги наемници.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6844345
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031