Ще ви разкажа спомени от първо лице на Софийка Тахтаджиева от Пазарджик.

Тя е млада невеста с две деца , а мъжът й Ненко е на война вече 6 години.

Кметът е обикалял със стражари и е секвестирал брашното , което хората са имали в запас.

Един селянин се бил договорил с мъжа й , донесъл малко чувалче с брашно от селата , но й го взели.

Във фурната правели черен хляб като кал , но тя все пак е носила нещо на децата.

Един ден фурнаджията заявява , че няма да има хляб ! Децата почват да плачат .

Жените ядосани тръгват към кметството и мятат камъни по прозорците.

Излиза кметът и успокоява жените , че ще има хляб . Наистина се намира брашно от някъде скрито?

Ето как спекулантите заедно с кмета са забогатявали от глада на войнишките жени и деца !

Това са преживяли нашите баби , когато са били млади , а мъжете им на фронта !

На един Софийски банкер от Франция и Англия му изпращат пари , за да закупи и изнесе житото от България , за да няма за германците ! Никой не се интересува какво ще ядат Българите.

Така се създава изкуствен дефицит , подлагат се на глад жени , деца и войници.

Този банкер след войната е съден и лежи в затвора ! Съжалявам , че не си спомням името на банкера и името на филма.

Предателството спрямо собствения народ не е от вчера !

Официална информация:

През май, когато правителството намалява хлебните дажби, те обхващат всички краища на страната. На протест се вдигат хиляди жени от Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, София, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Видин, Ловеч

Женските бунтове са масови демонстрации и бунтове, в които вземат участие преди всичко майки, съпруги и деца на фронтоваци. Избухват в края на Първата световна война (1914–1918 г.) и са резултат от дълбоката политическа и икономическа криза в страната. Цените растат, липсват стоки от първа необходимост, ширят се спекулата и черната борса. Най-масови са бунтовете в селата, защото те са засегнати по-тежко от реквизициите на селскостопанските храни и от мобилизацията на хора и работен добитък. По време на демонстрациите се издигат искания за спиране на войната, прекратяване на реквизициите, против глада и скъпотията. На редица места жените манифестират с червени знамена и черни забрадки. Към техните протести се присъединяват войниците отпускари и възрастни мъже.
Един от първите Женски бунтове избухва на 9 март 1916 г. в гр. Бургас поради това, че общината не изплаща помощите на бедните войнишки семейства. На следващата година се провеждат демонстрации против скъпотията и глада в Дупница. Най-масови и многобройни са бунтовете през 1918 г. През май, когато правителството намалява хлебните дажби, те обхващат всички краища на страната. На протест се вдигат хиляди жени от Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, София, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Видин, Ловеч и десетки други градове и села. Избухват стихийно, като в някои градове продължават по 2–3 дни. 

https://www.youtube.com/watch?v=WdmCmHTkFuo