„Залезът на боговете“ (на немски: Gцtterdдmmerung) е опера на германския композитор Рихард Вагнер,^[1] поставена за пръв път на 17 август 1876 година в Байройт.

Тя е последната от четирите части на цикъла „Пръстенът на нибелунга“, като композирането ѝ започва през 1869 година. В центъра на сюжета е историята на героя Зигфрид и краят на ерата на боговете и героите.Времето на действие е митологично, мястото на действието е бреговете на Рейн. 

Пролог

Същата област като в края на Валкирия. Нощ, блясък на огън. Норните въртят нишката на съдбата. Те знаят, че Валхала ще изгори в огромен пожар. Става светло. Брюнхилде и Зигфрид излизат от пещерата. Героят се готви за нови подвизи. Той дава на Брунхилда пръстена на нибелунга и се сбогува с нея (дует "Zu neuen Taten"; "Слез на земята, мой герой!"). 

Акт първи

Замъкът Гибихунг близо до Рейн. Гюнтер и сестра му Гутруна разговарят със своя полубрат Хаген, син на джуджето Алберих, който събуди в него жажда за съкровищата на Рейн. Хаген вдъхновява Гюнтер със страст към Брюнхилде, премълчавайки факта, че дъщерята на Вотан е станала съпруга на Зигфрид, и обяснява, че само Зигфрид може да премине през пламъците, които пазят Валкирията. Героят идва в замъка, където пие магическа напитка, приготвена от Хаген, и се потапя в забрава. Зигфрид забравя миналото, обзет е от страст към Гутруне. Той моли Гюнтер за ръката й и получава отговор, че първо трябва да му помогне да овладее Брунхилде. Зигфрид и Гюнтер сключват пакта си с кръв („Die so mit dem Blitz“, „Излях топлината на живота в това вино с червена кръв“). 

Нейната сестра Валтрауте идва при Брунхилде, молейки да даде пръстена на дъщерите на Рейн, за да предотврати смъртта на боговете („Hцre mit Sinn, was ich sage!“; „Виж, сестро, в моята печална история“) . Брюнхилде отказва: тя никога няма да се раздели с обещанието за любов на Зигфрид. Облаците се събират. Чува се рогът на Зигфрид. Той минава през пламъците, маскиран като Гюнтер (благодарение на магическия си шлем). Брунхилде, която се втурва да го посрещне, се оттегля ужасена. След кратка борба Зигфрид взема пръстена от нея и го отнася със себе си. 

Действие две

Речен бряг близо до замъка на Гюнтер, нощ. Джуджето Алберих внушава на спящия Хаген, че трябва да завладее пръстена с измама. Появява се Зигфрид, горд от това, което е постигнал, а малко по-късно Брюнхилде и Гюнтер. Хейгън надува своя рог, призовавайки хората. Подготвя се гощавка („Was tost das Horn?“; „Кой надува рога?“). Гюнтер обявява две сватби – своята (жени се за Брюнхилде), както и на Зигфрид и Гутруна. Всички забелязват депресивното състояние на Брунхилд. Тя обвинява Зигфрид в лъжесвидетелстване, но героят, който е забравил всичко, е безразличен към нейните упреци („Was muht Brunhildes Blick?“; „За какво са объркани очите на Брунхилда?“). Хаген насърчава Брунхилда да търси отмъщение, а тя му разкрива слабото място на Зигфрид – това е неговият гръб. 

Трето действие

Близо до реката Зигфрид среща дъщерите на Рейн. Те молят героя да им върне пръстена; когато откаже, предсказват смъртта му. Гюнтер и Хаген се връщат от лов, предлагайки на Зигфрид питие, което връща паметта му. Героят си спомня живота си, любовта към Брунхилде („Mime hieb ein murrischer Zwerg“; „Имало едно време Миме, свадливо джудже“). Когато обръща гръб на Хаген, той го пронизва с копие. Последните думи на Зигфрид са отправени към неговата любима („Брунхилде! Хайлиге Браут!“; „Брунхилде! Булката на боговете!“). 

Нощта се спуска. Тялото на починалия се носи в замъка в тържествена процесия. Хаген и Гюнтер спорят за пръстена. Хаген ранява смъртоносно Гюнтер, но когато той се опитва да свали пръстена от пръста на Зигфрид, ръката на мъртвия се вдига заплашително и Хаген се отдръпва ужасен. Брунхилде, измъчвана от угризения на съвестта, сваля пръстена от ръката на Зигфрид, за да го върне на дъщерите на Рейн. След това, скачайки на кон, тя се втурва в огъня, върху който е изгорено тялото на Зигфрид, обвинявайки Вотан за смъртта му („Wie Sonne lauter“; „Като слънцето, благотворното лице е ясно“). Огънят пламва, обхващайки замъка. Хаген загива във вълните на преливащия се Рейн. Огънят достига небесата, Валхала гори, боговете загиват в пламъци. Злото изкупено. Рейн се връща на своите брегове. Русалки лудуват в спокойните му вълни, играейки си с пръстена.

Gцtterdдmmerung (German: [ˈɡœtɐˌdɛməʁʊŋ] ( listen); Twilight of the Gods),^[1] WWV 86D, is the last in Richard Wagner"s cycle of four music dramas titled Der Ring des Nibelungen (The Ring of the Nibelung, or The Ring for short). It received its premiere at the Bayreuth Festspielhaus on 17 August 1876, as part of the first complete performance of the Ring.

The title is a translation into German of the Old Norse phrase Ragnarцk, which in Norse mythology refers to a prophesied war among various beings and gods that ultimately results in the burning, immersion in water, and renewal of the world. As with the rest of the Ring, however, Wagner"s account diverges significantly from these Old Norse sources. 
https://www.youtube.com/watch?v=a53s4jyCqqU