От Фригия до Троян и Британия

Фриги Бриги Гордий Мида Кибела Сибила

Брити Бретан Бриганти Бургунди

urbs f (genitive urbis); third declension Гордос

Phrygian: [script needed] (gordum, “city”)

го́родъ (gуrod)

Gordion Столица на Фригия

(Antiquitй) Capitale de la Phrygie.

Gordius Prononciation ? masculin Гордий , цар на Фригия

1. Roi de Gordium, en Phrygie, cйlиbre pour le nœud gordien de son char qu’Alexandre trancha de son йpйe.

Inherited from Old East Slavic го́родъ (gуrodŭ), from Proto-Slavic *gȏrdъ. Doublet of град (grad), a borrowing from Old Church Slavonic.

 

In the Pskov-Polotsk, North Smolensk and North Vitebsk dialects, a barytone accent paradigm is noted. In the North Pskov dialects it is noted nom.sg. горо́д (gorуd), gen.sg. горо́да (gorуda), dat.sg. горо́ду (gorуdu), loc.sg. на горо́де (na gorуde), instr.sg. за горо́дом (za gorуdom); in the Tikhvin dialects, в горо́д’е (v gorуd’je) is noted. In the Pskov monuments, a reflex different from the accent paradigm c is also noted gen.sg. и без Нова горо́да (i bez Nova gorуda), dat.sg. к Новоу горо̀ду (k Novu gorтdu), loc.sg. в Новѣ горо́дѣ (v Nově gorуdě).

singular	plural
nominative	Trojan	Trojanowie
genitive	Trojana	Trojanуw
dative	Trojanowi	Trojanom
accusative	Trojana	Trojanуw
instrumental	Trojanem	Trojanami
locative	Trojanie	Trojanach
vocative	Trojanie	Trojanowie

 

*gбrdas m^[

· East Baltic:

· Latvian: gгrds

· Lithuanian: gar̃das

·

· Proto-Slavic: *gхrdъ or *gȏrdъ 

 

· From Proto-Italic *worβis, from Proto-Indo-European *werbʰ- (“to enclose”) (compare Umbrian ̖̄̓̀̋̄̚ (uerfale, “area for taking auspices”), Hittite [script needed] (warpa-, “enclosure”), Tocharian A warpi (“garden”), Tocharian B werwiye (“garden”)).^[1]

· Derivation from Proto-Indo-European *gʰуrdʰos (“city”) (from *gʰerdʰ- (“to enclose”), whence e.g. Hittite [script needed] (gurtas, “citadel”) Sanskrit गृह (gṛhб, “house”), English yard) has been proposed,^[2] but suffers from irregularities: *horbus would be rather expected.

 

Phrygie fʁi.ʒi fйminin Фригия

1. (Antiquitй) Royaume d’Asie Mineure, situй entre la Lydie et la Cappadoce, sur la partie occidentale du plateau anatolien.

From Latin Phrygia, from Ancient Greek Φρυγία (Phrugнa).

Ancient kingdom in the west central part of Anatolia,

Φρῠγῐ́ᾱ • (Phrugнā) f (genitive Φρῠγῐ́ᾱς); first declension

1. Phrygia, a region in Anatolia.

Φρῠ́ξ • (Phrъx) m (genitive Φρῠγός); third declension Фрикс Фригиец от Берг

Unknown, perhaps of Phrygian origin. Generally connected with the Bryges, an ancient tribe of the Balkans, whose name could be from Proto-Indo-European *bʰerǵʰ- (“high, mountain, hill”). More at Bryges.

Bryges or Briges (Greek: Βρύγοι or Βρίγες) is the historical name given to a people of the ancient Balkans. They are generally considered to have been related to the Phrygians, who during classical antiquity lived in western Anatolia.

 

Phrygia f sg (genitive Phrygiae); first declension Фригия и Троя

1. Phrygia

2. (poetic) Troy

From Latin Troia, from Ancient Greek Τροία (Troнa).

From old forms Troyan, Troian, Middle English Troiā̆n, from Old English Trōiān, from Latin Trōiānus, from Trōia (“Troy”) +‎ -ānus, from Ancient Greek Τροίᾱ (Troнā).

gordien Гордиев възел

Du latin Gordianus ; plus avant, de Gordius, pиre de Midas ; il tient son sens de l’expression nœud gordien.

 

Du grec ancien Γόρδιον, Gуrdion.

 

Бригите са споменати за първо от Херодот, който ги асоциира с фригите, твърдейки, че според македоните бригите сменили името си на фриги след мигрирането им в Анадола.^[3] Смята се, че това преселение се е случило между 1200 г. пр.н.е. и 800 г. пр.н.е.^[4], може би като следствие от бронзовия колапс и в частност заради упадъка на хетското царство, които оставил властови вакуум. На Балканите бригите обитавали териториите на днешна Централна Албания и Северен Епир,^[5] както и Македония, основно западно от река Аксиос, но също така и Мигдония, която е завзета от Македонското царство в началото на V век пр. Хр.

the Bryges. In 1844, Hermann Mьller suggested the name might be related to the same Indo-European root as that of Slavic Breg (shore, hill, slope, mountain), German Berg (mountain)^[11] i.e. IE *bʰerǵʰ. It would then be cognate with Western European tribal names such as the Celtic Brigantes and the Germanic Burgundians,^[12] and semantically motivated by some aspect of the word meanings "high, elevated, noble, illustrious".^[13]

Бриги Берг Бриганти Бургунди

The Brigantes were Ancient Britons who in pre-Roman times controlled the largest section of what would become Northern England. Their territory, often referred to as Brigantia, was centred in what was later known as Yorkshire. The Greek geographer Ptolemy named the Brigantes as a people in Ireland also, where they could be found around what is now Wexford, Kilkenny and Waterford,^[1] while another people named Brigantii is mentioned by Strabo as a sub-tribe of the Vindelici in the region of the Alps

The Brigantii (Gaulish: Brigantioi, "the eminent, high ones") were a Gallic tribe dwelling southeast of Lake Constance, near present-day Bregenz (Vorarlberg), during the Roman era.

They are mentioned as Brigбntioi (Βριγάντιοι) by Strabo (early 1st c. AD).^[1][2] An identity with the Brixentes, a tribe listed on the Tropaeum Alpium, seems likely.^[3]

The ethnic name Brigantii (Gaulish Brigantioi) derives from the stem briganti-, meaning "high, elevated". It can be compared with the name of the goddess Brigantia and the various toponyms Brigantio(n) ("eminence"), at the origin of modern Brianзon, Brйganзon, Briantes, and Bregenz.^[4]

Винделики в Бавария

Винделиките (или Виндолики, Виндалики; на латински: Vindelici, Vindolici, Vindalici) са племенен съюз на келтски племена, обитавали района между Хелвеция, Алпите и Дунав, разгромен през 16-15 г. пр.н.е. от Римската империя. За техен главен център се считал Манхинг (днес в Горна Бавария). Изповядвали са друдизма. Характерна особеност за това племе е, че за разлика от другите по това време е било въоръжено със секири, а не с копия.^[1]

Споменати от Хораций в стиховете Carmina, ода IV - 4.18 и 14.8,^[2] и Светоний - в Животът на 12-те цезари.^[3] В края на 1 век района на винделиките вече е част от римската провинция Реция. На техните земи римляните основават градовете Аугуста Винделикорум (днешния Аугсбург), Кастра Регина (на мястото на келтското селище Ратисбона - дн. Регенсбург), Камбодунум (върху разрушено келтско селище, преполагаемото Камбодунон - дн. Кемптен), Фетес (Фюсен), Аподиакум (Епфах) и Партанум (Партенкирхен).

 

The Vindelici (Gaulish: *Uindelicoi) were a Gallic people dwelling around present-day Augsburg (Bavaria) during the Iron Age and the Roman period.

They are mentioned as Vindĕlĭcī by Horace (1st c. BC),^[1] as Ouindolikoм (Οὐινδολικοὶ; var. Οὐι(ν)δολίγοι) by Strabo (early 1st c. AD),^[2] as Vindelici and Vindelicorum (var. uendili-, uidelicino-, uideliquo-) by Pliny (1st c. AD),^[3] as Vindelicorumque by Tacitus (early 2nd c. AD),^[4] and as Vindelicorum and Vindolici on inscriptions 

Britannia bɾi.ˈtan.ni.a fйminin

Britanni Prononciation ? masculin pluriel

1. Bretons, peuple habitant la Bretagne (actuelle Grande-Bretagne).

Variante de Britones, ethnonyme gaulois. 

Fait Bretaigne en ancien franзais, du latin Britannia.

• Breton, Bretonne
• breton, bretonne 

Du latin Britannia. 

• Britannia sur l’encyclopйdie Wikipйdia 
• Britannia sur l’encyclopйdie Vikidia 

Brittany ˈbɹɪt.ə.ni, ˈbɹɪt.ni

1. Bretagne (pйninsule franзaise).
2. Bretagne (rйgion historique et rйgion administrative franзaises).

Du latin Brittania, appelй Brittania Minor par opposition а la Grande-Bretagne qui йtait appelйe Brittania Major.

Brītō̆nēs

1. nominative/accusative/vocative plural of Brītō

brito (accusative singular briton, plural britoj, accusative plural britojn) 

Британия може да се отнася за:

•  Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, прилагателното е британски;

Бритите (на английски: Britons) са келтски племена, които са били основното население на Британските острови до англосаксонското нашествие през V - VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс, Шотландия и към континента – Бретан.

Бретан (на френски: Bretagne, бретонски Breizh, Gallo Bertaиyn) е регион в Западна Франция.^[1] Граничи с Атлантическия океан на север, запад и юг, и с регионите Нормандия на североизток и Пеи дьо ла Лоар на изток. Столица и най-голям град на региона е Рен.

Брета́нь (фр. Bretagne, брет. Breizh; галло Bertaиyn) — регион на северо-западе Франции

Британските острови са най-голямата островна група (архипелаг) в близост до Европа. Разположени са близо до Франция, Белгия и Нидерландия в северозападната част на Стария континент. На изток от Британските острови се намира Северно море, което заедно с протока Ла Манш отделя островите от континентална Европа, а на запад от островната група се намира Атлантическият океан. На Британските острови са разположени държавите Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Ирландия, както и така наречените Коронни владения (зависими територии на Обединеното кралство).

Brittia(Βριττία), according to Procopius,^[1] was an island known to the inhabitants of the Low Countries under Frankish rule (viz. the North Sea coast of Austrasia), corresponding both to a real island used for burial and a mythological Isle of the Blessed, to which the souls of the dead are transported.

Procopius"s Brittia lies no farther than 200 stadia (25 miles) from the mainland, opposite the mouth of the Rhine but between the islands of Brettania and legendary Thule, and three nations live in it, Angiloi, Phrissones and Brittones, that is, Angles, Frisians and Britons. 

Фригия е историческо царство и област в централната част на Мала Азия, около река Сангариус (Sangarius, днес Сакария), простираща се на юг до река Меандър. Фригите доминират в Мала Азия между залеза на Хетското царство през 12 в. пр.н.е. и възхода на Лидия към 7 в. пр.н.е.^[1] Столица е град Гордион, а едно от светилищата е Песинунт.

Съгласно трудовете на Херодот и Страбон фригите са тракийско племе, което преди да се пресели в Мала Азия се е наричало бриги и живеело заедно с македоните в Македония. Фригите имали облекло, подобно на пафлагонците^[2].

До наши дни са се съхранили сведения за двама фригийски царе, Мидас и баща му Гордий.

През 133 пр.н.е. Фригия е присъединена към римска провинция Азия, а с въвеждането темната администрация във Византия през VII век е приобщена към тема Анатоликон.

През XIII век Фригия е завладяна от селджукските турци и е поделена между бейлиците Гермиян и Осман.

Фригите също фригийци (на старогръцки: Φρύγες) са древно индоевропейско племе, обитавало първоначално южните части на Балканския полуостров според Херодот под името бриги, след което мигрират окончателно към Мала Азия през Хелеспонт. През VIII век пр. Хр. основават царство Фригия със столица Гордион. През този период правят нашествия на изток, като според Херодот фригийски колонисти са се придвижвали в района на езерото Ван около 7 век пр.н.е.. Това е районът на царство Урарту, известно от асирийски източници

Фригийското царство е завладяно от кимерийски нашественици около 690 г. пр. Хр., след това е завладяно за кратко от съседното царство Лидия преди да попадне под властта на Ахеменидската империя. След това е завладяно от Александър Македонски и малко по-късно става част от Пергамското царство. Последното споменаване на фригийския език датира от V век и вероятно към VII век езикът умира.^[1]

Частичен (около 70%) надпис на фригийски от „града на Мидас“ в Язълъкая, вилает Ескишехир.

Някои историци, сред които най-известен е Страбон, считат фригийците за тракийско племе^[2]. Според лингвистите, поддържащи тази хипотеза, фригийският език е подобен на тракийския и се причислява към сатем групата от делението кентум-сатем на индоевропейския праезик. Други лингвисти отхвърлят тази хипотеза, като го причисляват към кентум групата и го намират за сходен с гръцкия.^[3]

Макар да е установено, че фригийците са приели финикийската азбука, са намерени много малко надписи на фригийски, основно при погребения, така че основните източници на информация са на гръцки.

Съгласно гръцката митология фригите, предвождани от Асканиус и Форкис – синове на Аретаон, са участвали в Троянската война.

Бригите са споменати за първо от Херодот, който ги асоциира с фригите, твърдейки, че според македоните бригите сменили името си на фриги след мигрирането им в Анадола.^[3] Смята се, че това преселение се е случило между 1200 г. пр.н.е. и 800 г. пр.н.е.^[4], може би като следствие от бронзовия колапс и в частност заради упадъка на хетското царство, които оставил властови вакуум. На Балканите бригите обитавали териториите на днешна Централна Албания и Северен Епир,^[5] както и Македония, основно западно от река Аксиос, но също така и Мигдония, която е завзета от Македонското царство в началото на V век пр. Хр.^[6] Изглежда, че те са живели мирно в съседство с останалите обитатели на Македония,^[7] но Евгамон в неговата Телегония, на базата на по-ранен епос, споменава, че Одисей ръководил армия от епирски теспроти срещу бригите.^[5] Малки групи бриги, след миграцията в Анадола и разширяването на Македонското царство, продължавали да живеят в Пелагония и около Епидамн.

Херодот също така споменава, че през 492 г. пр. Хр. някои тракийски бриги (на гръцки: Βρύγοι Θρήικες) нападнали персийския лагер през нощта, ранявайки самия Мардоний, но въпреки инцидента той продължил с военния поход, като в крайна сметка ги покорил.^[8] Бригите по-късно са споменати и от Плутарх в Успоредни животописи във връзка с Битката при Филипи като служители в лагера на Марк Юний Брут.^[9] Въпреки това съвременните историци твърдят, че не може да има връзка между тези и истинските бриги.^[10]

През 1844 година Херман Мюлер предполага, че името може да има същия индоевропейски корен като немската дума Berg (планина) и славянската брег (хълм, склон, планина).^[11] В такъв случай името би било сходно с това на келтските бриганти и германските бургунди,^[12] както и да е семантично свързана с някои аспекти на думата, означаваща „високи, издигнати, благородни“.^[13]

Гордий (на старогръцки: Γόρδιος, Gordios, Gordias) в древногръцката митология e цар на Фригия. С Кибела той има син цар Мидас.

Според легендата, когато фригите трябвало да изберат цар, попитали оракул кой да бъде той. Оракулът предсказал да изберат първия, когото срещнат на кола по пътя. Те срещнали обикновения земеделец Гордий и го провъзгласили за цар. Много преди това една гадателка му предсказала, че ще стане цар. След това той се жени за нея.

Гордий като цар основава град Гордион (Γόρδιον, Gуrdion, Gordium) и подарява колесницата на храма на Зевс и я завързва с възел (Гордиев възел). Той предсказва, че който успее да развърже възела, ще стане владетел на цяла Мала Азия. Александър Велики (през зимата 334/333 пр.н.е.) разсякъл гордиевия възел с меча си.

Кибела, среща се и като Кимема, Диндимена (на гръцки: Κυβέλη; Megбle Meter; на латински: Kybele, Cybele; Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, майка на легендарния цар Мидас.

Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия) както и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.

Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци – гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида.

Cybele (Graece Κυβέλη) seu Cybebe (Κυβήβη)^[1] est dea materna Phrygia, cuius praecipuum templum Pessinunte situm est, cuiusque cultus bello Punico secundo anno 204 a.C.n. Romam introductus est, ob fabulam de originibus Troianis Romanorum. Etenim Troia urbs Phrygia^[2] erat et Cybele Magna Mater Idaea vocabatur, id est montis Idae prope Troiam. Praeterea illo tempore populus Romanus societatem cum Attalo rege Pergamenorum adversus Macedones iniit. Qui rex baetulum nigrum (quo dea figurabatur), sive ex Pessinunte sive ex delubro Pergameno,^[3] populo Romano donavit. Cui lapidi templum in monte Palatino aedificatum est." 

https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/ 

https://fr.wiktionary.org/wiki/Gordius

Карта 200г.преди Христа

http://gumilevica.kulichki.com/chronosophy/atlasIIBC.htm

ИБЕРЫ (1-4) КЕЛЬТЫ (5-48) 49. РИМ ИЛЛИРИЙЦЫ (50-60) Эллада, санскр. Явана) (61-71) ФРАКИЙЦЫ (72-78) 71.Македони72. Гети 73.Одриси 74.Асти 75.Меди 76. Беси 77. Сапеи 78.Трибали 79 Бастарни 80. Малка Скития БАЛТЫ (82-86) ФИННЫ (87-89) 90. КАРФАГЕН БЕРБЕРЫ (91-93) 94. ГАРАМАНТИЯ 95. ГАНГАРА 96. ДЖЕННЕ 97. ЕГИПЕТ 98. КУШ 99. БЛЕММИИ 100. АКСУМ 101. АГАУ ЕВРАЗИЯ 102. ТИРА 103. ОЛЬВИЯ 104. ХЕРСОНЕС 105. БОСПОР 106. СКИФЫ 107. МЕОТЫ 108. ДАГЕСТАН  САРМАТЫ (109-112) 109. ЯЗЫГИ 110. РОКСАЛАНЫ 111. СИРАКИ Комплексный историко-географический атлас Евразии эпох Античности и Средневековья

http://gumilevica.kulichki.com/chronosophy/AtlasEurasia.htm

Исторические карты и схемы к трудам Л. Н. Гумилёва и других историков

http://gumilevica.kulichki.net/maps/index.html

   

Кибела е богинята майка, която дава живот на всичко живо! Има култ към нея и в нашите земи Доскоро се считаше ,че само в Северна България е бил разпространен, но не е така
Кабиле, тредтечата на Ямбол носи нейното име, в Анхиало се секат монети с нейния образ! Вероятно е имало и храм, посветен на нея!
Бех писал за Гордий и Мидас! Може би името ,също е Българско- на Мидас Намек за ушната мида, че е по-особена И двете имена имат смисъл на нашия език Вярно , има Гордън на запад, но няма смисълът на горд!
Фригиецът Еней, както го нарича Вергилий, не е ли Евьо? И респективно- Еньовден!
Съдбата, професионално, ме свърза здраво с Троян! Може би...провидението ?
Приех задачата ,заради доверието което ми се гласува Че ще се справя и, ако откажа, ръководството също ще откаже! Не е по възможностите ни
Аз ,в себе си, също не бях убеден ,че мога? Но мислех, комбинирах непрекъснато И решението дойде само за минути Може би древните фриги ми го пратиха, заради обичта ми към Троян?
Всичко това ,по- горе е заради името Изчетох маса материали за Троян
Свързваше се с това на император Траян Но имаше сериозни разминавания, просто си беше стъкмистика Траян не е идвал тук Плюс това, градовете ,които са били признати за такива като римски ,по негово време носят родовото му име-Улпий
Например Улпия Пауталия- Кюстендил А тези с името му-Траянополис, Траянови врата- също! Няма причина "А" да премине в " О"? И стигнах до извода ,че името на Троян идва директно от Троя!
Може би ще напиша постиг на тази тема!
Поздравления за постинга!

Хубав ден!

Аз започнах от urbs , а стигнах до Троян. Така са навързани нещата. Фриги Бриги и брег. Германците са се усетили , че има връзка с техния берг.
Хубав Слънчев ден !

Все пак там живеят хора , наследници на Гордий в област Фригия.
Населението на нашата съседка не е еднородно.
Това си проличава в запазените обичаи , танци , ритми , кавали и гайди.