Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ 

Прѣдговоръ 

Развитието на работитѣ въ Балканския Полуостровъ изкарва все повече на политическата сцена македонския въпросъ. Общественото мнение и у насъ и въ чужбина обръща голѣмо внимание на всичко, що става въ Македония. Редъ учени мѫже пътуваха прѣзъ страната и писаха въ чуждитѣ литератури важни студии и бѣлѣжки за народитѣ, които я населяватъ. Но единъ по-пъленъ трудъ липсуваше. Това ме накара да побързамъ съ напечатваньето на тая книга. Благодарение готовностьта на Книжовното Дружество да я издаде, тя излезе по-скоро на свѣтъ.

Употрѣбилъ съмъ много старание да дамъ вѣрни и точни данни за днешното население на Македония. Обаче прѣголѣмитѣ трудности, които се срѣщатъ при събиранье и провѣрка на такива вѣрни и точни данни при сегашното тамошно политическо положение, сѫ често непреодолими при най-доброто желание, което се е имало; затова е възможно да сѫ пропуснати грешки. Добрѣ би било, ако по-вѣщи познавачи на отделни покрайнини се погрижатъ да посочатъ опуснатитѣ грешки, за да могатъ да се изправятъ въ бѫдѫще. Желателно е и за насъ самитѣ и за вънкашния свѣтъ, който се интересува съ работитѣ на Балканския Полуостровъ, да прѣдставимъ необорими вѣрни свѣдѣния за населението на страната, до колкото могатъ да се събератъ днесь при липсата на модерни официални преброявания. По такъвъ начинъ и ние самитѣ ще бѫдемъ избавени отъ самоизлъгвания, които сега сѫ особено опасни за малкитѣ народи на Полуострова.

Историческитѣ свѣдѣния за движението на народитѣ въ страната  въ минало врѣме сѫ отъ голѣма важность за

VI

доброто изучванье на тия народи днесь, ето защо азъ се помѫчихъ да дамъ нѣкои кратки бѣлѣжки за това минало. Особено внимание обърнахъ на най-новото движение на народитѣ, което има прѣко и голѣмо влияние на етнографическитѣ промѣни сега и въ близко бѫдеще.

Вниманието, което се обърна отъ нѣкои външни учени на моята малка етнографическа карта, издадена прѣзъ 1898 год., ме накара да приготвя сегашната по-голѣма съ латински шрифтъ, та да може да послужи и на интересуещитѣ се чужденци. Употрѣбилъ съмъ хърватската азбука, съ която си служи и Австрийскиятъ Генераленъ Щабъ при наченатото издание на голѣмата карта на Балканския Полуостровъ, защото тая азбука е пригодна и за славянскитѣ и за турскитѣ и за арнаутскитѣ и за гръцкитѣ имена на мѣстата.

Печатанието на книгата се продължи дълго врѣме. Когато първата часть бѣше вече готова, получихъ много нови поправки, касаещи се главно до изговора имената на селата, затова се срѣщатъ въ двѣтѣ части на книгата имена, записани не съвсѣмъ еднакво. Въ азбучния показалецъ сѫ отбѣлѣзани всички форми, подъ които е записано едно село.

Намирамъ случай тукъ да изкажа голѣмата си благодарность на всички общини въ Македония и на всички граждани, свещеници, учители, студенти и ученици, които съ голѣма готовность ми оказваха всѣкакво съдѣйствие при събиранието и провѣрката на материалитѣ. Безъ тая доброволна помощь настоящата книга нѣмаше да види бѣлъ свѣтъ още дълго врѣме.

София, т. юни, 1900 год.

Василъ Кѫнчовъ.