Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velkб Morava, Velkomoravskб řнše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.

Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моймир I.

Столица на Великоморавия е град Велехрад

По времето на съществуването на Великоморавия териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е българска. (Първа българска държава). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу българите, готите от север и франките от запад. По същото време Римската империя не съществува като империя, а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели,

 863 г. във Велеград пристигат светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия.

През 885 година под натиск на германците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.

При Святополк I страната е все повече зависима от готите. Разгромена е окончателно от нахлуването на маджарите през 906 година.

Great Moravia (Latin: Regnum Marahensium; Greek: Μεγάλη Μοραβία, Meghбlī Moravнa; Czech: Velkб Morava [ˈvɛlkaː ˈmorava]; Slovak: Veľkб Morava [ˈʋeʎkaː ˈmɔraʋa]; Polish: Wielkie Morawy), or simply Moravia,^[1][2][3] was the first major state that was predominantly West Slavic to emerge in the area of Central Europe,^[4] possibly including territories which are today part of the Czech Republic, Slovakia, Hungary, Austria, Germany, Poland, Romania, Serbia and Ukraine. The only formation preceding it in these territories was Samo"s tribal union known from between 631 and 658 AD.

Later, the disciples of Cyril and Methodius were expelled from Great Moravia by King Svatopluk I, who re-orientated the Empire to Western Christianity. Nevertheless, the expulsion had a significant impact on countries where the disciples settled and from there continued their evangelizing missions—especially Southeastern Europe, firstly Bulgaria from 886, and later in Eastern Europe. Arriving in the First Bulgarian Empire, the disciples continued the Cyrilo-Methodian mission. The language, termed Old Church Slavonic, became the official written language in Bulgaria probably from 893, where it is now sometimes referred to as Old Bulgarian. The Glagolitic script was substituted by Cyrillic which used some of its letters. Early Cyrillic alphabet was developed during the 9th century AD at the Preslav Literary School in Bulgaria, and became official for the country from circa 893.^[6][7][8][9] The Cyrillic script and translations of the liturgy were disseminated to other Slavic countries, particularly in the Balkans and Kievan Rus", charting a new path in these Slavic nations" cultural development and establishing the Cyrillic alphabets as they are now known in Bulgaria, Belarus, Bosnia and Herzegovina, Mongolia, Montenegro, North Macedonia, Russia, Serbia and Ukraine.

• Mojmнr I. (833 – 846)
• Rastislav (846 – 870)
• franskн sprбvcovia Viliam a Engelšalk
• Slavomнr (871)
• Svдtopluk (871 – 894)
• Mojmнr II. (894 – ? (906/907))