Прѣжде ѹбо словѣне не имѣахѫ кънигъ. нъ чрьтами и рѣзами чьтѣахѫ и гатаахѫ погани сѫще. Крьщьше же сѧ римьскъiими и грьчьскъiими писменъi нѫждаахѫ сѧ пьсати словѣньскѫ рѣчь без ѹстроениѣ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскъiими писменъi богъ ли животъ ли ѕѣло ли црькъi ли чаѣние ли широта ли щедрота ли ѣдь ли ѭдѹ ли юность ли ѧзъiкъ и ина подобнаѣ симъ. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Потомъ же чловѣколюбьць богъ строѧи вьсѣ и неоставлѣѧи чловѣча рода без разѹма нъ вьсѧ къ разѹмѹ приводѧ и къ съпасению помилававъ родъ словѣньскъ посъла имъ свѧтаего константина философа нарицаемаго кѵрила мѫжа правьдьна и истиньна. и сътвори имъ три десѧти писменъ и осмь ова ѹбо по чинѹ грьчьскъiихъ писменъ. ова же по словѣньсцѣи рѣчи.

Черноризец Храбър, „За буквите” (нормализиран текст по изданието в Старобългарски текстове. Съст. Татяна Славова, Иван Добрев. София, 1995)

Преди, прочее, славяните нямаха книги, но с черти и резки смятаха и гадаеха, понеже бяха езичници. А след това, когато се кръстиха, принудиха се да пишат с римски и гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви ‘Бог’ или ‘живот’, или ‘много’, или ‘църква’, или ‘очакване’, или ‘широта’, или ‘щедрост’, или ‘ядене’, или ‘къде’, или ‘юношество’, или ‘език’, или други подобни на тези? След това човеколюбецът Бог, който управлява всичко и не оставя човешкия род без мъдрост, но всички привежда към разум и към спасение, като се смили над славянския род им изпрати Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен. И той им състави тридесет и осем писмена, едни по реда на гръцките букви, а други според славянската реч. (превод: Явор Милтенов.
Открийте грешките при превода!

https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2019/05/%D0%9F%D1%80%D1%A3%D0%B6%D0%B4%D0%B5-%D1%B9%D0%B1%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%A3%D0%BD%D0%B5.pdf