Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2022 23:24 - Елинизмът и създаването на съвременна гърция
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 АНТОНИС ЛИАКОС (АТИНА)

Как да бъдеш грък чрез присвояване на историческото време, езиковата идентичност и пространствения символизъм1 

Гръцката историография е продукт на гръцката национална държава.9 По време на основаването на новата държава основополагащият мит е този за възкресяването на митичния феникс.10 Неговото значение е, че самата Гърция възкръсва, подобно на митичния феникс, след като е била подчинена на македонци, римляни, византийци и турци. Константинос Схинас, първият ректор на Атинският университет през 1837 г., използва метафората за поробената Гърция, предадена от македонците на римляните и в последствие от византийците на турците.11 Това е първата официална представа за гръцка история след Освободителната война от 1821 г. Като последствие първият период, който е въведен в националното историческо съзнание, е класическата Античност. Присвояване на този период е установено по време на влиянието на Просвещението в Гърция, около петдесет години преди гръцката революция и, макар не без несъгласие или възражения от поствизантийската традиция на православната църква, има доказало силно надмощие в националното съзнание на съвременните гърци.12 

И все пак, за разлика от повечето млади нации, от които се очаква да изградят представата за себе си в собствените си очи, митът за Древна Гърция оказва въздействие и извън гръкоезичната общност в Османската империя. През модерната епоха гърци получават паспорт без особени усилия (за разлика от балканските им съседи или други млади нации), за да се представят пред Европа и света.

Историята за това как митът за Древна Гърция е включен в съвременната гръцка идеология е сложна и противоречива. Най-силната традиция в Европа, дори преди създаването на националните държави, е традицията на писмените текстове: гръцки, латински и иврит.13 Тази писмена традиция е корпусът и мястото, където се оформя първоначалната преднационална история. Преди появата на националните държави, митовете за националния произход са свързвани с тази писмена традиция.14 Гърците присвояват голяма част от тази ерудитска традиция и я превръщат в национална традиция. Това присвояване не е единичен случай. Елинизмът като културен топос е интелектуален продукт на Ренесанса, който в последствие е обновен чрез различни интелектуални течения, от Просвещението до Романтизма.15 Като концепции, елинизмът и идеята за възкресяването са тясно свързани. 

Празните страници от гръцката история стават видими в средата на XIX век. През 1852 г. историкът Спиридон Замбелиос изтъква: „Ние само се надяваме, че всички тези разпръснати и разпокъсани части от нашата история ще бъдат събрани и ще бъде постигната пълнота и единство”.21 Да бъдат запълнени тези празнини означавало да се намерят критерии и смисъл за да бъдат присвоени различните периоди като македонската доминация над Гърция, елинистичния и римски период, византийската ера, както и венецианското и османско владичество. През 1872 г. философът Петрос Враилас Арменис очертава накратко значението, което трябва да се изтъкни при всяки от тези епохи:

Запълването на тези празнини е задача на гръцките историографи през втората половина на XIX век. През 1918 г. историкът Спиридон Ламброс обобщава историческия продукт от първия век на независимата гръцка държава, като посочва: „Концепцията за единството на гръцката история, която представя съдбата на един народ, запазил националната си съществувание и съзнание през вековете, се роди твърде късно”.23 Включването в националния наратив на периодите, които биха допринесли за създаване на националната история, става поетапно в продължение на повече от три поколения историци, от Кораис до Папаригополус и след това Ламброс, и то не без възражения и културен дебат.

Хронологията на включването на различните периоди е функция на връзките между гръцката и западноевропейската историография. Например, присвояването на македонския и елинстичния период чрез концепцията за национално надмощие е улеснено от отделянето на понятието за гражданска свобода от класическа Гърция. В рамките на дебата за преоценка на елинистичния период (в немска историография от XIX век) става възможно да се представи епохата на Елинизма (със значението и културните характеристики, които са ѝ приписвани по това време) като предшественик на 

християнството и да установи имперския идеал (най-вече в трудовете на Йохан Густав Дройзен).24 Неприязънта на Волтер, Гибън и Хегел към Византия, с други думи отрицателното отношение, развито към нея в рамките на Просвещението, не е позволило по това време тя също да бъде включена.25 Освен това, откакто „Елинизмът” като културна конструкция на западната цивилизация се възприема от елинофилите като възраждане на Античността в модерна Гърция, отхвърлянето на византийския и всякакви други исторически периоди между класическите векове и гръцкото въстание от 1821г. е неизбежно. За да бъдат преодолени огромните различия между класическия идеал и действителността на модерна Гърция, концепцията за залеза и упадъка е неизбежна. Според Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд” (2: 73) Съвременна Гърция е „тъжен спомен за отминала слава”. При това концепцията за възкресяването всъщност предполага прекъсване на развитието, празно пространство между първия и втория живот. Идеята за „реликтите”, широко разпространена в ранната модерна и романтическа култура, предполага момент на смърт, на оплакване и меланхолия,

Присвояването на византийския период има особено значение, тъй като илюстрира прехода от една ментална структура на историческото въображение към друга: от схемата на възраждането към тази на континюитета. Това е преход, който засяга главно представите за историческото време. След като този преход е завършен, всеки исторически период би намерил своето място в схемата. Резултатът и отчасти причината за значителната ментална промяна е монументалния труд на Константинос Папаригополус История на гръцката нация (1860-1874). Папаригополус, почитан като „национален историк”, създава големия наратив и въвежда нов стил на писане в гръцката национална историография.27 Докато неговите предшественици използват формата за трето лице, когато говорят за своя обекта, Папаригополус въвежда преобладаваща употреба на „ние” и „нас”, когато представя гърците от миналото по начин, който идентифицира читателите с представителите на нацията. В допълнение, присвояването на византийската история променя същността на националната идентичност и я транформира от нещо, внедрено от учените, в нещо възникнало по естествен път. Тази модификация придобива чертите на „бунт” срещу представата за националната същност, наложена на Гърция от европейския класицизъм. Тази трансформация е израз на общото усещане на гръцките интелектуалци от XIX век: 

https://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/287-elinizmat-i-sazdavaneto-na-savremenna-gartziya.html

 

   



Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5395701
Постинги: 3675
Коментари: 11400
Гласове: 54578
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031