Коменски е роден на 28 март 1592 г. в Моравия

Ян Коменски произхожда от религиозно семейство, принадлежащо към протестантската общност Чешки братя. Започва образованието си в училище на Чешките братя. От 1608 до 1610 г. Коменски учи в латинско училище.

По-нататък Коменски се образова в академията на Херборн (Хесе, дн. Германия) и в университета на Хайделберг.

През 1614 г. Коменски става директор на училището на протестанстката общност в Пршеров, което е начало на неговата изследователска и публикационна дейност. На 24-годишна възраст той става пастор и заминава да живее във Фулнек,  

„Лабиринт света а рай сердце

Дивам се еще. А сам дошел на край света.

А ту видим страшно темноти облак.А конец не докаже людски .

А в нем ниц не в жаби , смрад.

Ах , у Бози бидний.Несчасни люде.

То е ваше последий слава.

Ах , как же нигде ненародил! 

Ах , Боже , Боже , Боже.

Если лубец ти . смелой се нада мной.

7.Путник нашел честу дому.

Услушил за себоу тъмний глас и ка :

- Нарвати се !

Поздвигнух главу .Дивам се .Але не видим ниц.

С нову зазвени глас:

- Наврати се !

Наврати се одкуд си вишел.До дому свео сърдце.

Ради Боха.“

Както вече подсказва цялото заглавие на книгата и както авторът заявява в първата глава, темата на творбата е изследването на най-съкровения смисъл на човешкия живот и неговия труд и усилия. 

Книгата се състои от две големи части. В първата (гл. 1–36) авторът преминава през и наблюдава целия свят, за да констатира, че всичко на този свят е безсмислено и че тук няма истинска полза. Във втората част авторът намира решение на тази мрачна ситуация, като се обръща към собственото си сърце, където намира Бог. Само тясната и интимна връзка с него дава на човека адекватен отговор на неговото мъчително търсене на смисъла на живота и мира. 

Първа част (глави 1–36)

Авторът (поклонникът - разказвачът) решава да изследва света, за да разбере какъв е смисълът и целта на всички човешки усилия и каква професия и място в света трябва да избере. Светът е изобразен алегорично като град, който прилича на лабиринт и минава през него. В града се влиза през Портата на живота (място на раждане) и Портата на раздялата (място на определяне на статус и професия). Градът също има централен площад и шест улици за шестте имения: домакинство (семейства), занаятчии, учени, духовници, владетели и войници. Над града се извисява труднодостъпният Замък на късмета (Arx Fortunae), където искат да стигнат хората, търсещи богатство, удоволствие и слава. 

В тази първа част (Лабиринтът на света) поклонникът е придружен от двама водачи: Всезнаещият Всезнаещ, въплъщение на човешкото любопитство, и Глупакът, символ на душевен комфорт и разчитане на обикновени предположения и заблуди. Поклонник се разхожда из града, търсейки професия, която да подхожда на тялото и душата му. Неговите водачи му слагат юздата на всезнанието и очилата на съблазънта, за да бъде покорно воден и да получи изкривен поглед върху света. Но очилата не му стават и той вижда реалния свят с крайчеца на окото си. 

Водачите упорито го убеждават, че този свят е устроен разумно и красиво, но поклонникът вижда само измама, суета, лъжа, несвобода, пороци, мизерия и интриги. Те го придружават през всички улици, за да може да види отделните състояния на човешкото общество и да може свободно да избира къде да се класира:

В следващата част водачите ще отведат поклонника до замъка Fortůny (гл. 23). Има хора, които разчитат на съдбата, и такива, които са имали късмет и са забогатели (гл. 24), получили са изобилие от удоволствия (гл. 25) или са спечелили слава и са били издигнати над другите хора (гл. 26- 27)  

В края на цялото това пътуване авторът се отчайва (гл. 28): „Бях уплашен, че няма нищо на света, дори в самия замък, от удоволствие, което умът да може да хване безопасно, смело и с цялото си сърце“. Тъй като той все още е недоволен и не иска да избере нито едно място в света от тези, които е видял, защото нито едно не дава на човека желания мир и цел на работата му, той е изведен пред царицата на този свят, т. е. пред Мъдростта. Глави 29–34 описват изслушването му с Нейно Величество Кралицата на Мъдростта. И тук авторът-поклонник осъзнава, че това е само привидна мъдрост, „мъдростта на този свят”. Подозренията му се потвърждават от цар Соломон, който идва да разкрие измамата на тази мъдрост . И все пак в крайна сметка Мъдростта побеждава и съблазнява Соломон с оръжията си. 

Цялата първа част на произведението е основно вдъхновена от старозаветната книга на Еклисиаст, чието авторство традиционно се приписва на цар Соломон. Цялата книга започва с мото от книгата на Еклисиаст, книгата е цитирана или перифразирана на няколко места и двете произведения също имат една и съща мисъл: нищо в този свят няма истинска стойност, включително мъдростта (т.е. мъдростта на този свят) . Появата на Соломон в гл. 33 потвърждава това споразумение и цялата първа част на работата завършва с тази глава. 

Част втора (глави 37–54)

Докато старозаветният Соломон в книгата си Еклисиаст не намира решение на отчаяната човешка ситуация в този свят (според автора-поклонник Соломон в крайна сметка е бил надхитрен и съблазнен от Мъдростта на този свят), авторът-поклонник намира решение във фигурата на Исус Христос и в тясна връзка с него. Той бяга в малката стаичка на сърцето си, където Бог го е призовал. Той вижда първо покварената човешка природа и как Бог дава на човека смисъла на неговия живот във връзка с него. Авторът започва да описва невидимата църква на истинските християни, които следват Божиите постановления и съвети. Част от описанието е кап. 50, в който той отново представя всичките шест държави и как живеят тези истински християни в тях и какъв мир им носи коя да е от тези държави. 

Мотивът за очилата и юздите се повтаря и във втората част. Той вече изхвърли оригиналната юзда и очила, но сега си взема нова юзда, или „игото на послушанието към Бога“ и очила, „през които дори и суетите на света, дори и да ги гледате с желание, ще означават още по-добре и ще можете да видите радостта на моите избрани (тези perspicilla обкръжението отвътре беше Божието слово, вътрешното стъкло беше Светият Дух)." 

Във втората част Коменски се вдъхновява главно от Новия завет и евангелията, той често цитира от тях, а някои пасажи са дълги парафрази на новозаветни текстове. Той обаче се вдъхновява и от други автори, включително Св. Августин (независимо дали е концепцията за две църкви, видима и невидима, или пряк цитат от неговите Изповеди в гл. 54 и т.н.). 

Jak napovнdб již celэ nбzev knihy a jak autor uvбdн v prvnн kapitole, tйmatem spisu je prozkoumбnн toho, co je nejzazšнm smyslem lidskйho života a jeho prбce a snaženн.

Kniha se sklбdб ze dvou velkэch čбstн. V prvnн (kap. 1–36) autor prochбzн a pozoruje celэ svět, aby v průběhu i na zбvěr konstatoval, že vše v tomto světě je marnй a že zde nenн opravdovйho užitku. V druhй čбsti autor nachбzн řešenн tйto neъtěšnй situace, a to v obrбcenн se do vlastnнho srdce, kde nachбzн Boha. Jen ъzkэ a intimnн vztah s nнm poskytuje člověku adekvбtnн odpověď na jeho usilovnй hledбnн smyslu života a pokoje.

Prvnн čбst (kapitoly 1–36)[editovat | editovat zdroj]

Autor (poutnнk – vypravěč) se rozhodl prozkoumat svět, aby zjistil, jakэ je smysl a cнl všeho lidskйho snaženн a jakй povolбnн a mнsto ve světě si mб vybrat. Svět je zobrazen alegoricky jako město, kterй připomнnб labyrint a jнmž prochбzн. Do města se vstupuje Branou života (mнsto zrozenн) a Branou rozchodu (mнsto přidělenн stavu a povolбnн). Město mб dбle ъstřednн nбměstн a šest ulic pro šest stavů: domovnн stav (rodiny), řemeslnнky, učence, duchovnн, vlбdce a vojбky. Nad městem čnн těžko dostupnэ Hrad štěstěny (Arx Fortunae), kam se chtějн dostat lidй toužнcн po bohatstvн, rozkoši a slбvě.

V tйto prvnн čбsti (Labyrint světa) poutnнka doprovбzejн dva průvodci: Všezvěd Všudybud, ztělesněnн lidskй zvědavosti, a Mбmenн, symbol myšlenkovй pohodlnosti a spolйhбnн na pouhй domněnky a klamy. Poutnнk prochбzн městem a hledб pro sebe povolбnн, jež by vyhovovalo jeho tělu i duši. Jeho průvodci mu nasadн uzdu všetečnosti a brэle mбmenн, aby se nechal poslušně vйst a zнskal o světě zkreslenou představu. Brэle mu ale nepřilйhajн a on koutkem oka vidн reбlnэ svět.

Průvodci jej vytrvale přesvědčujн, že tento svět je uspořбdбn rozumně a krбsně, ale poutnнk vidн jen klam, marnost, faleš, nesvobodu, neřesti, bнdu a intriky. Provбzejн jej všemi ulicemi, aby viděl jednotlivй stavy lidskй společnosti a mohl si svobodně vybrat, kam se zařadн:

V nбsledujнcн čбsti průvodci zavedou poutnнka do Hradu Fortůny (kap. 23). Jsou zde ti, kteřн spolйhajн na Štěstěnu, a ti, kterэm se dostalo štěstн a stali se bohatэmi (kap. 24), zнskali hojnost požitků (kap. 25) či zнskali slбvu a byli vyvэšeni nad ostatnн lidi (kap. 26–27).

Na zбvěr celйho tohoto putovбnн si autor zoufб (kap. 28): „I lekl jsem se, že tak nikdež nic v světě, ani na samйm tom hradu potěšenн nenн, čehož by se mysl bezpečně, směle a cele chopiti mohla“. Jelikož je stбle nespokojen a nechce si vybrat žбdnй mнsto ve světě z těch, kterй viděl, protože žбdnй člověku neposkytuje vytouženэ klid a smysl jeho prбce, je předveden před krбlovnu tohoto světa, tj. před Moudrost. V kapitolбch 29–34 se popisuje jeho slyšenн u Jeho Veličenstva Krбlovny Moudrosti. I zde si autor-poutnнk uvědomuje, že se jednб jen zdбnlivou moudrost, o „moudrost tohoto světa“. Jeho podezřenн potvrdн krбl Šalomoun, kterэ přichбzн, aby odhalil šalbu tйto moudrosti a jejн klam. Přesto nakonec Moudrost Šalomouna svэmi zbraněmi porazн a svede.

Celб prvnн čбst spisu se inspiruje předevšнm starozбkonnн knihou Kazatel, jejнž autorstvн je tradičně připisovбno prбvě krбli Šalomounovi. Celб kniha začнnб mottem z knihy Kazatel, kniha je na vнce mнstech citovбna či parafrбzovбna a obě dнla majн takй stejnou pointu: nic na tomto světě nemб skutečnou hodnotu, a to včetně moudrosti (tj. moudrosti tohoto světa). Šalomounovo vystoupenн v kap. 33 tuto shodu potvrzuje a touto kapitolou takй celб prvnн čбst dнla vrcholн.

Zatнmco starozбkonnн Šalomoun ve svй knize Kazatel nenašel řešenн zoufalй lidskй situace v tomto světě (Šalamoun byl podle autora-poutnнka nakonec Moudrostн tohoto světa přelstěn a sveden), autor-poutnнk řešenн nachбzн, a to v postavě Ježнše Krista a v ъzkйm vztahu s nнm. Utнkб se do světničky svйho srdce, kam jej Bůh zavolal. Vidн nejprve poničenou lidskou přirozenost a to, jak Bůh poskytuje člověku smysl jeho života ve vztahu s nнm. Autor začнnб popisovat neviditelnou cнrkev pravэch křesťanů, kteřн se řнdн Božнmi nařнzenнmi a radami. Součбstн popisu je i kap. 50, v nнž představuje opět všech šest stavů a to, jak v nich tito pravн křesťanй žijн a jakэ pokoj jim libovolnэ z těchto stavů přinбšн.

Inspiracн v druhй čбsti byl Komenskйmu předevšнm Novэ zбkon a evangelia, často z nich cituje a některй pasбže jsou dlouhou parafrбzн novozбkonnнch textů. Inspiruje se však i jinэmi autory, z nich např. sv. Augustinem (ať už se jednб o pojetн dvou cнrkvн, viditelnй a neviditelnй, či o přнmou citaci z jeho Vyznбnн  v kap. 54 apod.). 

https://www.youtube.com/watch?v=LwuRZQTRrVU