Тиранинът поддържа контрол над сребърните залежи в устието на река Стримон[45]. Град Сигей [en], основан от атиняните в края на 7 век пр.н.е. д., в крайна сметка е завладян от Митилена. Пизистрат лично ръководи кампанията, превзема Сигей и поставя третия си син Хегезистрат като тиранин там[63]. На отсрещния бряг на Хелеспонт, на полуостров Тракийския Херсонес, атинянинът Милтиад, синът на Кипсел, станал тиранин. Така при Пизистрат Атина се стреми да се закрепи в района на черноморските проливи, контролът над които заема важно място в по-нататъшната външна политика на атиняните[64].

Тиранинът продължава да поддържа съюзнически отношения с Аргос, Тива, политики на Евбея, основани на ксенически отношения. Приятелски отношения са установени и с Тесалия, най-силната държава в северната част на Балканска Гърция, и със Спарта, най-силната държава в Южна Гърция[64].

В източна посока Пизистрат се стреми да разшири властта си върху островите в централната част на Егейско море (Цикладите), които са обитавани от йонийците, които се смятат за народ, сроден на атиняните. Очевидно, малко след третото си идване на власт, той ръководи морска експедиция до най-големия от Цикладите, Наксос, чиято цел е да установи там тиранията на Лигдамид, който през 546 г. пр.н.е. д. подкрепи Пизистрат. Предприятието завършва успешно за Пизистрат[45][65]. Най-вероятно по време на същата експедиция Пизистрат установява властта си над Делос. Този остров е бил от голямо религиозно значение за гърците. След превземането на Делос атинският тиранин извърши там демонстративно култово действие - ритуално прочистване на острова[45][66]: от тази част от него, която беше непосредствено до храма на Аполон, бяха премахнати всички погребения, и вероятно жителите също са били изселени. Въпреки това укрепването на Самос, воден от тиранина Поликрат, попречи на Пизистрат да установи хегемония в Егейско море[67].

 За да легитимира властта си, Пизистрат често се обръща към помощта на гадатели. Известно е, че Ономакрит, орфически екзегет и предсказател, е бил в неговия двор [69]. Тираните дори събраха на Акропола голяма колекция от древни оракули, пророчества, предсказания[70].

При Пизистрат в Атина са въведени редица нови култове и празници. Установен е най-големият празник в чест на Дионис – Великата (Градска) Дионисия. Тиранинът обнародва култа към Артемида от Браврон, който пренася от Диакрия в Акропола. В Елевзина е построен Телестериумът, стая за провеждане на мистерии.

Култът към Атина също е важен за Пизистрат. Нейният храм е издигнат на Акропола, който се превръща в главното светилище на политиката (Хекатомпедон). При Пизистрат изображенията върху атинските монети се уеднаквяват: на лицевата страна - главата на Атина в профил, на гърба - бухал, свещената птица на богинята[72].

Храмът на Зевс в Атина

През последните години от живота си Пизистрат замисля грандиозен религиозен и архитектурен проект за храма на Зевс Олимпийски, който е планиран да бъде построен в покрайнините на Атина. Този храм е трябвало да бъде най-големият храм в Гърция по отношение на размерите. Строежът му започва при Хипий, в епохата на демокрацията строителството е изоставено, през елинистическата епоха работата е възобновена за кратко и едва през 2 век храмът е завършен[73].

Желанието на Пизистрат да превърне Атина в основен религиозен център предизвиква вражда от Делфи. Там се заселват Алкмеонидите, противниците на Пизистрат[67].

Пизистрат умира през 527 г. пр.н.е. д. Поликрат попречи на Пизистрат да установи хегемония в Егейско море[67].

Стиховете на Омир се предават устно, тъй като авторът е живял в неписано време, това е изразено в древността; тъй като има доказателства, че през VI век пр.н.е. д. Атинският тиранин Пизистрат възлага задачата да се изработи официалният текст на Омировите поеми.

Нова интерпретация получават и епосите на Хезиод : Дела и дни , и Теогония. 

https://www.youtube.com/watch?v=jlozh0pkQro