Л. Милетичъ

1. Българското население въ Тракия до 1912 година

Като говоримъ за турска Тракия до 1912 год., разбираме областитѣ на бившия Одрински виляетъ, който бѣше раздѣленъ на шесть санджака (окрѫга): Одрински, Лозенградски, Галиполски, Родостенски, Дедеагачски и Гюмурджински. Западната граница на виляета вървѣше отъ Бѣло море по рѣка Места та по границата на Неврокопско и Разложко до старата българска граница. Одринскиятъ виляетъ граничеше съ Цариградския виляетъ източно отъ гр. Чорлу. Виляетътъ бѣ раздѣленъ на 32 каази (околии). [1]

Българското население, размѣсено съ турци и гърци, бѣ пръснато по цѣлия виляетъ, гдѣ повече, гдѣ по-малко. Само въ 7 каази (Султанерийска, Мидийска, Еджеабадска, Мирефтенска, Шаркьойска и Родостенска) е нѣмало що годѣ значително число българско население, като не изключваме, разбира се, и патриярхиститѣ българи, униятитѣ и помацитѣ. Трѣбва да прибавимъ и българитѣ отъ Цариградския виляетъ, чиито селища — на брой 22 — захващатъ източно отъ Чорлу, прѣкрачатъ виляетската граница и достигатъ до Чаталджанскитѣ укрѣпления, а двѣ-три дори и прѣхвърлятъ оттатъкъ. [2]

1. Въ  О д р и н с к и я  с а н д ж а к ъ  влизаха каазитѣ: Одринска, Димотишка, Ортакьойска, Мустафапашенска, Кърджалийска, Хавсенска и Узункюприйска.

Въ  Л о з е н г р а д с к и я  с а н д ж а к ъ: Лозенградска кааза, Малко-Търмовска, Василиковска, Люлебургаска (Бабаескийска), Визенска и Мидийска.

Въ  Г а л и п о л с к и я  с а н д ж а к ъ: Галиполска кааза, Кешанска, Шаркьойска, Еджеабадска и Мирефтенска.

Въ  Р о д о с т е н с к и я  с а н д ж а к ъ: Родостенска кааза, Малгарска, Хайреболска и Чорленска.

Въ  Д е д е а г а ч с к и я  с а н д ж а к ъ: Дедеагачска кааза, Софлийска и Иноска.

Въ  Г ю м у р д ж и н с к и я  с а н д ж а к ъ: Гюмурджинска кааза, Скечанска, Рупчоска, Ахърчелебийска, Егридерска, Дардерска и Султанерийска.

2. Вж. по-подробно за тѣхъ въ съчинението на д-ра П. Орѣшковъ, „Българскитѣ села въ околностьта па Цариградъ” (печат. въ Списание на Българската Академия, кн. VIII, 1914 г.).

8

Както изобщо за Турция, така и за Одринския виляетъ нѣмаме точна статистика на населението по народности. Отъ общото число на цѣлото население на виляета, което къмъ 1912 година, крѫгло взето, не е било поввече отъ 1,000,000 души, чисто турското население заема най-много 400 хиляди, така че българитѣ, гърцитѣ и малкото количество други народности (арменци, гагаузи, евреи, арнаути, власи, цигани) достигатъ до 600 хиляди души, отъ които българи (заедно съ помацитѣ) сѫ, крѫгло взети, до 300 хиляди, а гърци — до 200 хиляди (вж. за това и стр. 298).

Т. Карайовевъ въ съчинението си „Материали за изучаване на Одринския виляетъ” (печатано въ Минист. Сборникъ, т. XIX.) изчислява цѣлото население на виляета по турски салнамета отъ 1898 год. и по частни (ексархийски) данни на 997,482 души, отъ които 480,981 турци, като счита, обаче и помацитѣ заедно съ тѣхъ, а помацитѣ сами К. ги смѣта споредъ указанията на Ст. Шишковъ до 120 хиляди души. Числото на помацитѣ и сега Ст. Шишковъ за Одринския виляетъ изкарва на 131,445 жители (вж. съчинението „Помацитѣ въ тритѣ български области Тракия, Македония и Мизия, Пловдивъ 1914, стр. 15). Като вземемъ въ съображение, че Карайовевъ счита българитѣ въ Одринския виляетъ безъ помацитѣ до 212,884, а гърцитѣ 253,250 души, мисля, че може още по-сигурно да подържаме, че българското население, считайки наедно ексархисти, патриярхисти и помаци, въпрѣки усиленото му и постоянно намаляване слѣдъ 1878 год. (вж. по долу стр. 278) не е било на 1912 по-малко отъ 300 хиляди, както се каза по-горѣ. Въ края на книгата прилагамъ и подробенъ статистиченъ прѣгледъ на българското население въ бившия Одрински виляетъ.

Не само по числото на жителитѣ българското население въ Одринския виляетъ трѣбва да поставимъ на първо мѣсто слѣдъ турското, но и по числото на селищата, понеже  б ъ л  г а р и т ѣ  с ѫ  п р ъ с н а т и  н а й – м н о г о  п о  с е л а т а,  в ъ  м н о г о  с л у ч а и  с м ѣ с е н и  и  с ъ  т у р ц и  и  с ъ  г ъ р ц и, докато напротивъ гърцитѣ сѫ многочислени тъкмо по градоветѣ и паланкитѣ. Само помашкитѣ селища въ виляета се изчисляватъ на 207 (вж. и Ст. Шишковъ, цитув. съч.). Гѫсто населено помашко население има главно въ каазитѣ

9

Дьовленска (Рупчоска), Ахърчелебийска, Дарѣдерска, Егридерска и Гюмурджинска — съ 151 село; въ Кърджалийско има до 13 села, въ Димотишко и Ортакьойско по едно село, въ Узункюприйско 11 села и най-сетнѣ още въ Бабаескийско, Хайреболско, Кешанско, Еноско, Софлийско и Скечанско все по 2 до 7 села, всичко 32 села.

http://macedonia.kroraina.com/bmark/lm_tr/lm_tr_1.htm