Лимфа (на латински: lympha – бистра вода) е прозрачна, леко жълтеникава телесна течност. По състав е подобна на кръвната плазма, но съдържа по-малко количество белтъци. От кръвните клетки липсват еритроцитите, но има голяма количество тромбоцити и левкоцити.[1]

Лимфата се образува като в крайните лимфни съдове навлиза междуклетъчна течност. Капилярните лимфни съдове се събират във все по-големи. Най-големите от тях се вливат в големите вени близо до сърцето и така лимфата се присъединява към кръвта. Количеството лимфа, което се образува за едно денонощие, е около 2 – 3 литра.[2] Лимфните съдове преминават през лимфни възли, които са кръгли малки телца с размери от лещено до грахово зърно и се намират по хода на лимфните съдове. Лимфните възли са разположени главно в областта на шията, под мишниците и в слабините. В тях се образуват лимфоцитите, поради което броят им в лимфата е сравнително висок.

Лимфата има защитна функция. Тя отмива от тъканите вредни вещества и токсини, образувани при метаболизма и проникнали в организма, причинители на инфекции.

Лимфата е бистра течност, която циркулира в лимфната система, образувана, когато течността се събира от лимфните власинки [1]. Тя се пренася от лимфните съдове до лимфния възел, преди накрая да се оттича в субклавиалната вена, където се смесва с кръвта. Лимфата също транспортира мазнини [2] до абсорбиращите тъкани от тънките черва [3]. Ето защо лимфата става млечна след хранене. Лимфата също циркулира лимфоцити и други левкоцити в тялото. Лимфата е интерстициалната течност, която заобикаля и съдържа клетките на тялото.

Лимфната система или лимфоидната система е органна система при гръбначните животни, която е част от имунната система и допълва кръвоносната система. Състои се от голяма мрежа от лимфни съдове, лимфни възли, лимфни или лимфоидни органи и лимфоидни тъкани.[1][2] Съдовете пренасят бистра течност, наречена лимфа (латинската дума lympha се отнася до божеството на прясната вода, „Lympha“) [3] обратно към сърцето, за рециркулация.

За разлика от кръвоносната система, която е затворена система, лимфната система е отворена. Човешката кръвоносна система обработва средно 20 литра кръв на ден чрез капилярна филтрация, която премахва плазмата от кръвта. Приблизително 17 литра от филтрираната кръв се реабсорбира директно в кръвоносните съдове, докато останалите три литра остават в интерстициалната течност. Една от основните функции на лимфната система е да осигури допълнителен път за връщане към кръвта за излишните три литра.[4]

Другата основна функция е имунната защита. Лимфата е много подобна на кръвната плазма, тъй като съдържа отпадъчни продукти и клетъчни остатъци, заедно с бактерии и протеини. Клетките на лимфата са предимно лимфоцити. Свързаните лимфоидни органи са съставени от лимфоидна тъкан и са местата на производство на лимфоцити или на активиране на лимфоцити. Те включват лимфните възли (където се открива най-високата концентрация на лимфоцити), далака, тимуса и сливиците. Лимфоцитите първоначално се генерират в костния мозък. Лимфоидните органи също съдържат други видове клетки като стромални клетки за подкрепа.[5] Лимфоидната тъкан също е свързана с лигавиците, като свързаната с лигавицата лимфоидна тъкан (MALT).[6]

Течността от циркулиращата кръв изтича в тъканите на тялото чрез капилярно действие, пренасяйки хранителни вещества до клетките. Течността измива тъканите като интерстициална течност, събирайки отпадъчни продукти, бактерии и увредени клетки и след това се оттича като лимфа в лимфните капиляри и лимфните съдове. Тези съдове пренасят лимфата в цялото тяло, преминавайки през множество лимфни възли, които филтрират нежелани материали като бактерии и увредени клетки. След това лимфата преминава в много по-големи лимфни съдове, известни като лимфни канали. Десният лимфен канал дренира дясната страна на региона, а много по-големият ляв лимфен канал, известен като торакален канал, дренира лявата страна на тялото. Каналите се изпразват в субклавиалните вени, за да се върнат в кръвообращението. Лимфата се движи през системата чрез мускулни контракции.[7] При някои гръбначни животни има лимфно сърце, което изпомпва лимфата към вените.[7][8]

Лимфната система е описана за първи път през 17 век независимо от Олаус Рудбек и Томас Бартолин.[9]

Lympha est liquidum circumfluum clarumque in systemate lymphaceo formatum cum fluido per capillos[1] lymphaceos collecto. Portatur ab vasa lymphatica ad nodum lymphaceum antequam exhauritur tandem in venam subclaviam, ubi cum sanguine admiscetur. Lympha etiam adipes[2] transportat textiis absorbentibus ex intestino tenue.[3] Quam ob rem lympha lactea vertit post prandium. Lympha etiam lymphocytos aliosque leucocytos in corpore diffundit. Lympha est fluidus interstitialis, qui cellulas corporis saepiunt et continetur.

The lymphatic system, or lymphoid system, is an organ system in vertebrates that is part of the immune system, and complementary to the circulatory system. It consists of a large network of lymphatic vessels, lymph nodes, lymphatic or lymphoid organs, and lymphoid tissues.[1][2] The vessels carry a clear fluid called lymph (the Latin word lympha refers to the deity of fresh water, "Lympha")[3] back towards the heart, for re-circulation.

Unlike the circulatory system that is a closed system, the lymphatic system is open. The human circulatory system processes an average of 20 litres of blood per day through capillary filtration, which removes plasma from the blood. Roughly 17 litres of the filtered blood is reabsorbed directly into the blood vessels, while the remaining three litres are left in the interstitial fluid. One of the main functions of the lymphatic system is to provide an accessory return route to the blood for the surplus three litres.[4]

The other main function is that of immune defense. Lymph is very similar to blood plasma, in that it contains waste products and cellular debris, together with bacteria and proteins. The cells of the lymph are mostly lymphocytes. Associated lymphoid organs are composed of lymphoid tissue, and are the sites either of lymphocyte production or of lymphocyte activation. These include the lymph nodes (where the highest lymphocyte concentration is found), the spleen, the thymus, and the tonsils. Lymphocytes are initially generated in the bone marrow. The lymphoid organs also contain other types of cells such as stromal cells for support.[5] Lymphoid tissue is also associated with mucosas such as mucosa-associated lymphoid tissue (MALT).[6]

Fluid from circulating blood leaks into the tissues of the body by capillary action, carrying nutrients to the cells. The fluid bathes the tissues as interstitial fluid, collecting waste products, bacteria, and damaged cells, and then drains as lymph into the lymphatic capillaries and lymphatic vessels. These vessels carry the lymph throughout the body, passing through numerous lymph nodes which filter out unwanted materials such as bacteria and damaged cells. Lymph then passes into much larger lymph vessels known as lymph ducts. The right lymphatic duct drains the right side of the region and the much larger left lymphatic duct, known as the thoracic duct, drains the left side of the body. The ducts empty into the subclavian veins to return to the blood circulation. Lymph is moved through the system by muscle contractions.[7] In some vertebrates, a lymph heart is present that pumps the lymph to the veins.[7][8]

The lymphatic system was first described in the 17th century independently by Olaus Rudbeck and Thomas Bartholin.[9]