Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2022 23:59 - Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста Василъ Миковъ
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста

Василъ Миковъ

Уводъ

1. Общи бележки  13

2. Народни тълкувания на имената  32

3. Промѣна въ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия  34

4. Изчезнали и забравени имена  42

5. Преведени имена  52

6. Видоизмѣнени и осмислени имена  54

7. Запазени названия  61

8. Пренесени имена  62 

Никоя часть отъ Европа не е била изложена на толкова чести нападения и нахлувания, както земитѣ на Балканския п-въ. Разположени на пѫтя между Европа и Азия, най-близо до старитѣ културни центрове, надарени съ плодородни полета, умѣренъ климатъ и богати съ руди планини, тѣзи земи презъ всички времена сѫ привличали съседнитѣ и по-далечни народи. Отъ появата на човѣка на югъ отъ долни Дунавъ, което споредъ последнитѣ издирвания отговаря на така наречената мустерска епоха, т. е. приблизително около преди 100,000 години, до срѣдата на миналия вѣкъ, въ земитѣ населени днесъ съ българи сѫ живѣли и сѫ оставили следитѣ си повече отъ 27 народи. И всѣки народъ, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което е приживѣлъ, както и отъ неговата материална и духовна култура, е оставилъ по-голѣми или по-малки следи — археологически паметници и топографски, т. е. земеписни названия.

 

Ако въ землището на всѣко селище се намиратъ по единъ, два или повече старинни паметници или мѣста, въ които се откриватъ остатъци отъ материалната култура на разни времена и народи, то топографскитѣ названия сѫ десеторно повече. Археологическитѣ материали ни запознаватъ съ по-високата или по-бедна култура на изчезналитѣ народи, като и отчасти само ни разкриватъ и имената на народитѣ, които сѫ ги оставили. Въ замѣна на това, обаче, мѣстнитѣ

 

 image

14

 

имена ни учатъ не само кои и какви народи сѫ живѣли изъ нашитѣ земи, но още ни опредѣлятъ и тѣхнитѣ етнографски граници, като ни показватъ и въ кои области нѣкои отъ народитѣ се задържатъ за по-дълго време. Възъ основа на мѣстнитѣ имена народитѣ, които сѫ ги оставили, сами разказватъ своята дълга или кратка история. Тѣ се явяватъ и като особенъ цененъ изворъ за историята на нашитѣ селища, за миналото на които за съжаление липсватъ каквито и да сѫ вести. Топографскитѣ названия сѫ и единъ неизчерпаемъ източникъ, отъ който езиковедитѣ могатъ да се ползуватъ безгранично.

 

Въпрѣки всички превратности и езикови и политически промѣни, ставали въ продължение на много вѣкове по нашитѣ земи, само мѣстнитѣ названия оставатъ като единъ съ нищо неразрушимъ паметникъ. Тѣзи наименувания сѫ единственитѣ документи, невидимо записани, както по най-непристѫпнитѣ планински върхове или дълбоки долини, така и въ голѣмитѣ рѣки, въ градоветѣ и селата или въ най-незначителнитѣ мѣста. Какво биха ни научили земеписнитѣ имена, на които едва напоследъкъ се обръща по-голѣмо внимание, ще видимъ отъ следнитѣ редове.

 

При заселване на всѣки новъ народъ на полуострова, сѫ ставали и голѣми промѣни въ названията. Въ области, въ които по-старото население е било унищожено или принудено да напустне роднитѣ си краища, новодошлитѣ заселници напълно промѣнятъ и мѣстнитѣ имена, а тамъ, дето часть отъ по-старото население е останало въ роднитѣ си огнища, и топографскитѣ наименувания сѫ се запазвали. Една значителна часть отъ наследенитѣ по-стари неразбираеми и отъ различенъ народностенъ произходъ имена почватъ да се изговарятъ отъ новитѣ заселници споредъ особения

 

 image

15

 

строежъ на тѣхния езикъ и по този начинъ до насъ тѣ сѫ стигнали до такава степень видоизмѣнени, че и най-голѣмитѣ езиковеди не биха могли да установятъ съ положителность първоначалнитѣ имъ форми. Ако ние днесъ не знаемъ старитѣ тракийски, гръцки или латински названия на много отъ нашитѣ по-голѣми рѣки, селища или планини, ние вь никой случай не бихме знаяли, че Искъръ произлиза отъ Оескусъ, Витъ — отъ Утусъ, Осъмъ — отъ Асамусъ, Струма — отъ Стримонъ и пр. Кой напр. би подозиралъ че съвременното название на Силистра е турски изговоръ на византийското Дристрия, което произхожда отъ стб. Дръстъръ, а последното е видоизмѣнена форма на античното Дуросторумъ ? Кой, освенъ специалиститѣ, знае, че днешното име на Пловдивъ е новобългарски изговоръ на стб. Плъвдивъ, а последното е видоизмѣнено отъ трак. Пулпудева, което пъкъ е преводъ на гръцкото Филипополисъ? И настоящето наименувание на Видинъ е гръцка форма отъ стб. Бъдинъ, а последното е видоизмѣнемо отъ античното Бонония.

 

Освенъ видоизмѣненитѣ, има и малъкъ брой осмислени, т. е. така пригодени къмъ езика на новитѣ завоеватели названия, че въ тѣхъ се влага известно значение, нѣкакъвъ смисълъ. Такъвъ е напр. случаятъ съ днешната българска столица, която, както е известно, славянитѣ отъ античното Сердика осмислили на Срѣдецъ, т. е. „срѣденъ", „градъ разположенъ въ срѣдата". Старото Орбелосъ, славянитѣ осмислили на Бѣласица т. е. „бѣла планина", Баргала — на Брѣгалница, т. е. „брѣгова рѣка" и пр. Трѣбва да отбележимъ, че както горнитѣ, така още и други, отъ чуждъ произходъ названия, въ миналото, както дори и днесъ, погрѣшно се пишатъ съ ѣ, вмѣсто съ е.

 

 image

16

 

Α какво по-нататъкъ ни говорятъ топографскитѣ имена ? — Тѣ ни казватъ, че никой другъ документъ така добре не ни запознава съ етнографскитѣ и политическитѣ граници на народитѣ, както мѣстнитѣ названия. Тѣ сѫ най-сигурниятъ изворъ, възъ основа на който най-точно и безпогрѣшно може да се установи въ кои области какви народи сѫ живѣли въ по-компактни маси и где между новитѣ заселници за по-дълго време се запазва старото население. Все възъ основа на названията може да се установи до кѫде се е простирало културното влияние на гърци и римляни върху мѣстното тракийско, илирийско или славянско население. Най-после тѣзи имена ни разкриватъ пѫтищата, по които сѫ се придвижвали народитѣ отъ единия до другия край на полуострова.

 

При заселването си на югъ отъ Дунава, тракитѣ сѫ заварили и по-старо население, отъ което безсъмнено тѣ сѫ заели и нѣкои рѣчни и селищни названия. Кои именно, това за сега съ положителность не може да се установи. Но многобройнитѣ наименувания отъ тракийски произходъ, които сѫ ни известни отъ старитѣ автори и епиграфскитѣ паметници, като: Тимакусъ, Транупара, Буртодиза и пр., ни очертаватъ приблизително границитѣ на тракийскитѣ племена между V в. пр. Хр. до къмъ IV в, сл. Хр. Α многобройнитѣ названия отъ тракийски произходъ, достигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, ни говорятъ още следното: 1 — въпрѣки силната гръцка култура отъ една страна и римска асимилаторска политика отъ друга, тракитѣ сѫ успѣли да запазятъ своитѣ рѣчни и селищни названия до окончателното имъ асимилиране отъ славянитѣ и 2 — до скоро всички изследвачи на преселението на славянитѣ на

 

 image

17

 

п-ва, приемаха, че тракийското и илирийско населения сѫ били съвършено загубени. Отъ новитѣ изследвания, обаче, и то главно възъ основа на топонимията, се вижда, че мѣстното население не е било загинало, а е останало да живѣе между славянитѣ до пълното му пославянчване.

 

Названията отъ гръцки произходъ ни показватъ не само пѫтя на бавното и системно проникване на гърцитѣ отъ морскитѣ брѣгове къмъ вѫтрешностьта, но ни разкриватъ и процеса на разширението на гръцката култура и постепенното погърчване на мѣстното тракийско, илирийско или славянско население въ нѣкои градове или области. Настанени още отрано по брѣговетѣ на Синьо, Бѣло и Черно морета, гърцитѣ сѫ основали селища, които съ нѣкои изключения сѫ носили гръцки названия, като напр. Амфиполисъ, Неаполъ, Аполония, Анхиало, Калатисъ и др. При разширение на македонската държава, населението отъ вѫтрешностьта влѣзло въ още по-тѣсенъ допиръ съ гърцитѣ. Презъ римска епоха новата власть твърде много спомогнала за разширението на гръцката култура между тракийското и илирийското население. Тогава не само нови заселници-гърци сѫ се настанявали изъ вѫтрешностьта, и то главно въ градоветѣ, но и погърчването въ нѣкои области е вземало преднина предъ романизацията, какъвто е напр. случаятъ съ населението по долинитѣ на Струма и Места. До голѣма степень за погръчването и проникване на гръцкото влияние презъ тази епоха, сѫ допринесли и официалнитѣ документи, които вмѣсто на латински, сѫ писани повечето на гръцки езикъ.

 

Дошлитѣ следъ пропадането на римската империя много народи, между които славянитѣ оставатъ за постоянни жители, не сѫ могли да останатъ

 

 image

18

 

незасегнати отъ гръцката култура, която новитѣ преселници, колкото и да сѫ били фанатици, възприемали съ готовность. Съ разпространението на християнството и официалнитѣ документи писани отъ езическитѣ българи на гръцки езикъ, още по-здраво закрепили гръцкото влияние между славянитѣ, което добива особена сила презъ епохата на византийското ни робство. За разширение на гръцката култура до известна степень сѫ спомогнали и преселенитѣ гърци изъ юго-източна и южна Тракия отъ Крума и Калояна, на северъ отъ Стара-планина.

 

Това многовѣковно гръцко влияние не е могло да не се отрази и върху мѣстната номенклатура, за което както въ миналото, така и днесъ, свидетелствуватъ множество мѣстни названия отъ гръцки произходъ. Освенъ известнитѣ ни отъ древностьта покрай морскитѣ брѣгове гръцки селища, като старинни гръцки названия могатъ да се приематъ още : Ямбтрано, Яменъ, Друмоаръ, Парамỳнъ, Буная и пр. По-късенъ произходъ иматъ: Пирущица, Калаващица, Калакастрово, Питревене и др.

 

Римското владичество сѫщо така е оказало голѣмо влияние върху топонимията на нашитѣ земи. Знае се, че римлянитѣ сѫ въздигнали голѣмъ брой нови селища и крепости, една часть отъ които сѫ носили латински названия, като: Аъ Путеа, Марцианополисъ, Аква Калиде и пр. Повечето отъ названията отъ латински произходъ сѫ достигнали до насъ посрѣдствомъ романизираното мѣстно тракийско и илирийско население, въ повече или по-малко видоизмѣнена вулгаро-латинска форма. Отъ тѣзи названия се учимъ, въ кои области романизацията е била по-силна, и где славянитѣ сѫ сварили по-компактни маси отъ романизираното население, съ което тѣ по-дълго

 

 image

19

 

време сѫ били въ по-тѣсни връзки. Отъ вулгаро-латинскитѣ мѣстни наименувания, между които тукъ ще споменемъ само Капралъ, Мургашъ, Тỳрла, Косталиво, Урсулица и др., виждаме че това мѣстно население се е задържало по-задълго време изъ Троянско, Тетевенско, Панагюрско, Пирдопско, Трънско, Пиротско, Вранско, Скопско, Прилепско и Воденско.

 

Най-голѣмъ интересъ за насъ, безъ съмнение, представятъ топографскитѣ имена отъ славянски произходъ. Отъ голѣмия брой стари славянски названия, каквито сѫ ни известни отъ много извори, узнаваме, че славянитѣ сѫ минали на югъ отъ Дунава въ гѫсти маси и скоро заели цѣлия Балкански п-въ. Отъ многобройнитѣ славянски мѣстни, селищни и рѣчни наименувания, съ малки изключения запазени и днесъ почти по всички части на полуострова, най-добре узнаваме до где нѣкога сѫ се простирали етнографскитѣ и политически граници на българитѣ. Възъ основа на тѣхъ виждаме, че области, въ които отдавна е изчезнала българската речь, нѣкога сѫ били населени съ компактно българско население, което преди два или три вѣка окончателно е загубило родния си езикъ.

 

Презъ срѣднитѣ вѣкове въ Албания, която, както е известно, е влизала въ предѣлитѣ на първото и второто българско царство, е имало компактно славянско население. Освенъ споменатитѣ въ срѣдновѣковнитѣ извори стари славянски названия, като: Главиница, Бѣлградъ, Черникъ, Булгари, Горичане, Пещане, Дебрене, Тополово и пр., запазенитѣ и до днесъ многобройни названия отъ славянски произходъ като: Черешникъ, Церова, Селяни, Бистрица, Каменица, Зеленикъ, Лисецъ, Лясовецъ, Височка, Кръстецъ, Мокра и мн. др. свидетелствуватъ, че и въ най-западнитѣ

 

 image

20

 

предѣли на Балканския п-въ, българитѣ сѫ съставяли голѣма часть отъ населението и че тѣ тамъ сѫ успѣли да се задържатъ до късни времена.

 

Известно е, че при заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ проникнали не само въ Тесалия и Епиръ, но и въ Атика и дори въ Пелопонезъ. Често презъ срѣднитѣ вѣкове по тѣзи мѣста се споменува за българи. Въ нѣкои документи отъ това време, между другитѣ селища въ Тесалия и Епиръ, срѣщаме и доста названия отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: Дупяни, Черничево, Буковикъ, Мелово, Загоряне, Селище, Рахово, Лешница, Граница, Долене и пр. Българитѣ въ Епиръ и Тесалия отдавна сѫ погърчени и тамъ българскиятъ говоръ не се чува вече, но множеството топографски названия, както напр. Загора, Слатина, Търново, Дрѣново, Граждани, Смоково, Бистрица, Габрово и много др. ни подсказватъ, че и въ този край българитѣ сѫ се задържали дълго време и че въ жилитѣ на мѣстното население тече славянска кръвь.

 

Не по-завидна е била сѫдбата и на славянитѣ въ Халкидическия п-въ, гдето презъ срѣднитѣ вѣкове е имало гѫсто славянско население, за което и днесъ ни напомнятъ селищнитѣ и мѣстни названия, между които ще споменемъ Изворъ, Луково, Равеникъ, Новосело, Провлака, Гребенико-планина и др.

 

Въ типикона на изчезналия манастиръ Космосотиря, който се е намиралъ до Вира, дн. Фере, отъ 1152 год., покрай гръцкитѣ названия, срѣщаме и нѣколко селищни и мѣстни имена отъ славянски произходъ, като Баняне, дн. Лѫджа-кьой, източно отъ Деде Агачъ, Дълбочани, Бреница, Драговица, Черникъ, Цехово и др. Отъ тѣзи наименования, изчезнали заедно съ тѣхното

 

 image

21

 

славянско население, се вижда, че земитѣ около устието на Марица до падането ни подъ турцитѣ сѫ били населени съ българи.

 

А неизброимото число мѣстни, селищни и рѣчни названия, които се срѣщатъ изъ всички краища на Румъния, не говорятъ ли, че и на северъ отъ Дунава, дълги вѣкове българитѣ сѫ живѣли съвмѣстно съ румънското население ? Въ миналото, безспорно, имената отъ славянски произходъ ще сѫ били много повече, отколкото въ настоящия моментъ, но трѣбва да се обърне внимание, че много отъ славянскитѣ наименувания сѫ запазени въ по-старинната си форма, отколкото това е на югъ отъ Дунава. За примѣръ ще посочимъ р. Дѫмбовица, която минава презъ Букурещъ, Предѣлъ, курортъ въ Карпатитѣ, Слатина и пр.

 

Далечъ на западъ, задъ долината на Морава и изъ Косово поле и сега многобройнитѣ мѣстни и селищни названия ни разкриватъ, че и въ тѣзи земи до скоро се е говорило на български езикъ.

 

Идва редътъ и на прабългаритѣ. Тѣ успѣватъ да се наложатъ и да обединятъ разпокѫсанитѣ славянски племена на югъ отъ Дунава, като по този начинъ създаватъ голѣма и силна държава. Но като малцинство, прабългаритѣ не само че не сѫ могли да наложатъ своя езикъ, но и постепенно се сливатъ съ завареното славянско население, докато напълно изчезватъ като отдѣлна народностна група. Трѣбва да се отбележи, че както отъ тѣхния езикъ днесъ сѫ запазени само нѣколко думи, така и до насъ сѫ стигнали ограниченъ брой не сигурни названия, които бихме могли да смѣтаме за прабългарски. Като прабългарски названия можемъ да споменемъ: Тамбарасце до Кюлевча (Шум) и Карашъ (Врач).

 

 image

22

 

Следъ прабългаритѣ тукъ се редятъ едни следъ други печенези, кумани и узи, присѫствието на които въ нашитѣ земи, освенъ отъ историческитѣ документи, ни е засвидетелствувано и отъ голѣмъ брой мѣстни и селищни названия. Отъ тѣзи наименувания, каквито особено много срѣщаме въ Северна България, отчасти изъ Софийско, Пиротско, Щипско и Воденско, се учимъ, че въ известни области нѣкои племена отъ тѣзи народи сѫ съставяли значително мнозинство и че тѣ сѫ били дълго време въ тѣсенъ допиръ съ българското население. Между множеството наименувания, които иматъ печенежки, кумански или узки произходъ, могатъ да се посочатъ: Каспичанъ, Батакъ, Градоманъ, Беренди и пр.

 

Да се спираме върху многобройнитѣ названия отъ турски произходъ и тѣхното значение, не е необходимо. Достатъчно е да изтъкнемъ, че колкото въ една область броятъ на турскитѣ наименувания е по-голѣмъ, толкова по-компактно е било и турското население, какъвто е напр. случая съ Дели-Ормана, Сланникъ, Айтоско, Омурташко, Гюмурджинско и пр. и обратно, колкото по-малъкъ е броятъ на турскитѣ мѣстни имена, толкова и по-рѣдко е било турското население.

 

Има, обаче, другъ видъ названия, главно отъ български произходъ, но завършватъ съ турски наставки, като Стрйл-ча, Стран-джа, Маркув-ча, Езер-ча, Дйв-ня и пр., отъ които се установява, че колкото и гѫсто да е било турското население, българскитѣ наименувания не сѫ били промѣнени и че въ жилитѣ на това „турско" население тече българска кръвь. За изтурчени българи ни говорятъ и звучнитѣ старинни български названия, запазени изъ нѣкои области, въ които изключително преобладаватъ названия отъ турски

 

 image

23

 

произходъ, като Изтокъ, Потимнишко, Янка, Бирница, Супотъ и пр.

 

Въ много области се срѣщатъ и нѣкои названия, които стоятъ въ връзка съ името на часть отъ една народностна група, заселени между по-компактни маси население отъ другь произходъ. Тѣзи наименувания, между които тукъ ще споменемъ: Урỳмъ-кьой, Тюркмйнъ, Татарево, Сърбй, Маджаре, Чишко-поле, Яламанка, Юруклйръ, Черкизкото селище и пр., ни показватъ че тѣзи села и мѣста дължатъ имената си на първитѣ заселници, които сѫ били гърци, турци, татари, сърби, маджари, нѣмци и пр.

 

Мѣстнитѣ названия сѫ и единъ богатъ изворъ за историята на нашитѣ земи. Преди всичко тѣ се явяватъ като цененъ документъ за историческата география. Въ една голѣма часть отъ тѣхъ сѫ запазени, било въ повече или по-малко осмислена форма, имената на много отъ старитѣ градове, на нѣкои рѣки и планини; въ значителенъ брой отъ тѣзи наименувания се криятъ и имената на изчезнали и неизвестни мѣстоположения на споменати у старитѣ автори названия. Въ името Скопарникъ, съ което днесъ нарича една малка височина въ Витоша, не се ли крие античното име на планината — Σκόμβρος? — Подъ името Пѝровецъ, съ което се нарича единъ полупресъхналъ изворъ до Г. Косово (Сев.) не е ли запазено античното име на тържището Piretensium? А името Марцѝлъ до Карнобатъ, не напомня ли на често споменуваната презъ срѣднитѣ вѣкове крепость Маркели?

 

Още по-ценни сѫ мѣстнитѣ названия при областнитѣ или селищни проучвания. Само този, който е правилъ антропогеографски изследвания, знае трудноститѣ, които срѣща при събирането материали за миналото на села и градове.

 

 image

24

 

Α за миналото на по-голѣмата часть отъ нашитѣ селища, дори и за цѣли покрайнини, както се знае, не сѫ стигнали до насъ каквито и да сѫ исторически вести, затова често изследвачитѣ прибѣгватъ до народнитѣ предания. Преди всичко въ землището на всѣко селище се намиратъ остатъци отъ стари поселения, които освенъ съ археологическитѣ материали и, имената, съ които ги назовава околното население, ще ни послужатъ при нашитѣ проучвания. Така напр. названията: Градище, Калето, Селище, Юртлукъ, Църквище, Манастирище, Друма и пр., явно ни говорятъ, че наоколо е имало укрепление, градъ, село, църква, пѫть и пр. Но кога сѫ сѫществували тѣзи градища, селища и пр., това отчасти ще научимъ отъ археологическитѣ материали, а непрекѫснато ли е имало животъ по мѣстата, които ни интересуватъ и имало ли е приемственость или сегашното селище нѣма нищо общо съ изчезналитѣ селища, това по отсѫтствие на документи ще установимъ само чрезъ мѣстнитѣ названия. Какво напр. ще ни покажатъ имената: Линзипара, Басара, Тỳденъ, Ичера и пр., които сѫ отъ тракийски произходъ? — Тѣ ни казватъ, че непрекѫснато повече отъ 2000 години, въпрѣки етнографскитѣ и политически промѣни, по тѣзи мѣста е имало животъ и че тамъ никога не е било безлюдно. Говорятъ ни още, че старото тракийско население било то запазило езика си, романизирано или погърчено, по-късно е било погълнато отъ славянската маса. Отъ имената Друмоаръ, Парамỳнъ, Сколдѝня, Мидвенъ, Скрѝптенецъ, както и многобройнитѣ други хубави и звучни стари български названия, които се срѣщатъ въ землищата на села и градове ни говорятъ, че въпрѣки неспокойнитѣ времена презъ епохата на турското ни робство, около селищата,

 

 image

25

 

които ни интересуватъ, е имало животъ. Названията отъ турски произходъ ни казватъ, че е имало промѣна въ населението, но ако изследвачътъ успѣе, между турскитѣ наименувания да открие и нѣкои стари български названия, то въ такъвъ случай се установява, че това население нѣкога е било българско и е било принудено да се потурчи. Ако българскитѣ названия сѫ нови, т. е. ако сѫ дадени по името на нѣкои собственици, като напр. Иваново бранище, Станковото, Османското или пъкъ носятъ наименуванията „ливадата", „пасището", „ормана", „припека", „кошарата" и пр., то тогава вече може да се сѫди, че селището е ново.

 

И многото названия, като Царичина, Боля̀рски рѫтъ, Сттлникъ, Паша-кьой, както и Хасекѝята, Пашмаклѝ, Войнѝкъ, Аканджиларе, Сокаларе и пр. ни подсѣщатъ, че на тѣзи мѣста сѫ имали свои имоти или сѫ направили нѣщо забележително нѣкой царь, царски роднина, паша, или най-после населението ще се е ползувало съ известни правдини.

 

Α колко много названия ни разкриватъ икономическото минало на отдѣлни по-голѣми или по-малки области? Какво напр. ни учатъ названията: Самоковъ, Желѣ̀зна, Ковачовица, Маданъ, Шлигово, Плакалница и пр. Тѣ най-добре ни свиделствуватъ, че нѣкога изъ тѣхнитѣ околности е била развита желѣзодобивната индустрия. Имената Памуклỳкъ, Бабаковецъ, Дръ̀стене и пр. ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста едно време се е сѣяло памукъ и че е имало тепавица и т. н.

 

Въ голѣмъ брой названия сѫ запазени имената на царе, областни владѣтели или на незнайни собственици на по-голѣми или по-малки имоти. Името на Шишмана, което е свързано съ последнитѣ

 

26
http://www.promacedonia.org/vmpi/vmpi_1.htm




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6838798
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56401
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031