Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие^[2] през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриашия, С. 1931 

https://www.youtube.com/watch?v=eoeJ1hWPcLw

 

Песен за унищожението на Охридската патриаршия
Основна статия: 1762 лето

Песента „1762 лето“, още наричана „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“ „Песна за патрикот“, е изпълнена за първи път в Охрид около 1870 г., скоро след сватбата на Пърличев. Била е широко разпространена в Македония и особено в Охрид .
Пърличев пише в автобиографията си, че песента помогнала много в изкореняването на гърцизма в Охрид и Македония.
„1762 лято“, още известна като „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“, 1762 лето или Песна за патрикот, е написана от българския поет от Охрид Григор Пърличев.