Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), а след 1990 г. от Българската социалистическа партия (БСП). Народен представител в 7-мо Велико Народно събрание (1990 – 1991 г.), 36-то Народно събрание (1991 – 1994 г.), 37-то Народно събрание (1994 – 1997 г.), 38-то Народно събрание (1997 – 2001 г.) и 39-то Народно събрание (2001 – 2005 година).^[1] Председател на 40-то Народно събрание (2005 – 2009 г.) и заместник-председател на 41-то Народно събрание (2009 – 2013 година).^[2][3] В периода 2014 – 2019 г. е евродепутат.^[4]

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински Старши и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те години е преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е експулсирано от Съединените щати през 1953 г.

Завършва средно образование през 1966 г. в 114-а гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в БНА. През 1972 г. Пирински завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет.

Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.

Георги Пирински произнася през 2012 г. патетична реч, възхваляваща делото на Георги Димитров и програмата на Отечествения фронт.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева, дъщеря на генерал Илия Кашев – дългогодишен началник на Управление „Безопасност и охрана“ (УБО) (днес НСО) в Държавна сигурност.^[5] Семейството има две деца.

   

Здравей, Тони. Комунистите не ги долюбвам, с изключение на Георги Пирински и Янаки Стоилов. На Георги Пирински мухаресвах речите и това, че му течеше гладко мисълта. По подобен начин говореха Филип Димитров и Петър Стоянов от СДС. Пирински говореше малко монотонно с равен глас. Преди 1996 г. заслуги имаха само социалистите, защото на останалите не им даваха шанс и възможност преди 1989-1990 г.
Поздрави!

Този не е комунист , този е интернационалист .
Затова говори с равен глас. Това е школа. Специално ги обучават.
Баща му изпратен в САЩ да разбие сдружението на българите от Македония там.
Сега се чудим защо на българите от Македония са им промити мозъците.
Това е поръчка на Коминтерна. Изгонени са от там.
Младият е бил подготвян за международник , високо поставено ченге.
Искаха да поставят начело на България човек , който имаше два чужди паспорта , американски по рождение , затова не е служил даже войник и израелски по майка еврейка. Ако стане напечено в България , да може да бяга от любовта на народа.
Исках да се види какви ни издигаха и как нямаше кого да изберем.
Филип Димитров и Петър Стоянов са от един дол дренки с Пирински.