Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2022 12:50
Историята на губещия , може да си ти .
Mentre guardo il mare, il mio pensiero va
alla latitudine di un"altra etа,
quando ci credevo nelle favole,
sempre con la testa fra le nuvole,
sogni e desideri diventavano realtа
dentro il libro della fantasia.
Era la stagione della vita in cui non c"и malinconia.
Ora in questo tempo d"inquietudine,
sento che non ci si puт piщ illudere. Nonostante tutto, resta un po" d"ingenuitа,
dentro, la speranza ancora c"и,
come allora, voglio continuare sempre a chiedermi perchй
e dipingo a modo mio il mondo intorno a me,
come un bambino nel tempo che non perde mai
la sua curiositа,
и l"istinto che mi fa volare via di qua.
Un bambino nel tempo non si arrende mai,
cerca la felicitа,
Respirando l"aria di salsedine,
mi fa compagnia la solitudine.
Questo posto mi sembrava magico
nel ricordo di quand"ero piccolo.
Come allora, cerco una risposta che non c"и
e non so che differenza fa:
rimanere fermo ad aspettare oppure andare via di qua.
E dipingo a modo mio il mondo intorno a me. Come un bambino nel tempo che non perde mai
la sua curiositа,
и l"istinto che mi fa cambiare la realtа.
Un bambino nel tempo non si arrende mai,
ma cerca la felicitа
e per sempre invisibile e vera
questa parte di me resterа...
E dipingo a modo mio il mondo intorno a me,
un bambino nel tempo non si arrende mai,
ma cerca la felicitа.
Докато гледам морето, мислите ми летят
към друго време на друга епоха,
когато вярвах в приказките,
и главата ми беше в облаците,
мечтите и желанията се сбъднаха
в книгата на фантазиите.
Това беше времето, когато няма отчаяние.
Сега в това смутно време,
Чувствам, че не можем да се самозалъгваме.
Въпреки ,че остава малко наивност,
надеждата все още е там,
както тогава, искам да се питам защо
и рисувам света около мен по свой начин,
като дете във времето, което никога не губи
своето любопитство,
това е инстинктът, който ме кара да отлетя оттук.
Дете във времето никога не се предава,
търси щастие,
Вдишвайки соления въздух,
самотата ми прави компания.
Това място ми се струваше вълшебно
на времето, когато бях малък.
Както тогава, търся отговор, който го няма
и не знам каква е разликата:
да се спра и да чакам или се махна оттук.
И рисувам света около мен по свой начин,
като дете във времето, което никога не губи
своето любопитство,
инстинктът ме кара да променя реалността.
Дете във времето никога не се предава,
а търси щастието
и завинаги невидима и истинска
тази част от мен ще остане...
И рисувам света около мен по свой собствен начин,
с течение на времето детето никога не се предава,
а търси щастието.
Преводът е мой .
Meglio che tu chiudi gli occhi e abbassa la testa, aspetta il rimbalzo del colpo sparato.
ЗАГАДЪЧНОТО ИМЕ "МОСТИЧ" НА БЪ...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
