Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 година в Лайпциг, на улица „Брюл“ №3 в еврейския квартал на града. Въпреки това той е етнически немец, девето дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йохана Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на хлебар.

В края на 1820 година той постъпва в училището на пастор Вецел в Посендорф край Дрезден, където учи и малко пиано от учителя си по латински.

На девет години той е силно впечатлен от готическите елементи в операта на Карл Мария фон Вебер „Вълшебният стрелец“, който има възможност да гледа под диригентството на автора

През февруари 1831 година Вагнер постъпва в Лайпцигския университет, където става член на Саксонското студентско братство.^[16] Той взема и уроци по композиция при Кристиан Теодор Вайнлиг

В Магдебург Вагнер се влюбва в актрисата Мина Планер и след провала на „Забранената любов“ той заминава при нея в Кьонигсберг,

През 1839 година Рихард Вагнер и Мина Планер натрупват толкова дългове, че са принудени да напуснат Рига, бягайки от кредиторите си.^[29] Това е първият епизод на постоянните проблеми с дълговете, които преследват Вагнер през целия му живот.^[30] Двамата заминават за Лондон с кораб,^[31] като бурното пътуване се превръща във вдъхновение за операта „Летящият холандец“ („Der fliegende Hollдnder“), написана малко по-късно от Вагнер по скеч от Хайнрих Хайне.^[32] През септември 1839 година двамата пристигат в Париж

 Майското въстание в Дрезден през 1849 година, по време на Германската революция. За да избегне арест след потушаването на въстанието, Вагнер напуска страната и отива в Париж, след което се установява в Цюрих, 

„Пръстенът на Нибелунгите“ („Der Ring des Nibelungen“). Още в Дрезден той започва да работи по сценария на бъдещия цикъл от четири опери. Първоначално, през 1848 година, той пише либрето за една опера – „Смъртта на Зигфрид“ („Siegfrieds Tod“). След пристигането си в Цюрих той разширява сюжета с операта „Младият Зигфрид“ („Der junge Siegfried“), която разглежда ранните години на героя. Той завършва текста на цикъла с либретата на „Валкирия“ („Die Walkьre“) и „Рейнско злато“ („Das Rheingold“)  

През май 1864 г. Вагнер получава покана от крал Лудвиг II Баварски да заживее в Мюнхен. Току-що преживял провал във Виена, Вагнер се възползва от този шанс. Настанен е в двореца на улица „Бринерщрасе“. Започва да оказва влияние върху краля.На 11 юни 1865 г. е премиерата на „Тристан и Изолда“ .

„Пръстенът на Нибелунгите“ – Der Ring des Nibelungen с четири части:

„Рейнско злато“ – Das Rheingold (1854)

„Валкирия“ – Die Walkьre (1856)

„Зигфрид“ – Siegfried (1871)

„Залезът на боговете“ – Gцtterdдmmerung (1874) 

https://www.youtube.com/watch?v=1PBhlPeTJ_g