Залмоксис (на старогръцки: Ζάλμοξις/Σάλμοξις/Ζάμολξις/Σάμολξις) е предполагаемо божество на тракийския народ гети, известно от „История“ на древногръцкия автор от V век пр. Хр. Херодот.

За името са дадени редица етимологии. В своето Vita Pythagorae Порфирий (3-ти век) казва, че е наречен така, защото е бил увит в меча кожа при раждането, а zalmon е тракийската дума за „скрий“ (τὴν γὰρ δορὰν οἱ Θρᾷκες ζαλμὸν καλοῦσιν). Исихий (ок. 5 век) използва земелен (ζέμελεν) като фригийска дума за „чужд роб“. 

Правилното изписване на името също не е сигурно. Ръкописите на Historiae на Херодот имат всичките четири изписвания, т.е. Залмоксис, Салмоксис, Замолксис, Самолксис, като повечето ръкописи са в полза на Салмоксис. По-късните автори показват предпочитание към Замолксис. Исихий цитира Херодот, използвайки Залмоксис. 

Вариантът -m-l- (Zamolxis) е предпочитан от тези, които желаят да извлекат името от предполагаема тракийска дума за "земя", *zamol. Направени са и сравнения с името на Zemelo и Žemelė, фригийската и литовска богиня на земята, и с литовския хтоничен бог Žemeliūkštis.[15] Литовската дума Žalmuo означава "царевична издънка" или "прясна трева". Žalmokšnis е друга възможна негова форма. 

Вариантът -l-m- се приема за по-старата форма и правилната форма от мнозинството траколози, тъй като това е формата, открита в по-старите ръкописи на Херодот и други древни източници. Формата -l-m- е допълнително засвидетелствана на дако-тракийски в Zalmodegikos, името на гетски крал; и в тракийски zalmon, "скрий", и zelmis, "скрий" (PIE *kel-, "за покриване"; срв. англ. helm). 

Другото име на Залмоксис, Гебелейзис, също се изписва Белаизис и Белаиксис в ръкописите на Херодот.

Херодот пише за Залмоксис в параграфи 94 до 96 от книга 4 на своята „История“:^[2]

94. И тяхната [на гетите] вяра в безсмъртието е такава – те твърдят, че не умират, а този, който е убит, отива при Залмоксис, божество, което някои от тях наричат Гебелейзис; и на всеки четири години те изпращат един от тях, когото жребият избере, като пратеник до Залмоксис, възлагайки му искания, които правят при всеки случай; и те го изпращат така: някои от тях, които са посочени за това, имат три копия, а в същото време други държат от двете страни този, който е изпращан при Залмоксис, както за ръцете, така и за краката, и първо го залюляват, а след това го хвърлят във въздуха, така че да падне върху върховете на копията; и ако когато той е прободен, той умре, те мислят, че богът е благосклонен към тях; но ако той не умре, те обвиняват самия пратеник, наричайки го безполезен, и след като са го обвинили, те изпращат друг; и те му дават поръчките си предварително, докато още е жив. Същите тези траки стрелят със стрели към небето, когато има гръмотевици и светкавици, и заплашват бога, не вярвайки, че съществува друг бог, освен техния собствен.

95. Този Залмоксис, чух от елините, които живеят край Хелеспонт и Понт, бил човек и бил роб на Самос, и всъщност бил роб на Питагор

96. Така казват те, че е направил; но по този въпрос и стаята под земята, аз нито не го вярвам, нито вярвам много силно, а мисля, че този Залмоксис е живял много години преди Питагор. Все пак, и да е живял човек Залмоксис, и да е просто местно божество на гетите, нека да се сбогуваме с него засега.

ZALMOXIS

Залмоксис се споменава в диалога „Хармид“ на Платон. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен“. „А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“.

Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.

Залмоксис според Диодор е пророк и законодател, а според Диоген Лаерций – един от първите философи на варварите.

Сведения за пиршествата в андреона получаваме от Хезихий, лексикограф от V век, който разказва, че при завръщането си в Тракия, Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието. 

Преди Буда, Конфуций или Сократ, друг велик реформатор оставя своя отпечатък в древната история: ЗАЛМОКСИС, който е смятан от гето-даките за БОГ. Неговото учение радикално трансформира гето-дакийското общество и след това повлия на големи области от Европа... 

Кой е бил Залмоксис, къде и кога е живял, каква е същността на религията на Залмоксис и защо гето-даките са смятали себе си за безсмъртни..., докъде географски са достигнали ученията, дадени от Него и защо древните казали, че първите християни са взели ритуали от религията на великия реформатор, ще откриете в този документален филм, зареден с нова или дори шокираща информация. 

Убеден съм, че след като изгледате този филм, ще стигнете до същото заключение като нас: Официалната история на Античността трябва да бъде пренаписана! 

Даниел Роксин

Daca apreciezi informațiile de excepție pe care ți le oferim prin intermediul acestui film documentar, promovează-l și tu pe internet, recomandă-l prietenilor și cunoscuților tăi! Оți mulțumesc anticipat! DESCRIERE Оnainte de Buddha, Confucius sau Socrate, un alt mare reformator și-a pus amprenta asupra istoriei antice: ZALMOXIS, cel care a fost privit de geto-daci ca ZEU. Оnvățăturile sale au transformat radical societatea geto-dacică și au influențat apoi zone largi din Europa... Cine a fost Zalmoxis, unde și cвnd a trăit, care este esența religiei zalmoxiene și de ce se credeau geto-dacii Nemuritori..., cвt de departe, geografic, au ajuns оnvățăturile oferite de El și de ce anticii spuneau că primii creștini au preluat ritualuri din religia marelui reformator get, veți descoperi оn acest documentar, оncărcat de informații inedite sau chiar bulversante. Оmi exprim convingerea că, după ce veți viziona acest film, veți ajunge la aceeași concluzie cu noi: Istoria oficială cu privire la Antichitate trebuie rescrisă! ................................. Mulțumesc Băncii Transilvania și domnului Virgiliu Copaci pentru sprjinul oferit оn realizarea filmului documentar ZALMOXIS. De asemenea, le mulțumesc tuturor celor care au contribuit cu ceva la susținerea muncii pe care am făcut-o оmpreună cu colaboratorii mei, muncă al cărei rezultat este acest film. Vizionare cu folos! Daniel Roxin

https://www.youtube.com/watch?v=ryLJjHYCFf0