Днес е голям празник !

На този ден празнува и дядо ми Ангел . Като всеки ангел той се е Ъплоуднал в Облака .

А ние на земята помним как събираше цялата рода на Именния си ден.

Дядо беше останал почти без роднини . Майка му умряла млада на 30 години и оставила две сирачета Ангел на 10 и Кирил на 5. Кирил се изучава , става художник .

Цял живот дядо си се справяше сам ! 14 годишен работи във фурната на баща си ! Ама каква работа!

Сутрин става в 4 часа , измива се, облича се , лъсва си обувките и засмян тръгва . Премита тротоара пред фурната , замесва тестото и го оставя да втаса , после пече кифличките и първите посетители пристигат в 6 , привлечени от уханието на топли топли кифлички !

Това е поколението родено след Освобождението , възторжено и работливо ! При тях няма не искам , няма не мога !

В махалата живеят дядо Благоев , Димитров и Смирненски.

Всички са били чучулиги. Дядо 14 годишен носи плаката „Искаме хляб“. Прибират го в полицията и бой. Баща му едвам го отървал. После го завел във фурната и му показал:

- Нали искаш хляб? Ето ти хляб !

Прадядо ми Димитър е държал хан на ул. Стамболийски , един от 10 хана по онова време в София. Там освен ресторант , хотел за гостите имало и конюшна за конете , защото така са пристигали хората в София , да си продадат товара.
Прадядо Димитър е имал на брега на Охридското езеро къща , но като остават Македония под турско , той натоварил каруцата , взел майка си Панерия и пристигнал в София , в Свободна България. Тук общината дава земя на бежанците и той си построява двуетажна къща на върха срещу Семинарията.
Бил е достатъчно умен , за да знае , че в Македония няма да има живот !
Първо си прави Фурна , после Гостилница. Жени се за Фанка , бежанка от Прилеп , която му ражда двама сина , но умира млада. После се жени за Марица , която му ражда Иванка и Вера , сестрите на дядо. Обичахме да ходим на гости при семинаристите , защото ни посрещаха мило сестрите му  и къщата беше хубава , двуката с голяма елепсовидна покрита тераса.
Дядо е било обикновено дете , весело и обичливо. Винаги си пееше. 

Когато царицата минавала с каляската си по софийските улици , дядо и другите хлапета викали:

- Позор , позор !

Защото царицата се вози на каляска , а гражданите ходят пеш !

И ми разказваше дядо за всички тези персонажи от първо лице !

Смирненски е бил анархист . Още ученик е бил кротко дете , с големи черни очи и е пишел стихове.

Баба Парашкева е била едно злобно бабище , което е гонело децата .

Ето къде се получава разминаването между книгите и спомените от първо лице .

Книгите са пропаганда ! И тогава , и по време на Хитлер , и след войната , и сега !

А ние трябва да четем между редовете , за да разбираме какво що !

И да осмисляме !

Дядо събираше на своя Имен ден цялата рода на баба , а ние децата се радвахме , получавахме бонбони .

Беше голямо веселие. Там бяха братовчедките ми и децата на Митко Дембата , приятел на вуйчо Ванчо.

Там непременно идваше Кюпчето , тетка Наде , женена за тетин Перо , а той беше син на Лев Огнянов , за който можете да прочетете в интернет . Бил завършил Роберт колеж и бил фактор в гр.Охрид , но когато Великите сили дали тази област на Югославия и след погрома на Охридско-Дебърското въстание, е дошъл в Свободна България , за да не го убият шумадийските разбойници.

Затова са пеели хората там: Европо , Европо , блуднице Вавилонска , кръвнице Македонска.

Ние сега се сърдим на техните правнуци , но още тогава Европата е искала да ни разкъса и го е сторила!

За тетка Наде и тетин Перо знам такива смешни истории! Те с дядо са били комбина . И двамата беднички и са се чудели как да си прехранват семействата.

На един празник пра дядо Никола събрал дъщерите и родата на празник.

Тетка Наде реже месото и хвърля парчета под масата , та после да си ги съберат и да си храни децата , горката.

През една студена зима , майка ми дете болна , дядо няма пари , горкия , за лекар и лекарства .

Отива в склада , където тъста държи дърва за продан и си взима няколко кютука. Чува шум и се скрива в сянката. Пристига тетин Перо и той за дърва , за да топли семейството си .

Така са живяли хората през 19 25г. Ако мислите , че им е било леко , лъжете се !

Събрали се четирима ортаци с дядо и направили гостилница , а дядо готвел хубаво и посрещал всички със усмивка.

След 9ти не му давали работа , защото бил гостилничар !

Пък татко отишъл и казал :

- Това е работен човек , от 14 годишен работи !

И му дали на дядо работа като касиер в ресторанта на Операта , защото е почтен и всичко при него е точно. Той много уважаваше татко , защото е способен и всичко може !

След като се пенсионира продължи да работи до 86 години.

Носеше в къщи храна от ресторанта с канчетата , а с парите си плащаше сметките и не тежеше на децата си.

И дядо преживя всичко и си отиде на 96 години , обичан от всички.

И нямаше човек , който да каже : Бай Ангел ми направи неприятност !

Това беше поколението на почтените еснафи , които изнесоха войните на плещите си , въздигнаха България , отгледаха си децата и живяха достоен живот !

 Пет поколения Българи се борят срещу неправдите на Европа и даването на Македония на сърбите.

100 години геноцид на Българите в Македония!

Лев Огненов Левъ Огнѣновъ е роден в 1863 или 1870 година в Охрид,^[3] тогава в Османската империя. Осиновен син е на охридския първенец Петър Огненов.^[4] Учи за кратко в Солунската българска мъжка гимназия, а през 1887 година завършва Роберт колеж в Цариград и учителства в Охрид и Велес.

Огненов, който е един от най-учените охридски граждани, дълго време работи като секретар на охридския митрополит Методий,^[2] но през април 1903 година е арестуван и затворен в Охридския затвор по донос на сърбомани. Освободен е в края на същата година.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Охрид.^[9][10]

При избухването на Балканската война е македоно-одрински опълченец в Сборна партизанска рота на МОО.^[11]

През 1913 година Лев Огненов участва в Охридско-Дебърското въстание срещу новата сръбска власт и е избран за председател на градското началство на Охрид.^[2] След погрома на въстанието Лев Огненов се установява в България, работи като домакин на Александровската болница.

https://www.youtube.com/watch?v=lctn12r5xg4