Постинг
14.02.2022 22:22 -
Мисията в Арабския халифат
През 855 г. Византия изпраща своя официална правителствена мисия при владетеля на сарацините – халифа Ал Мутавакил. Мисията има политически и църковно-религиозен характер, но за нас интересното е, че в нея виждаме включен и младият Константин Философ. Като исторически факт тя е добре известна и историците винаги я споменават, когато коментират биографията на Константин. Малцина обаче са се задълбочили да я проучат. Обикновено тя се разглежда единствено в качеството й на първата външно-политическа проява на младия Кирил, без да й се отдава определено значение за бъдещата му работа по съставянето на славянската азбука. И като че ли липсват сериозни индикации за това. Все пак датирането, което ни предлага Черноризец Храбър, допуска азбуката да е била съставена точно в същата 855 г. Големият аргумент в случая е мисията на Константин по долината на р. Брегалница. Защото тя е в последвалия период между 855 и 860 г. – преди мисията на братята в Херсон. Тогава той вече разполага с готовата азбука и дори с превода на църковна литература. Това налага да бъдем по-внимателни и да потърсим допълнителни данни за тази сравнително кратка, продължила само няколко месеца мисия. Светлина върху този слабо известен епизод от живота на Константин-Кирил внесе Димитър Табаков с изследването си „Хуно-българската църковна писменост” (втора глава от книгата му „Хоризонтът на познанията”). Авторът обръща специално внимание на обстоятелството, че по време на мисията на Фотий и Константин столица на Арабския халифат не е Багдад, както обикновено се мисли, а град Самара, в Северна Месопотамия, на левия бряг на р. Тигър. Градът е издигнат за център на халифата от халиф Мутасим през 836 г. и остава такъв до 892 г. За свой дворец халифът е избрал сградата и земите на сирийски християнски манастир. Съдбата на богатата манастирска библиотека остава неизвестна. Известна е обаче сумата, заплатена на монасите за имота и това е достатъчно да ни подскаже, че заемането му от халифа не е било насилствено и следователно книгите от библиотеката не са били унищожени, а са били запазени.30 30 Табаков, Д. Цит. съч., с. 59-62
Дали младият Константин е имал възможност да се запознае със свещените книги, докато е бил в Самара, изворите мълчат. Налице са основания да мислим, че наскоро след завръщането си от мисията той е съставил Глаголицата. Д. Табаков пояснява за каква среща със „самаранин” става дума в пространното житие на Св.Кирил при пребиваването му в Херсон, пет години по-късно. И какви „книги самаранские” са изучавали двамата братя, имайки предвид споменатите Евангелие и Псалтир.31 Тази среща с неизвестния самаранин и самаранските християнски книги в Херсон е станала само 24-25 години след изнасянето на християнската библиотека от манастира в Самара, обръща находчиво вниманието ни Д. Табаков. Така свидетелствата за покъсните дела на братята просветители хвърлят светлина върху посланическата мисия на Константин при сарацините. Съставянето на Глаголицата в този ранен за житията им период не бива да ни учудва. Напротив, логиката на събитията налага заключението, че мисията в Самара е пряко свързана със създаването на Глаголицата. Обсъждайки въпроса за възникване й като резултат от арабската мисия на Константин, това намира подкрепа във версията за мисията му в Етиопия. Тя не се споменава в изворите и почива върху косвени данни. В този смисъл не бихме могли да градим върху нея каквито и да било изводи, но това не ни пречи да проверим доколко се съвместява с известното от житията. Твърди се, че Константин е посетил и Етиопия, където се е запознал с коптското писмо. Пламен Цонев подчертава видимото сходство между графиките на коптската азбука и Глаголицата.32 По същество самото твърдение, че Константин е изучавал и коптски език, звучи правдоподобно. Знае се, че е бил полиглот и е владеел гръцки, латински, славянски. Има сведения, че преди хазарската мисия той е пребивавал в Херсон повече от година и е изучил хазарски, еврейски и загадъчния самаритянски език. Ориентация за времето на евентуалната етиопска мисия намираме в обстоятелството, че става дума единствено за Константин, докато за Методий не се говори. Това ни кара да мислим, че подобна мисия би следвало да бъде преди срещата на братята в манастира Полихрон. Следователно посещението в Етиопия би могло да е по време на самата арабска мисия през 855 г. По това време Етиопия е влизала в състава на Арабския халифат, както и Египет със своите копти. Съществува и друга възможност: да се говори за етиопска мисия, без Кирил да е ходил в Етиопия. Както изяснихме, дворецът на халифа, където е отседнала византийската делегация, 24-25 г. преди това е бил християнски манастир. Тук вероятно Константин е имал възможност да се запознае с книжнината на коптските християни.
Дали младият Константин е имал възможност да се запознае със свещените книги, докато е бил в Самара, изворите мълчат. Налице са основания да мислим, че наскоро след завръщането си от мисията той е съставил Глаголицата. Д. Табаков пояснява за каква среща със „самаранин” става дума в пространното житие на Св.Кирил при пребиваването му в Херсон, пет години по-късно. И какви „книги самаранские” са изучавали двамата братя, имайки предвид споменатите Евангелие и Псалтир.31 Тази среща с неизвестния самаранин и самаранските християнски книги в Херсон е станала само 24-25 години след изнасянето на християнската библиотека от манастира в Самара, обръща находчиво вниманието ни Д. Табаков. Така свидетелствата за покъсните дела на братята просветители хвърлят светлина върху посланическата мисия на Константин при сарацините. Съставянето на Глаголицата в този ранен за житията им период не бива да ни учудва. Напротив, логиката на събитията налага заключението, че мисията в Самара е пряко свързана със създаването на Глаголицата. Обсъждайки въпроса за възникване й като резултат от арабската мисия на Константин, това намира подкрепа във версията за мисията му в Етиопия. Тя не се споменава в изворите и почива върху косвени данни. В този смисъл не бихме могли да градим върху нея каквито и да било изводи, но това не ни пречи да проверим доколко се съвместява с известното от житията. Твърди се, че Константин е посетил и Етиопия, където се е запознал с коптското писмо. Пламен Цонев подчертава видимото сходство между графиките на коптската азбука и Глаголицата.32 По същество самото твърдение, че Константин е изучавал и коптски език, звучи правдоподобно. Знае се, че е бил полиглот и е владеел гръцки, латински, славянски. Има сведения, че преди хазарската мисия той е пребивавал в Херсон повече от година и е изучил хазарски, еврейски и загадъчния самаритянски език. Ориентация за времето на евентуалната етиопска мисия намираме в обстоятелството, че става дума единствено за Константин, докато за Методий не се говори. Това ни кара да мислим, че подобна мисия би следвало да бъде преди срещата на братята в манастира Полихрон. Следователно посещението в Етиопия би могло да е по време на самата арабска мисия през 855 г. По това време Етиопия е влизала в състава на Арабския халифат, както и Египет със своите копти. Съществува и друга възможност: да се говори за етиопска мисия, без Кирил да е ходил в Етиопия. Както изяснихме, дворецът на халифа, където е отседнала византийската делегация, 24-25 г. преди това е бил християнски манастир. Тук вероятно Константин е имал възможност да се запознае с книжнината на коптските християни.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56440
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра