Шум се дига, шум до Бога,

шум и крясък, шум и бяс,

цяла София в тревога -

ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни

край палата се въртят,

с новини разнообразни

вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,

тез ще дойдат! Не! Онез.

Входът някому показал,

другите поканил днес.

Всички ощ неуморими

три нощи веч как не спят.

Мигат ли и пред очите им

все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,

не усещат глад, ни мраз.

Всички днес са кат на тръне -

ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем

със оръфаний балтон,

само ний не щем да знаем,

че в червения салон

разни планове се сплитат

зарад нов за нас ярем...

Хатовете там се ритат,

ний "магаретата" мрем!.